Bath Buns

Или приказка за две кифли…

„Смятам, че идването ти е абсолютно наложително и не бих искала бъда изоставена; тук няма място, в което бих искала да отседна и, макар че със сигурност, посрещането на двама души ще струва повече от посрещането на един, ще се опитам да намаля тези разходи, разстройвайки стомаха си с кифли от Бат.“

(Джейн Остин, в писмо до сестра си Касандра, 1801 г)

Всъщност, преведох „bun“ като „кифла“, но всъщност ще стане въпрос за нещо като хлебче, кифла, а също и бриош. Отсега ви предупреждавам, че вероятността в погледа ви да настъпи объркване, ще се увеличава с всяко прочето прочетено изречение.

Продължете да четете на собствена отговорност!

Годината е 1851 и в Лондон тече Световното изложение, организирано от принц Албърт. По писмени източници от онова време, за 6тте месеца на изложението, са били изядени 943 691 кифли от Бат („Bath buns“). Сред публиката, обаче, се надигат недоволни гласове, че кифлите, продавани по време на събитието, нямат нищо общо с оригиналните, идващи от град Бат. Затова ги нарекли „лондонски кифли от Бат“. Объркването започва.

А какви са истинските кифли от Бат? Две пекарни, в които може да ги опитате и до днес, си оспорват бащинството им (или майчинството им?).

Едната се помещава в най-старата сграда в града и се нарича Sally Lunn’s. Според легендата, името идва от френската бежанка-протестантка Соланж Луйон, която започва работа в пекарна в града през 1680 година и там за първи път представя кифлите, подобни на френския бриош. Според друга версия, френската собственичка на пекарната я нарекла „Soleil et lune“ („Слънце и луна“) и „Сали Лън“ е изкривеното произношение на френското име. Сенчестият момент в този разказ идва от факта, че досега не са намерени достоверни източници, които да споменават Соланж Луойн, или пекарна с името „Слънце и луна“ в града. Независимо от това, Sally Lunn’s съществува и до днес, леко разкривена и сгушена между две къщи на North Parade Passage.

Кифлите, предлагани в нея са кръгли, около 15 см в диаметър, с бухнал купол, не много сладки и ухаещи на яйца, масло и мляко. В пекарната днес ги поднасят леко запечени и придружени от масло и конфитюр.

На около петдесетина метра от Sally Lunn’s се намира другата пекарна, където може да опитате прословутите кифлички. Тя се нарича просто „The Bath Bun“ и нейната история е по-различна. Този път сме в началото на XVIII век, когато през 1728 година доктор Уилям Оливър, завършил медицина в Кеймбридж и специализирал в Лайден, установил практиката си в град Бат. По това време градът е започнал да става известен като спа-курорт и много популярен сред изтънченото общество. Доктор Оливър лекувал пациенти с ревматизъм и създал за тях кифлички, с които да се подкрепят след спа-прооцедурите. Това сладко печиво добило невероятна популярност и толкова се харесвало на пациентите, че много от тях започнали да трупат тегло. Накрая доктор Оливър се видял принуден да замени кифличките с по-постни бисквити. Но пък кифичките вече се настанили в пекарната.

Тестото на кифлите от The Bath Bun доста се доближава до това на Сали Лън, но съдържа стафиди и бучка захар в средата си. Нищо чудно, че пациентите са се пристрастили към тях и са добавили няколко сантиметра към талията.

Рецептата, която аз ви давам днес, обаче, няма много общо с кифлите, които може да опитате днес в град Бат. Тя се базира на рецепта за Bath Cake, който доста прилича на хлебче (знам, тук вече окончателно ви загубих!) и е базирана на книгата „The Experienced English Housekeeper“ (1769г.) от Елизабет Рафалд. В описанието на тази рецепта се казва, че хлебчетата трябва да са с размерите на френски питки и да се сервират топли за закуска. Бриошоподобните кифли на Сали Лън или доктор Оливър са твърде разточителни за ежедневието, особено за незаможните, за разлика от по-скромните хлебчета. Твърде вероятно е и Джейн Остин да е разстройвала стомаха си именно с тях.

Ако все пак успяхте да проследите цялата тази история ви се прииска да проверите как ще се отразят тези прословути кифли, хлебчета или бриоши на вашия стомах, запрятайте ръкави и вадете брашното от шкафа и маслото от хладилника.

А ако искате да видите повече от Бат, или от пътешествието ми по стъпките на Джейн Остин, погледнете тук и тук.

Bath Buns

Recipe by MiraCourse: BreakfastDifficulty: Medium

Servings

12

servings

Prep time

3

hours 

30

minutes

Cooking time

15

minutes

Продукти
(за 12 броя, рецептата е от книгата „Dinner with Mr. Darcy“ на Пен Воглер)

• 450 г брашно

• 1 ч.л. сол

• 150 г масло

• 8 г (1 пакетче) суха мая

• 2 с.л. захар

• 225 мл прясно мляко

• 1 с.л. кимион

• За глазурата:

• 1 с.л. прясно мляко

• 2 с.л. захар

• 1 ч.л. кимион

• 1-2 с.л. едра захар

Начин на приготвяне

• Брашното се смесва в купа със солта и захарта. Добавя се нарязаното на кубчета масло и се разтрива с пръсти, докато се получи консистенция на мокър пясък. Добавят се маята и кимионът и се разбърква добре. Прибавя се леко затопленото прясно мляко и се замесва меко тесто. Тестото се оформя на топка, покрива се с кърпа и се оставя да втаса на топло за 2 часа, или докато удвои обема си.
• Втасалото тесто се премесва на леко набрашнения работен плот, разделя се на 12 части. Всяка от тях се оформя на топка и се поставя в застлана с пекарска хартия тава. Покрива се с кърпа и се оставят да втасат още за около час.
• Фурната се загрява на 180 градуса. Кифличките се пекат за около 15 минути, или до златисто.
• Млякото и захарта за глазурата се затоплят и разбъркват добре, докато захарта се разтопи. Горещите кифли се намазват с глазурата и се поръсват със зрънца кимион (може да добавите и натрошени бучки захар). Сервират се топли.

Notes

• В оригиналната рецепта кифлите се посипват отгоре със захаросани зърна кимион, които са популярни още от времето на Тюдорите. Но тъй като не живеем по времето на Тюдорите и в наши дни не се намират, използвах само зърна кимион.