Шоколадово-винена вариация на известната торта „Червено кадифе” („Red Velvet”).
Всяка жена има моменти в живота си, в които трябва да направи труден избор: да поръча десерт или не (обикновено да), Люк Скайуокър или Хан Соло (Едуард Кълън или Джейкъб Блек, за по-младите), да празнува Трифон или Вальо на 14-ти февруари (е, тук може и двамата).
За да не се вкарваме в допълнителни терзания, днешната рецепта може да мине и за двата повода, като наблегнете на този, който ви е по душа. Признавам, че аз съм с предпочитания към Трифон, който не знам защо напоследък се отбелязва на 1-ви февруари. Докато растях, беше на 14-ти, нали? За Вальо, какво да ви кажа, може би вече съм твърде остаряла, за да не си спомням достатъчно първите трепети, а повече да помня как преди 13-14 години, без налично в момента гадже, реших да отида да гледам романтична комедия навръх св. Валентин, с надеждата, че всички влюбени ще са по барове и ресторанти и салонът ще е само за мен… Груба грешка! Не бях отчела, че всички подрастващи младежи след почерпката във фаст-фуд, ще заведат дулсинеите си на кино, като се прежалят веднъж годишно любимата да избере филма (романтична комедия вместо обичайния екшън). В резултат на което се оказах в претъпкан с влюбени тийнейджъри салон.
Но да се върнем на кадифето. Още откакто видях тортата в блога на Стела Паркс, Brave Tart реших, че ще я направя при първия удобен повод. Още повече, че е вариант на Червеното кадифе, което много харесвам (за доказателство: мадлени, чийзкейк, руло, брауни, къпкейкове). При това, придружена с препратка към историята на рецептата.
Досега навсякъде срещах представянето на тортата „Червено кадифе” като сладкиш, типичен за южните Щати, с рецепта, предавана едва ли не от поколение на поколение. Оказа се, че всъщност драматичният червен цвят е маркетингов трик от времето на Голямата Депресия.
Сладкишите тип „кадифе” са възникнали някъде през 70тте години на XIX век, когато тортите са носели нежни имена. В готварска книга от 1910 година се срещат торти с имена „Сребро”, „Кадифе”, „Махагон” и станалият класически „Дяволска храна (Devil’s Food)”, в шоколадов и червен вариант. Счита се, че отначало тортите се наричали „червени”, зарди използването на кафява захар, а не заради цвета на блатовете. Ако кръстосаме червената „Devil’s Food” с шоколадовото кадифе (наречено така заради меката и фина структура на блатовете), се получава торта с леки червени оттенци, заради натуралните пигменти на какаото, когато взаимодействат с оцета или мътеницата в състава на тестото. Но цветът е пренебрежимо слаб в сравение с кървавочервените блатове, които познаваме днес.
Този ярък цвят дължим на Джон Адамс, чието семейство е имало фабрика за производство на хранителни оцветители и екстракти от края на XIX век. По време на Голямата Депресия търговията с оцветители започва да запада. Тогава Дж. Адамс започва да излага големи снимки на най-яркочервената торта „Червено кадифе” в бакалиите в южните и централните Щати, заедно с адаптираната рецепта, където на челно място се намират червената боя, ваниловия екстракт и ароматът на масло, произвеждан от неговата компания. И легендата е родена!
Ако трябва да съм честна, виненочервената рецепта ми хареса даже повече от традиционната версия на тортата. Виното добавя лек плодов привкус и запазва влажността на блатовете. В рецептата от блога Brave Tart, тортата беше с швейцарски маслен крем. След като видях съдържанието на масло (900 грама!), реших да използвам крем-сирене.
