Скъпа мис Остин – I

Част първа – места и живот.

Има произведения, чиито първи изречения са толкова известни, че е достатъчно само да ги прочетете, за да изникне в съзнанието ви спомен за книгата:

„В една дупка в земята живееше един хобит.“ *

 „Госпожа и господин Дърсли, живеещи на улица „Привит Драйв“ номер четири, с гордост твърдяха, че — слава Богу! — са напълно нормални.“ **

„Сушата продължаваше вече десет милиона години и господството на чудовищните гущери отдавна беше завършило.“ ***

Добре де, признавам, че горепосочените примери са донякъде жанрово ограничени, но, мисля, че разбирате какво имам предвид. За целта на този пост, обаче, фокусът ще е върху едно друго, също толкова известно, първо изречение на книга.

 „Общоизвестна истина е, че всеки богат млад мъж трябва да си вземе съпруга.“ ****

Ако все още не сте се досетили, произведението е „Гордост и предразсъдъци“, а авторката му – Джейн Остин.

Здравейте, аз съм Мира и съм голям почитател на творчеството на Джейн Остин като цяло, на „Гордост и предразсъдъци“ в частност, а в мистър Дарси съм влюбена, има-няма, откакто навърших 15 години.

И така, от известно време ми беше хрумнала идеята да посетя някой ден местата, свързани с живота на писателката. Отначало мислех да го направя по време на заплануваната в някое доста далечно бъдеще голяма семейна обиколка на английската провинция, но домочадието реагира на предложението ми с „Но пасаран!“. При такова единодушие и пълна липса на ентусиазъм (разбираем донякъде, понеже за тях моят афинитет към Джейн Остин и книгите й, е вид тиха лудост), ми остана единствено да планирам тайничко бюджет и да чертая мислени маршрути в Гугъл Мапс. Докато един ден през февруари, в колата на връщане към къщи, ПП неочаквано ми предложи да отида да си начеша крастата в Англия, докато Камбанката е на едноседмична екскурзия с класа. Подскочих от изненада, и връщайки се вкъщи, започнах да резервирам билети и нощувки, докато не се е разколебал. Тук е моментът да благодаря на витруалната ми (с надеждата някой ден и да стане реална) дружка Рейни, която ми даде идеята за спане в пъб. Не само, че излиза по-евтино от доста хотели, а и не се налага да ходиш надалеч след една или няколко халби. За нула време билетите бяха купени, а нощувките резервирани… само бирата още не беше платена. Както винаги, основните адреси и сайтове са на края на поста.

Маршрутът беше следният: Париж – Лондон – Олтън – Уинчестър – Бат  – Дисли (къде ли пък е това?) – Лондон – Париж. На всяко място имах по един ден престой, само в Бат останах два. Пътувах с влак през цялото време, само отсечката между Олтън и Уинчестър взех с автобус (номер 64, изминаващ пътя за 45 минути и срещу лира и половина, вместо за близо 2 часа и 20 лири с влак). Всички билети резервирах на сайта на National Rail, платих онлайн и изтеглих на място на гара Waterloo (и с песента на АББА в главата си… да, знам, сега влезе и във вашата). Разбира се, може да ги купувате и ден за ден на място на гарата, но на мен ми беше по-спокойно да знам, че поне логистиката е уредена.

И така, минаха два месеца и в началото на май семейството се оказа в следната конфигурация: Камбанката на път на екскурзия с класа, аз в отпуска и в Евростара на път към Ламанша, а ПП – в отпуска вкъщи да прави ремонт.

Няма да се спирам надълго и нашироко на подробности от живота на Джейн Остин. Други са разказвали по-добре и по-обширно за семейството й, за гостуванията и живота й в Бат, за братята и любимата й сестра, Касандра, за няколкочасовия й годеж, за книгите, приживе издадени под псевдоним, защото по онова време е било почти непристойно жена от „добро потекло“ да има някаква професия, а да бъде писателка – още повече, за недовършените й романи, за болестта й и за отпечатъкът, който творчеството й е оставило за поколенията… В наши дни Джейн Остин е станала дотолкова част от английската история, че е единствената жена, освен кралицата, чийто образ фигурира върху английските банкноти.

