Тези малки сладки с големината на топче за тенис на маса са един от крайъгълните камъни на следобедната закуска, пък и не само на нея. Те са леки и въздушни, а меката им вътрешност контрастира с хрупкавата захар отгоре. Могат да се намерят във всяка уважаваща себе си пекарна. Всъщност, като се замисля, май досега не съм виждала пекарна, която да не ги предлага. Идеално вървят със сутрешното кафе или с чаша следобеден чай. Когато правим почерпки по някаокъв повод на работа, винаги се намират поне по 2-3 човека да донесат по пакет с „шукет” и обикновено те свършват първи. Донякъде са пристрастяващи – докато сдъвчеш едната, ръката ти неволно посяга към следващата.
Името им идва от малките кръгли еклери, обикновено пълни със сладкарски крем, които се наричат „choux” („зелки”). Тъй като „шукет” са по-малки по размер, се добавя умалителната наставка и от „зелки” стават „зелчици”.
„Шукет” се приготвят от парено тесто, подобно на еклерите и още няколко класики на френското сладкарство („монахините”, десертите „Париж-Брест” и „Сент-Оноре”, профитероли). Ако сте на „ти” с пареното тесто, няма да имате проблем да ги приготвите и вие. На мен, обаче, ми отне известно време и няколко неуспешни опита да се разбера с пареното тесто и да го опитомя да степен да изкарам прилични еклероподобни черупки. Рецептата по-долу е смес от няколко рецепти, сред които тази и тази. В различните източници срещах само вода, само мляко, или комбинация от двете. Накрая реших да пробвам смес от вода и мляко, щом Кристоф Мишалак казва, че може, значи може.
PrintПродукти:
(за около 40 – 45 броя)
- 150 г брашно
- 100 масло
- 175 мл вода
- 200 мл прясно мляко
- 3 яйца голям калибър
- 5 г сол
- 4-5 с.л. перлена захар (много едра кристална захар)
Начин на приготвяне
- Фурната се загрява на 200 градуса (с вентилатор). Плоска тава се застила с пекарска хартия.
- Водата, млякото и нарязаното на кубчета масло се слагат в тенджера (по възможност с дебело дъно) и се загряват до завиране.
- Тенджерата се отдръпва от огъня и в сместа наведнъж се изсипва всичкото брашно. Разбърква се енергично.
- Котлонът се намалява на тих огън и тенджерата се връща отгоре, като тестото продължава да се разбърква, докато започне да се отделя от стените и събира на топка в средата (този етап се нарича „изсушаване” на тестото и продължава около 1-2 минути).
- Тестото се прехвърля в купа и се добавят яйцата едно по едно и се разбърква след всяко.
- Полученото тесто се прехвърля в пош с накрайник и с него се оформят в тавата топчета около 4 – 5 см диаметър. Ако при шприцоването са се образували връхчета, може да се заравнят с пръст.
- Посипват се с перлената захар, като кристалите може леко да се натиснат с ръка, за да захванат по-добре за тестото.
- Пекат се за 15 минути, после фурната се намалява на 180 градуса и се пекат още 10 минути (или до зачервяване). Изваждат се и се оставят да изстинат върху решетка.
И аз имам няколко не толкова успешни
опити с тестото за еклери 🙂
А твоите са толкова апетитни, Мира!
Прегръдка!
Ellerinize sağlık. Çok leziz bir görüntüsü var.
Saygılar.
Не съм опитвала от тези сладки, но сигурно напомнят еклери… без крем. 🙂 Обаче без тази захар няма да е същото, нали? Трябва да потърся дали въобще я има у нас. Твоите "зелчици" са страхотни, Мира!
Поздрави! 🙂
Ауу, зелчициии!!… Прекрасни са, Мира, и наистина са много вкусни!
И аз не съм сигурна, обаче, дали у нас тази захар я има. Моят син я обожава, всичко ръсим с нея и съм принудена да си я внасям в промишлени количества 🙂
Ше пробваме сладките с мляко, сигурно стават по-мекички от тези, които се правят само с вода?
Поздрави!
Дани, сестри сме по пареното тесто 🙂 Поне няколко опита бях гръмовно провалени 🙂
Гери, да, точно еклерчета без крем са :). Всъщност тук, от едно и също тесто стават различни десерти – ако го шприцоваш надлъжно става еклер, ако направиш малки топчета и ги напълниш с крем стават "choux" (мини-еклерчета с крем), с едра захар – шукет, напълнени със сладолед – профитероли, с карамелена глазура и слепени едно с друго стават "крокамбуш" (croquembouche), изобщо вариациите се много… и все вкусни :).
Потърсих по българските сайтове за перлена захар, но намерих само един професионален в опаковки по 25 кг. Може би по специализираните магазини за срадкарски украси да има, за съжаление не знам…
Мария, благодаря ти :). От това, което прочетох, останах с впечатлението, че единствената разлика между тестото с мляко и тестото с вода е че в единия случай стават малако по-тъмни при печене. Но и аз мисля, че с мляко биха станали по-меки, а с вода по-хрупкави.
Хубава седмица!
Мира,
звучат много интересно тези братчета на еклерчетата. Няколко пъти съм правила домашни еклери и проблем не съм имала с тях, явно е бил късметът на начинаещия 🙂 Благодаря ти за новия поглед, Мира, определено трябва да се пробват.
Прекрасни есенни дни!
Чудни са,Мира,не знам как човек би спрял да посяга за следващата пухкава хапчица!Поздрави с пожелание за ведър октомври!