Продукти:
(За торта с диометър 20см и височина 10 см, рецептата за блата е с леки модификации от блога Brave Tart, рецептата за крема е с модификации от сайта Epicurious)
- За блата:
170 г брашно
30 г натурално какао
225 г масло на стайна температура
30 г слънчогледово олио или друго с неутрален вкус
250 г кафява захар
½ ч.л. сол
1 ¼ ч.л. бакпувер
¼ ч.л. канела
1 шушулка ванилия
3 яйца на стайна температура
170 мл леко червено вино - За крема:
600 г крем-сирене (тип „Филаделфия”)
75 г масло на стайна температура
1 чаша пудра захар (количеството може да варира според вкуса)
1 с.л. ванилов екстракт
Дребен шоколадов чипс и малко бял шоколад за украса
Начин на приготвяне
- Приготвяне на блата:
Фурната се загрява на 170 градуса. Откопчаваща се тортена форма с диаметър 20 см се намазва с масло и застила с пекарска хартия. - Брашното и какаото се пресяват в купа.
В отделна купа се събират маслото, олиото, захарта, солта, бакпулвера, канелата и зрънцата от шушулката ванилия. - Разбиват се с миксер на пухкав крем, за около 10 минути на средна скорост. От време на време сместа от стените се остъргва с шпатула.
- Добавят се едно по едно яйцата, като след всяко се разбива добре. Брашното и какакото се добавят на 3 пъти, като се редуват с червеното вино. Разбива се на ниска скорост, до получаване на хомогенна смес.
- Сместа се изсипва в приготвената тортена форма и се пече в продължение на 45 минути (с вентилатор). Готовността се проверява с клечка, по която трябва да останат няколко влажни трохи.
- Блатът се изважда и оставя да изстине напълно върху решетка. Може да се съхранява до другия ден в хладилник, добре завит в прозрачно домакинско фолио.
- Приготвяне на крема: В купа се разбиват маслото и крем-сиренето до получаване на пухкав крем, за около 10 минути на срадна скорост. Добавят се захарта и ваниловият екстракт и се разбива добре.
- Сглобяване на тортата: Блатът се разрязва на две, долният се намазва с около 1/3 от крема. Покрива се с втората половина и готовата торта се измазва с остатъка от крема.
- Украсява се с шоколадовия чипс и ситно настъграния бял шоколад.
- Оставя се да стегне поне за час в хладилника.
Тортата е повече от прекрасна….нищо,че се е почерпила с руйно вино:)))Прекрасен утрешен ден!
Маги, тортата е чудесна, а добавянето на вино предполагам се е отразило прекрасно на вкуса!
Разликата в датите на празнуване е свързано с Юлианския и Грегориански календари.
Преди св.Трифон се честваще на 14 февруари, а сега е на 1 февруари 🙂
Прегръдка и хубаво настроение!
Тортата е перфектна, а вкусът, обогатен с вино, сигурно е прекрасен! Хубав ден!
Наистина изглежда прекрасно, а и много вкусно.
Поздрави!
Прекрасна торта, бих я опитала с удоволствие! Случката в киносалона е класика, всички самотни момичета, опитващи се да избягат от влюбените двойки се натъкват постоянно на такива.
Поздрави! 🙂
Мммм – интересно, изкушаващо! Благодаря за информацията, беше ми интересно! Бих се доверила при първа възможност и на този вариант, защото и на мен червеното кадифе ми е любима 🙂 Поздрави!
Прочетох с интерес историята- наистина ме беше много увлекателна, а рецептата ти далеч по- интригуваща от стандартната ярко червена торта, която до сега нито веднъж не съм правила именно заради наличието на боя в нея.
Много ме грабна лежерната красота на твоята торта!!!
Изкусителка:) И с рецептата, и със снимките.
Незабравимо изкарване на утрешния празник/празници!
Много изкусителни снимки на опияняваща торта 🙂 Поздравления!
Милена, Дани, Иглика, Гергана, Зори, Ивейн, Бубе, Краси, Ани, много ви благодаря за позитивните коментари! 🙂
Дани, благодаря за разяснението :). Не съм разбрала кога Трифон Зарезан е започнал да се празнува на 1-ви февруари.
Ив, Бубе, както казвам и в поста, определено вариантът с вино страшно ми допада, дори повече от традиционния 🙂
Хубав край на седмицата и весело празнуване на който каквото празнува!
Определено ме впечатли –
тематично, стилно и елегантно предложение, представено много изкушаващо с рецепта и снимки.
Поздравления!
Хубав и усмихнат празник, Диана
Разкошна торта!
И страхотни снимки 🙂
Поздрави!