Олтън (Alton)

Първата ми спирка беше в градчето Олтън, малко, кипро и зелено по английски, с редици къщи и неизменните пъбове. Главният притегателен център в него е селцето Чоутън, на около миля и половина приятна разходка сред полята, където се намира къщата, където Джейн Остин е живяла със сестра си и тяхната приятелка Марта Лойд от 1809 година, почти до смъртта си. В нея, на малка масичка в гостната, авторката е написала и преработените версии на „Елинор и Мариан“ и „Първи впечатления“, публикувани по-късно като „Разум и чувства“ и „Гордост и предразсъдъци“, както и останалите свои романи. В къщата-музей може да видите и нейната стая, едно невероятно красиво одеяло от пачуърк, няколко бродерии, излезли изпод нейната игла, както и копие на единственият неин известен протрет.

След посещение на къщата и градината, разходете се около километър по-нататък по пътя, до Chawton House. Това е имението на брат й Едуард Остин. Господарската къща е разкошна, с тъмна ламперия по стените, излъчваща тиха строгост и с прекрасен парк около нея, за разходка и медитация, или с други думи, за отмаряне на омалели от ходене крака.

Прекарах нощта в къща за гости и бивша църковна зала, Saint Mary’s Hall (адресът е на края на поста), в единична и много уютна стая с подходящото име „Остин“. На сутринта, след вкусна английска закуска и чаша чай и приятна раздумка със собственичката, Джанет, потеглих към Уинчестър.

Уинчестър (Winchester)

Основен интерес за мен в Уинчестър беше катедралата, където е гробът на Джейн Остин. Естествено, освен нея, има и доста други неща за разглеждане – старинната централна част, руините на епископски дворец (Wolvesey’s Castle), колежът, който е едно от най-старите елитни училища, което все още ползва оригиналната си сграда от XIV век насам. Може да се отбиете и в The Great Hall, средновековна зала, навремето част от Уинчестърския замък, основан от Вилхелм Завоевателя и довършена от Хенри III през XIII век. В нея е изложена и кръглата маса на крал Артур и неговите рицари. Е, не истинската, разбира се, а богато украсена средновековна реплика, отнасяща ни в XIII век. За съжаление, аз се отплеснах в разходки и се усетих късно, че работното й време беше приключило, така че оставям Кръглата маса за друг път. А ако се уморите от разходки, може да поседнете в парка покрай реката, или да се подкрепите с чай и скоунс в някое кафе (Café Winchester).

Нетърпеливо започнах разглеждането на града с катедралата. Входът е 8,50 лири, но си заслужава всеки пенс. Посещението е с гид, от който научавате доста подробности за бурната й история през вековете. В странична алея се намира и сдържаната черна плоча, обявяваща, че под нея почива Джейн Остин, дъщеря, сестра, с благородно сърце, благ характер и блестящ ум. И нито дума за живота й като писател… нали, помните, по онова време, жените от добро потекло нямат професия. Едва няколко години след смъртта й, брат й Хенри, който приживе й е помагал при издаването на книгите, поставя възпоменателна плоча на стената, в която се споменава „Джейн Остин, известна на много със своите произведения“.

На няколко минути път от катедралата е къщата на College Street, където авторката прекарва последните седмици от живота си. Къщата е частна собственост и не се посещава.

Нощта прекарах в пъба The Wykeham Arms, с разкошен интериор, вкусна кухня и в мансардна стаичка с всички удобства и изглед към покривите на града.

На сутринта след обилна местна закуска (все пак пропуснах препечената филийка с Marmite) и под ръмящ дъжд (почти единственият за цялата седмица) се отправих към Бат, където трябваше да остана два дни.

