London, baby !

Три дни отвъд Ламанша.
 
Ще ви издам една тайна: харесвам Лондон! Ама много го харесвам! Харесвам дори и английската кухня (знам, светотатство за заобикалящите ме французи). Неслучайно се шегувам, че сигурно съм била англичанка в предишния си живот. За мое щастие ПП се оказа не чак толкова травмиран от английската кухня при посещенията си в Англия в гимназията, че да не иска да стъпи отвъд Ламанша. Напротив, даже с удоволствие би отишъл поне още няколко пъти… от което смятам да се възползвам.
 

Тази година дойде времето да запознаем и Камбанката с британската столица. Още повече, че тя вече ходи на уроци по английски и беше повод да упражни „Hello” и „Thank you” в реална обстановка. За екскурзията Камбанката си поръча „Замъка на кралицата, бижутата на кралицата и Биг Бен”. 

Тъй като исках да вкарам и допълнително още малко култура в крехката й глава, добавих и Уестминстърското абатство. Всъщност, културата беше и за доста по-твърдите глави на родителите й. Там човек се среща с Историята. Ученият в мен благоговейно потръпна пред надгробните плочи на Чарлс Дарвин, Исак Нютон и Макъл Фарадей, а читателят – пред тези на лорд Байрън и Луис Карол.


Морковен сладкиш в Cellarium Café (в бившите изби на Уестминстърското абатство)

 Нямаше как да пропуснем, заедно с още няколко хиляди туристи, да се разходим из Нотинг хил и Портобело Роуд… в една от пресечките на който се крие магазин с красноречивото име „Books For Cooks”. Според сайта им, имат и малко кафене в задната част, където може да се пробват рецептите от книгите. За жалост, в деня, в който отидохме, кафенето не работеше и не можахме да тестваме някой сладкиш. Това не ми попречи да си изляза с една книга със съвременна британска кухня, разбира се… както и да седнем на чай и скоунс (за мен) и сок и сладолед (за домочадието) в „Kitchen and Pantry” на съседния ъгъл.

Но най-приятната изненада за мен беше районът около Ковънт Гардън. Понеже предния път с ПП го пропуснахме, сега използвахме случая да обиколим стария пазар, да се полюбуваме на малките улички наоколо и да хапнем фиш-енд-чипс, придружени от тъмна бира в пъб от 1549 година.

Катедралата Сейнт Пол, обаче, успя да ми се изплъзне за втори път, както и Abbey Road. Няма начин, ще трябва да се върнем отново в Лондон.

Нотинг Хил

Портобело Роуд

Ковънт Гардън

Ресторантът Union Jacks на Джейми Оливър, Ковънт Гардън
Неочаквана, но много приятна среща с членове на “Pearly Kings and Queens Society

И други повече или по-малко известни лондонски гледки

Като всеки уважаващ себе си мъгъл – неуспешен опит да хвана експреса за Хогуортс от перон 9 ¾ на Кингс Крос

2 Comments

  1. Мира, мерси за хубавата разходка ! Не съм била в Лондон и след този разказ ми разбуди любопитството.

  2. Свети, благодаря ти! 🙂