Едно от първите неща, които правим след преместване в ново жилище, е да обиколим близките хлебарници, за да намерим такава, която ни допада. Защото хубавите франзели и кроасани са неотменна част от семейното добруване и особено полезни при късното неделно събуждане.
Тъй като не съм особен привърженик на машините за хляб, а още по-малко на месенето (освен в случаите на тежък ден, когато премесването на тесто на работния плот спомага за евакуиране на напрежението), гледам да се намира по някоя хрупкава франзела в кутията за хляб. Хубавото е, че винаги се намира по една хубава хлебарница в околностите. Ние даже имаме късмета да имаме две. Едната, обаче, е близо до хипермаркета, където ходим за ежемесечното си пазаруване и затова я посещаваме по-рядко. Но в нея правят изключително вкусни чабати. Чабата е италиански хляб със зехтин и лека и пухкава сърцевина с характерна леко овална форма. В превод името означава “Пантоф”.
От доста време си мислех да се опитам да я претворя в домашни условия и мартенското ми кулинарно предизвикателство беше налице! Разгледах и загледах различни рецепти в Нета. Повечето, обаче бяха за машини за хляб или за месене в робот. Нямам нито едно от двете. В краина сметка се спрях на една рецепта от блога “Big Caprese Salad”, но в нея пък нямаше зехтин. Накрая намерих безценните съвети на Сандра от блога “Le Pétrin”, където не само имаше зехтин в рецептата, но и подробни обяснения за месенето на ръка.
Printпродукти
- За закваската (бига):
- 130г бяло брашно
- 30г ръжено брашно
- 125 мл хладка вода
- ¼ ч. л. суха мая за хляб
- 260 г бяло брашно
- 125 мл хладка вода
- 1 ч.л. суха мая за хляб
- 30 мл зехтин
- 40 мл прясно мляко
- 10 г сол
начин на приготвяне
- От предния ден – приготвяне на закваската (бига)
Маята се разтваря в част от водата. Брашното се пресява и разбърква с останалата вода и с маята. Покрива се плътно с домакинско фолио и се оставя на стайна температура за 12 часа. На другия ден закваската е пореста, с консистенция на гъба и е увеличила двойно обема си. - В самия ден – приготвяне на хляба
Маята се разтваря в млякото. Брашното се пресява в купа и се разбърква със солта. Добавят се закваската, зехтинът, водата, млякото и маята. Разбърква се с дървена лъжица в продължение на 10 минути. Получава се меко и много лепкаво тесто, което при разбъркването започва полека да се втвърдява, но продължава да лепне по стените на купата. Не се добавя допълнително брашно. - Тестото се прехвърля в намазнена купа, покрива се с домакинско фолио и се оставя да втаса в продължение на 2 часа.
- След първото втасване, тестото се прехвърля на леко набрашнения плот. С намазнени със зехтин ръце се оформят два овални хляба.
- Плоска тава се постила с пекарска хартия. Хлябовете се прехвърлят в тавата, поръсват се леко с брашно (аз ползвах ръжено), покриват се с пекарска хартия и се оставят да втасат повторно за още 2 часа (Аз се заплеснах и ги оставих 4! Не правете тази грешка!).
- Фурната се загрява на 240 градуса. Тавата, в която ще се пече хляба се оставя също да се загрее в нея. Във фурната се поставя и метална съдинка. Непосредствено преди хлябът да се сложи вув фурната, в нагорещеният метален съд се сипва чаша вода. От горещината водата се изпарява и влажността във фурната се увеличава.
- Втасалият хляб се прехвърля върху горещата тава и се пече 10 минути на 240 градуса. Впоследствие фурната се намаля на 210 градуса и се пече още 15-20 минути, докато се получи зачервена коричка.
- Готовият хляб се оставя да изстине напълно върху решетка преди да бъде разрязан.
Прекрасен се е получил, Мира!
Много апетитно изглежда:)
Весели празници!
Дани, благодаря! Има още какво да се желае – по-големи алвеоли, например, но е много вкусен и си заслужава врътнята 🙂
Весели празници и на теб!
Eх.. разкош!
Винаги като се натъкна на хубава снимка на още по-хубав хляб и се сещам за едно от стихотворенията на Емили Дикинсън..
Здрави, весели и вкусни, мирни и благосвени Великденски празници, Мира!