Мадлени с песто : солен вариант на популярните сладки, подходящ за аперитив.
Преди време пуснах първата рецепта за мадлени в блога. Впоследствие с ужас установих, че съм забравила най-важното, а именно да разкажа историята за произхода им.
Вече трябва да сте забелязали, че рядко има само една-единствена история за произхода на дадено ястие или десерт. Мадлените не остават по-назад. Има две известни истории за началото им, но и в двете фигурира млада девойка на име Мадлен.
Според едната, Мадлен е поднасяла на поклонниците по Камино (пътят за поклонението към Сантяго де Компостела) дребни сладки с формата на мидите, които поклонниците донасяли на връщане (и които миди днес във Франция са известни като миди Сен-Жак).
Другата, и според мен малко по-достоверна, история свързва мадлените с полския крал Станислас, тъст на Луи XV. След изгнанието си от полския трон, той се установява в Лотарингия (днешната област Лорен) през 1714 година. В продължение на следващите години, той пътува мажду различни кралски резиденции, сред които замъците Комерси, Ла Малгранж, Жоливе, Енвил и Люневил, близо до Нанси. Просперитетът на града и областта по това време се свързват неизменно с него, а централният площад в Нанси носи неговото име. В двора му гостуват различни поети, писатели, художници и учени. През 1755 година, крал Станислас се намира в замъка на Комерси и дава голяма вечеря. Легендата разказва, че по време на тази вечеря главният готвач се скарва с интенданта по повод десерта, който интендантът счита за недостоен за кралската трапеза. Възмутен, главният готвач напуска кухнята и гостите за малко да останат без десерт, ако не е била своевременната намеса на Мадлен Помие, прислужничка на маркизата Перотан де Бармон, която набързо забърква дребни сладки по рецептата на баба си. Кралят е толкова очарован от десерта, че иска рецептата и я праща във Версай, на дъщеря си, Мария Лешчинска, кралица на Франция. Сладките предизвикват такъв фурор в двора, че за кратко стават известни под името „сладките на кралицата”. Нейно Величeство, обаче, решава да отдаде необходимото уважение на младата Мадлен и предлага сладките да носят името й.
Днес в Комерси продължават да се произвеждат мадлени по традиционната рецепта. В оригиналния си вариант са сладки и без пълнеж, но естествено, рецептата търпи множество изменения. До такава степен, че вече има и множество солени варианти, както този по-долу.
Днешната рецепта е само с песто, но правих и вариант (не стигнал до снимка) с песто, мариновани (сушени домати) и малко бяло саламурено сирене. Солениет мадлени са чудесно решение за бюфет или аперитив.
PrintПродукти:
(за около 24 бр. мадлени, рецептата е с леки модификации от тук)
- 120 г брашно
- 2 ч.л. бакпулвер
- 2 яйца голям калибър
- 2 с.л. зехтин
- 20 г разтопено масло
- 2 с.л. настърган пармезан
- 4 с.л. прясно мляко
- 2 с.л. песто
(4 бр нарязани мариновани домати + 2 с.л. натрошено сирене)
Начин на приготвяне
- Брашното се пресява с бакпулвера. Яйцата се разбиват в купа с маслото и зехтина, добавят се пестото, пармезана и прясното мляко.
- Брашното се добавя на 3 пъти и се разбърква добре до хомогенна смес. По желание може да се добавят няколко ситно нарязани мариновани домати и/или натрошено бяло саламурено сирене.
- Купата се оставя за 30 минути в хладилник. Препоръчва се стъпката с охлаждането да не се пропуска, защото именно разликата в температурата спомага за доброто издуване на сладките при печене.
- Фурната се загрява на 220 градуса.
- Охладената смес (вече сгъстена) се разпределя във формите с помощта на супена лъжица. Не трябва да се слага голямо количество – формите се запълват на около ¾ от обема. Металните форми за мадлени се намазняват предварително, силиконовите нямат нужда от мазнина.
- Мадлените се пекат първо на 220 градуса за 4 минути, после фурната се намалява на 180 градуса и се пекат още 5 минути. Времето за печене е за моята фурна, която е с вентилатор, може да се наложи да се увеличи или намали в зависимост от типа фурна.
- Изваждат се още горещи от формите. Оставят се да изстинат върху решетка.
Никога не съм опитвала мадлени – дори и сладки. Но тези определено изглеждат чудесно!
Поздрави!
Мира, страхотна рецепта! Обичам мадлени. Нямах представа, че се приготвят и в солен вариант. Благодаря ти за идеята, а комбинацята от сирене и песто съм сигурна, че ще ми хареса.
Поздрави
Мира, каквато и да е историята, мадлените са чудесни!
Много ми харесва соления вариант!
В какво бих могла да ги изпека,
след като нямам оригинална форма?
Прегръдка и хубава неделя!
Чудесни са, Мира! Наистина добро решение за аперо – аз съм правила с бекон и мащерка и стават страхотни, ще пробвам и твоите!
Сладки или солени, мадленките са си мадленки 🙂 Имам слабост към тях.
Сърдечни поздрави!
Мира, обичам рецепти с история и ми беше интересно да прочета. Ще опитам непременно солените мадлени!
Хубав ден!
Мира, мадлените са страхотни! Мисля, че и като вкус ще ми харесат. Интересно ми бе да прочета историята за тяхната поява. Сърдечни поздрави! 🙂
Гергана, Дени, Дани, Мария, Бети, Дани, благодаря ви! 🙂
Дани, ако нямаш форма, мисля че биха станали и в мини-формички за мъфини, но тогава може би ще трябва да донагласиш времето за печене.
Мария, бекон и мащерка звучи страхотно, ще трябва да се пробва 🙂
Хубава нова седмица!
Мира, мадлените се получиха страхотни. Направих ги с песто и чедър. И наистина, изпечени по този начин – първо на висока температура, добре се надуват. Сладките мадлени ги пека все на умерена фурна и се чудех защо коремчетата се навдигат съвсем малко :-).
Благодаря ти за рецептата! Поздрави