Бат (Bath)

Първата ми работа като пристигнах в Бат, бе да си оставя куфара в поредния пъб, където щях да спя, преди да потегля по обиколки. И така, след придвижване в продължение на близо час от гарата до пъба, заето основно със спиране за снимки, задачата беше изпълнена. Управителката откликна на молбата ми за съхранение на малък куфар с жизнерадостното „Ама разбира се, скъпа!“, което накара източноевропейската ми сдържаност да ококори (надявам се, леко) очи. Вече обезкуфарена, можех да се отдам на бродене по улиците.

Нетърпението ми ме накара първо да тръгна по стъпките на Джейн. От туристическия сайт на града си бях свалила предварително карта и аудиогайд за телефона. Маршрутът, заложен в тях, те превежда през местата, свързани с живота и творчеството на Джейн Остин – от The Paragon, където е гостувала като млада на роднини, до къщата, където е живяла няколко години с родителите си, та до Чакълестата алея, споменавана в романа й „Въздействие“. Завършва, естествено, в The Jane Austen Centre, изцяло посветен на писателката. В него се потапяте директно в епохата на Регенството. Може да пробвате да пишете с паче перо и мастило, да научите точно какъв доход трябва да имате, за да можете да поддържате карета (тук десетте хиляди годишно на мистър Дарси придобиват пълното си значение), да сложите рокля, шапка и слънчобран (аз пропуснах) и да изпиете един следобеден чай в подходяща обстановка (това, с удоволствие).

Едва на следващия ден, след отморяваща нощ и ободряваща чаша чай, се впуснах за разгледам по-… хмммм… традиционните забележителности на града – Римските бани (изключително интересни), Абатството, архитектурният ансамбъл Полумесецът (The Royal Crescent), Кръгът (The Circus), театъра, централния парк (The Parade Gardens). Имаше време даже и да погледам как се прави фъдж в San Francisco Fudge Factory и да хапна от прословутите кифлички (но за тях ще има отделен пост със сравнителен анализ, та дори и рецепта).

Дисли (Disley)

Дисли е малко градче, някъде между Манчестър и Шефийлд, в подстъпите на природния парк The Peak District. Толкова отдалечено от района, в който отначало бях планирала пътуването, че за малко да не го включа. Но пък ми беше краста за начесване. Всъщност, интересното в случая не е градчето, а имението Лайм Парк, което се намира на около миля от него, в средата на разкошен парк. Това имение е послужило като декор за външните снимки на Пембърли (имението на мистър Дарси) в екранизацията на „Гордост и предразсъдъци“ от 1995 година, с Колин Фърт и Дженифър Ейли. Лично за мен, от всички изгледани (а, повярвайте ми, те са много, включително и боливудската версия), това е най-добрата екранизация. Затова просто трябваше да го видя!

Паркът е толкова разкошен, колкото и е огромен. Будката за прием на посетители е на няколкостотин метра от оградата, а след това имате още около километър до къщата. Самата къща е с изключително интересни история и интериор. Входът струва 13,50 лири за къщата и градината и можете да разглеждате на спокойствие колкото си искате, да се отбиете в оранжерията, в ловната къща, та дори и да седнете до езерото в очакване на мистър Дарси да се появи откъм конюшните (нека бъдем пуристи, все пак, сцената с мократа риза и езерото, макар и брилянтна, е режисьорска добавка, осигурила безсмъртието на Колин Фърт в колективното женско подсъзнание).

Следващата сутрин ме завари обратно във влака за Лондон, където имах даже 3 свободни часа, докато стане време да си хвана влака за Париж. Оползотворих ги между магазина на M&M‘s на Лестър скуеър и любимият ми магазин за обувки на Карнаби стрийт, със заход към Пикадили и Ковънт гардън. Крайно недостатъчно!

А в следващия пост ще стане повече дума за местата, свързани с произведенията на Джейн Остин, където ще може да видите още снимки от Лайм Парк. Все пак да оставим малко удоволствие и за друг път!

 

И лавината от снимки:

Jane Austen House Museum

Chawton House

Alton

Winchester

Bath

Bath, the Jane Austent Centre и следобеден чай „с мистър Дарси“ в кафенето му. Добре, че не бях обядвала 

Lyme Park