Две седмици в Прованс, част първа

Разказ в няколко части за едно лятно пътуване. Първата част е посветена на Систерон, Екс-ан-Прованс, Авиньон и Арл.

Всяка година през януари изниква въпросът за мястото на лятната отпуска – в България, в Португалия или някъде другаде. Обикновено гледаме да ги редуваме. След Португалия преди две години и България миналото лято, решихме тази година да останем на местна територия. Прованс ми е отдавнашна мечта, затова няколко дни и няколко клика по-късно намерих къщата, където ще можем да установим базовия лагер. Намираща се сред високите полета на Прованс, недалеч от Алпите, в покрайните на град Систерон, потънала в зеленина и, черешката на тортата, с басейн почти само за нас.

Трепетното очакване на заветните две седмици отпуска завърши и поехме по пътя. След експресно преминаване през лозята на Бургундия и кратка почивка в планинския масив Веркор, се озовахме по пладне в километрично задръстване в най-горещия ден на годината сред току-що ожънатите полета и под първите звуци на цикадите. Вече сме в Прованс!

След като ни омръзна да чакаме под палещото слънце, решихме да излезем от утъпканите пътища и да минем по междуселските. Това решение ни отведе в селца кацнали по склоновете на хълмовете, с розово-бежови къщи със сини капаци, притихнали под обедната жега. Час по-късно бяхме в Систерон.

Систерон

Систерон, наречен още „Вратата на Прованс” е разположен по двата бряга на река Дюранс. Изключително живописен, със средновековната цитадела кацнала на върха на хълма, с катедралата и скалата Бом (le rocher de la Baume) с вертикални скални гънки. В дните на пристигането ни, в града имаше и средновековен празник, на който успяхме да видим демонстрация на хищни птици, начини за боядисване на тъканите през Средновековието и на различни занаяти.

След като си дадохме два дни да опознаем града и малките му улички, поехме на обиколка из региона.

Екс-ан-Прованс

Първо посетихме, беше Екс-ан-Прованс. Той беше и първият град, който видях, носещ усещането за Прованс, такава, каквато я знаем от картичките, филмите и книгите. Със старите си сгради със затворени кепенци, с кривите улички, завършващи с площад с кафене и фонтан, с алеите с дебелата сянка на брястовете, с разноцветните пазари. Всъщност, на пазарите ще посветя отделна публикация.

Започнахме разходката по Cours Mirabeau – широка алея на мястото на средновековните градски стени, покрай която се намират редица големи буржоазни къщи (hôtel particuliers) от XVIII в и няколко фонтана. Тук беше моментът за кратка спирка за сладолед в малкия дискретен магазин на Филип Фор (намиращ се сред 5-те най-добри майстори на сладолед за 2012 година според гастрономическия пътеводител Го и Мийо). След това стъпките ни отведоха към площад Вердюн и църквата Мария-Магдалена, площад Албертас и накрая към площад Ришелм, където сутрин е оживен пазар, а следобед човек може да пийне кафе в някое от кафенетата, разположени околовръст под брястовете. На няколко крачки от площад Ришелм се намират кметството и часовниковата кула, също гледащи към живописен площад с фонтан. Вече беше обед и решихме да спрем в някое от бистрата наоколо. За съжаление, изборът ни се оказа неудачен (в случая бистрото носеше името „Le Beffroi”). Рядко мърморя по повод на обслужване в ресторант, но в този случай имаше редица прични за недоволство. Освен, че беше бавно (прекарахме 2 часа и половина в очакване на салата и основно ястие), объркаха поръчката на ПП и накрая се опитаха да ни надпишат сметката с близо 20 евро. Независимо от това, продължихме разходката с нови сили и успяхме да открием още доста привлекателни кътчета от града. На тръгване не забравих да се сдобия с няколко кутии сладки, които са един от символите на града – les calissons d’Aix, в чийто състав влизат бадемово брашно, захаросани плодове (традиционно пъпеш) и бяла захарна глазура (royal icing).

Авиньон

Пътуването до Авиньон беше няколко дни по-късно. Известен с двореца на папите, ежегодния театрален фестивал и моста над Рона, върху който се танцува (или поне е така според известната детска песничка). Старият град е ограден от крепостни стени, върху които все още са запазени кулите и голяма част от портите, през които се е влизало в града. Градът е по-голям и носи по-силен дух на космополитност в сравнение с Екс. На много места се срещат препратки към театралния фестивал през юли всяка година, когато целият град (поради невъзможност на света) става сцена, под формата на афиши или рисунки по слепи прозорци.

Разходката из старата част на града беше последвана от спирка за обед (този път без препятствия, в един много симпатичен ресторант с фюжън кухня, L’Hermitage, в сянката на църквата Сен-Дидие). Едва тогава се отправихме към папския дворец и моста на Авиньон (който се оказа, че си има и име – Сен-Бенезé). От единия се стига до другия през няколко тесни улички, препълнени с магазини за сувенири, откъдето надничат торбички с лавандула, кухненски кърпи с избродирани маслини, магнити, картички и картини в лилаво, сапуни и керамични щурци в жълто и зелено. Дворецът на папите (7 на брой, които са се установили в града между 1309 и 1378) е огромен и изключително впечатляващ. В някои стаи са запазени цветни фрески, които те карат да си представиш миналото великолепие.

На връщане от Авиньон решихме да изоставим магистралата и да минем през второстепенните пътища, през Прованс на фермите, лозята и малките селца, през хълмовете на Люберон, където можеш да спреш по пътя и да си купиш плодове, зехтин, сирене или вино директно от производителя.

Арл

Реших(ме) да отидем до Арл едва към края на отпуската. Прогнозата предвиждаше превалявания (да, да, и в Прованс вали!) и значително понижение на температурите, а през нощта изви дори буря. Затова подготвихме внимателно експeдицията. Изоставихме тънките презрамки и сандалите, извадихме дъждобраните, маратонките и дългите панталони. Арл ни посрещна под свъсено небе, което за щастие 2 часа по-късно се проясни и изгря ясно слънце. Язък за сандалите и шортите!

Арл е изпълнен с история. От Античния театър и Амфитеатъра, който е побирал 21 000 души за гладиаторските битки по времето на Римската империя, до средновековната катедрала св. Трофим, манастира на кармелидите, командерията на Ордена на Тамплиерите и Ван Гог, който е прекарал там година от живота си, по време на която е нарисувал някои от най-известните си картини. По бреговете на Рона още могат да се видят остатъци от крепостните стени, предпазвали града по време на Средновековието и по-късно укрепени от военния архитект Вобан.

Арл е и град на фотографията и антикварите. В него се намира Националното Училище за фотография, а всяка година е домакин на международни фотографски срещи. Изложбите са разпръснати из галерии из целия град и може да се отбиете да разгледате някоя (срещу заплащане) ако ви омръзне да се разхождате из малките улички или покрай реката.

Това беше и завършекът на почивката. На следващия ден трябваше да стегнем багажа, а още ден по-късно – да поемем по магистралата обратно към къщи.

(следва продължение)

Систерон

Екс-ан-Прованс

Авиньон

Арл