Две седмици в Прованс, част втора

Маноск, Форкалкие и изплъзващите се лавандулови полета.

(първа част)

Когато гледате снимки или картички от Прованс, няма начин да не попаднете на прекрасните гледки на хълмове с редици разцъфтяла лавандула в разкошно лилаво. Единствено някое дърво или мас (традиционната провансалска къща) нарушават пейзажа, но не да го загрозят, а да допълнят великолепието.

Тези картини бяха в представите ми, когато търсех място за прекарване на лятната отпуска. Видях, че най-красивите гледки се намират в околностите на Маноск и Форкалкие. Най-близката свободна къща беше в Систерон, на около 30 км от лелеяната лавандула. Това беше и къщата, която наехме.

Когато наемате къща в Прованс с идеята да видите полетата в искрящо лилаво под следобедното слънце, няма да е много умно от ваша страна, ако я наемете за края на август (както направихме ние), при положение, че лавандулата цъфти в края на юни и началото на юли.

Тъй като съм безкраен оптимист, фактът, че лавандулата е прецъфтяла и вече окосена, не ме спря и посветихме ден и половина в търсене на провансалските лавандулови полета. Едната сутрин отидохме до Маноск, а на следващия ден посетихме Форкалкие и Валансол.

Маноск е средновековно градче, родно място на писателя и режисьора Жан Жионо. Освен родната къща на писателя, в него може да видите и катедралата Нотр-Дам, чийто строеж е започнал през XI век, както и няколко интересни площада, сред които и един, носещ името на Марсел Паньол (известен френски режисьор от ХХ години). Площади, режисьори, катедрали, но и тотална липса на лавандулови полета в околностите, окосени или не.

На следващия ден потеглихме отново, този път въоръжени с маршрут от сайта „Пътят на лавандулата”. Първа спирка – Форкалкие, още едно средновековно градче, приютено сред хълмовете. Над него се издигат останките на средновековна цитадела, на мястото на която в момента има параклис с камбана, която в момента е единствената все още звъняща на ръка в района. След разходка из градините на францисканския манастир, le Couvent des Cordeliers и чудесен обед в ресторанта Aigo Blanco (традиционна кухня, независимо от италианско звучащото му име), потеглихме към Орезон. Все още нямаше и следа от туфите лавандула. Минахме набързо през Орезон и почти обезкуражени потеглихме по последния етап от набелязания маршрут – по вторстепенния път D6 между Орезон и Валансол. Пътят лъкатушеше по склона на планината, сред дървета и тук-таме по някое окосено житно поле или маслинови насаждения. Едва на 3 километра от Валансол пред нас се ширнаха полетата с туфите окосена лавандула, точно като по снимките и пощенските картички. Намерихме ги! Само можех да гадая колко по-красиви ще са във върха на сезона.

Сега остана да се върнем да ги видим по време на цъфтежа.

(следва продължение)

Маноск

Форкалкие

Валансол с окосената лавандула