Ще завърша с малко думи и повече снимки за пейзажите и пазарите на Прованс.
Пазарите са многоцветни, ароматни и шумни. Сред щандовете с плодове, зеленчуци, сирене и мед от околните ферми, се срещат разноцветни покривки с маслинови клонки и лавандулови стръкове по тях или сапуни със зехтин. Не подминавайте щандовете с различните видове хляб или традиционния специалитет, фугас. От пазара може да си купите и зехтин, маслини в различни маринати, маслинова паста (тапенад), подправки.
И всичко това, придружено от мелодичния акцент от южна Франция на продавачите.
Що се отнася да пейзажите, те са изключително разнообразни. На север, в земите на „високата” Прованс са планински, надолу на юг стават равнинни, дори мочурливи в Камарг (около делтата на Рона).
Ние посетихме едно от селцата, кацнали на върховете на хълмовете около Форкалкие и Маноск, Люрс. След като се изкачихме по лъкатушещия между маслинови горички път и паркирахме под дебелата сянка на крайпътна смокиня, се озовахме в средновековно селце с каменни къщи, тесни улички, с църква от X век и несравнима гледка към областта. Селото е и част от един от маршругите на пътя Камино (поклонническия път до Сантяго де Компостела).
Другата разходка, посветена на опознаването на гледките в района, беше по-скоро семейно развлечение, по „Пътеката на приказките”, или „Говорещите скали”. В туристическото бюро на Систерон продаваха книжки с електронен чип, който те отвежда по различни маршрути из района. Дават инструкции само за началната точка на маршрута, където се намира първата „говореща скала” (изкуствена, разбира се). Чипът на книжката отключва разказ, част от приказка, свързана с историята на региона (в нашия случай с рицарите-тамплиери и гоненията им по времето на Филип Хубави) и накрая ти дават инструкции за местонахождението на следващата скала и продължението на историята под формата на загадка. Скалите в повечето случаи се намираха на високи и сравнително труднодостъпни места. Не знам доколко историите бяха истински и присъствието на тамплиерите в Прованс – силно застъпено, но поне минахме през места с великолепна панорама, които сигурно щяхме да пропуснем. Оставям ви да им се насладите и вие.
(край и благодаря за търпението да прочетете дотук!)
Пазарите
Люрс
Sigoyer-Malpoil, La Motte de Caire и други пейзажи
Сртахотно ! Чудесни снимки ! Благодаря за разходката ,отивам да прочета и другите две части 🙂 !
Хубав четвъртък ! С поздрав !
Не две седмици, а сигурно две десетилетия няма да ми стигнат да се наслаждавам на този пейзаж, Мира! Разгледах с интерес всички снимки, мястото наистина е райско кътче! Сигурна съм, че сте си изкарали страхотно!
Страхотна разходка ни предостави,Мира,много ми хареса,прекрасни места и кадри!
Мира, много искам да попадна на такъв пазар!
А тези страхотни места ме зареждат с невероятна енергия 🙂
Тишина, спокойствие, цветове…
лъхат от тях!
Благодаря ти за доставеното удоволствие!
Прегръдка!
Мира, благодаря ти за страхотната разходка:)
А относно пазарите- жалко, че в България си нямаме такива:(
Невероятно удоволствие ми достави разходката,за което ти благодаря!
Прекрасни снимки!
Чудесно,екзотично,интересно!Благодаря ти за разходката!
Ивана, Мария, Роси, Дани, Краси, Мира, Таня, благодаря ви! Радвам си, че разказът ви е харесал. 🙂
Местата наистина са невероятни. А на пазарите най-хубавото е, че в много случаи самите производители продават там (изключвам най-туристическите места ;))). Дано в България скоро да се появят пак такива.
И, признавам си, колкото и да съм наясно с вица за бъркането на туризма с емиграцията, Прованс е място, където с удоволствие бих емигрирала ;).
Хубав край на седмицата!
Мира, това е мечтаната ми ваканция! Заедно с още няколко, все така далече от големите градове;)
Незнам защо чак сега забелязвам и другите две части, но като видях снимките…… думи нямам@!!!!Отивам да чета и да знаеш, че си реализирала мечтата на поне един човек;)