… към които за по-весело се присъединяват тиква, резене и грозде.   Абе, направо си е манджа с грозде! Да се чуди човек дали приготвя основно или десерт. Усещането за десерт се задълбочава, когато видиш, че след продуктите в оригиналната рецепта фигурира и захар. Аз я пропуснах, разчитайки само на […]

Круши и шоколад – една от класическите комбинации за сезона… като изключим тиквата.   Обикновено не съчетавам „голям” сладкиш с плодове вътре. Най-често се ориентирам или към нещо напълно като кекс, или към плодова тарта. Но ако някой ми напреви и поднесе следкиш с дебел блат, в който се крие […]

„Шукет” – топчета от парено тесто, покрити със захар.   Тези малки сладки с големината на топче за тенис на маса са един от крайъгълните камъни на следобедната закуска, пък и не само на нея. Те са леки и въздушни, а меката им вътрешност контрастира с хрупкавата захар отгоре. Могат […]

Една студена супа, докато лятото и доматите все още не са си отишли.   Когато прочетете списъка с продуктите твърде вероятно ще възкликнете „ама това си е почти гаспачо!”. И ще сте много прави. С разликата, че тук няма краставица, чесън или, не дай си боже, хляб, както срещнах в […]

Лятна и почти класическа тарта.   Като си гледам архива на публикациите от тази година, май рядко надхвърлям 1-2 месечно. Това не значи, че не готвя, обаче. Ако бях спряла и готвенето, домашните досега щяха да са надали радостни викове и да са преминали изцяло на паста, пица, хамбургери и […]

Солено клафути с тиквички, козе сирене и ядки.   Отношенията ми с тиквичките са отдавнашни и донякъде трънливи в началото. Дълго време ги избягвах при възможност или ги заобикалях отдалеч. В интерес на истината, наблюдавам същата тенденция и при Камбанката, като истинска дъщеря на майка си. Недоверието ми към тиквичките […]

След замъка с ягодите, един кален сладкиш.   „Аз обичам да лентяйствувам, когато нямам право на това, а не когато лентяйството е единственото нещо, с което трябва да се занимавам.” – Дж. К. Джеръм „Празни мисли на един празен човек” (Издателство „Народна култура“, София, 1970 превод от английски: Красимира Тодорова) […]

Замък. С ягоди. Стига, бе!   По всяка вероятност името „Фонтенбло” ви е познато заради замъка, тръгнал от Средновековието, минал през Ренесанса по времето на Франсоа I и достигнал особен разцвет при Наполеон и Първата империя. И замъкът има всички причини да бъде познат – голям, добре запазен, с мебелировка […]