Този пост трябваше да се появи в блога на 17ти март, в деня на св. Патрик. Това беше преди да ме налегне предпролетна летаргия, в резултат на която си лягах цяла седмица с кокошките (не, не си държа ято пернати на балкона :)).
Защо св. Патрик? По две причини. Всъщност три. Св. Патрик е светецът-покровител на Ирландия. Впечатленията ми от този празник са основно пречупени през холивудската призма. Ако сте забелязали, в много филми стане ли въпрос за този ден, всички ирландски имигранти (и не само ирландски) в Щатите задължително участват в огромно шествие, целите облечени в зелено. Не знам дали наистина е така, тъй като досега не ми се е удавал случай да намина отвъг Голямата вода, или е просто поредният холивудски мит (като този, че Айфеловата кула се вижда от всеки прозорец в Париж). Но идеята ми харесва.
Свързвам празника на св. Патрик и с първото ми и последно посещение на Стад де Франс („Стадионът на Франция”, построен за Световното първенство по футбол, на което Франция беше домакин през 1998). Преди няколко години имаше организиран концерт-спектакъл, наречен „Келтски нощи” с участието на фолклорни групи от Бретан, Уелс, Шотландия и Ирландия. Място – Стад де Франс. Програмата предвиждаше песни, танци, гигански екрани и факелно шествие. Ихааааа, си казахме и купихме билети, при това не от най-евтините, на трибуните точно срещу сцената. В уречения ден валеше като из ведро и беше кучи студ, но няма страшно, на трибуните ще сме под козирката. Тук е моментът да поясня, че нито аз, нито ПП имаме опит със специфичната архитектура на стадионите. Заехме отредените ни места и изненадите започнаха. Оказа се, че наистина сме под козирката, при това на последните редове. Иимахме чудесна гледка към терена и мокрите зрители на него. За сметка на това Почти не виждахме сцената. Мислехме, че поне ще можем да виждаме екраните от двете й страни. Рекламните бандероли, провесени от козирката закриваха половината от екраните. Два реда зад нас имаше нещо като коридор, обикалящ целия стадион и в чиито стени бяха пробити големи дупки за вентилация. Ставаше ужасно течение (сигурно много приятно в жарките летни дни, но не и при дъждовните 10 градуса) и вятърът така свиреше, че заглушаваше звука от концерта. 15 минути след началото станахме и си излязохме. Явно доста хора са се оплаквали, защото следващата година концертът беше на закрито в зала „Берси”. Но това приключение попари желанието ми за последващо посещение на стадиона и ни даде повод всяка година да си спомняме за празника на св.Патрик.
И последно, отдавна ми се ще да посетя Ирландия. Живот и здраве, това ще се осъществи в края на април – плануваме 3 дни в Дъблин. Затова реших да се поупражнявам предварително в кулинарно отношение. След ирландския соден хляб, вариацията на тема „бармбрак” и сладкиша с Гинес, дойде ред и на прословутото пюре от картофи и зеле за деня на Вси Светии – colcannon. След като прегледах известен брой рецепти, реших да се базирам на тази от блога “One Perfect Bite“. Това е чудесна зимна рецепта, изискваща само да си затворите очите за количествата масло.
PrintПродукти
(за 4 порции)
- 500 г картофи (от по-нишестените сортове, които са подходящи за пюре)
- 80 – 90 г масло
- 150 г шунка
- 1/2 малка глава зелено къдраво зеле
- 250 мл мляко
- 1 пресен лук
- Сол, черен пипер
Начин на приготвяне
- Картофите се обелват и сваряват до готовност в подсолена вода. Изцеждат се от водата и се намачкват на пюре, заедно с прясното мляко и 40 г масло.
- Докато картофите се варят, зелето се нарязва на тънки ивички. Посолява се и се намачква малко с ръце.
- Лукът се нарязва на дребно. Шунката се нарязва на кубчета. В дълбок тиган се разтапя около 20 г масло с малко олио (за да не изгори маслото) и зелето се задушава, докато цялата вода изври и остане на мазнина – около 10 минути. Добавя се лука, подправя се с черен пипер и се задушава за още 5 минути. 1-2 минути преди края се добавят и кубчетата шунка, колкото да се загреят.
- Зелето, шунката и лукът се добавят към картофеното пюре и се разбърква добре.
- Сервира се горещо. Поднася се на купчина, в средата на която се прави дупка с лъжицата и се поставя парченце масло, което се разтапя от топлината на ястието.
Изглежда толкова вкусно ммм…хареса ми!Усмихнат ден!
Много често я срещах тази рецепта за празника.
Радвам се, че ни я предлагаш!
Слънчево настроение!!!
Попаднах на блога ви от блога на Пепеляшка и ми се наби в очи салатата. Тъй като имах продуктите реших да я направя още тази вечер.
Стана неземно вкусна, дори и с повече масло, много ми хареса. Благодаря за рецептата, имате още един почитател в наше лице.
Нанита, Дани, благодаря ви 🙂 То това уж хелоинска рецепта се води, ача доста блогъри и в Тейстспотинг и във Фуд Гокър го бяха правили за св. Патрик 🙂
Георги и Краси, радвам се, че рецептата ви е допаднала 🙂 Винаги сте добре дошли в блога 🙂
Приятна вечер и лека седмица на всички !