Melonpan (Хляб пъпеш)

Едно японско бриошо-бисквитено разкошество за неделна закуска… Ама следобедна, понеже отнема известно време да се направи.

Преди време прочетох една статия, в която се разказваше как два пъпеша от сорта Yubari, култивирани на остров Хокайдо близо до Сапоро, са били продадени на търг за дребната сума от 25 хиляди евро. От което ми увисна ченето, защото за мен пъпешите са сравнително евтини плодове, които вървят на камари върху сергиите по пътя към морето през знойното лято. В Япония, обаче, пъпешите, както и дините, са изключително ценени и някои сортове могат да достигнат баснословни цени. Това е изключително луксозен подарък, с който човек може да изрази почитанията си към получателя му. След като се поразрових малко повече по въпроса, научих, че някои сортове луксозни плодове (дини, пъпеши, грозде, манго), са култивирани в точно определен район, откъснати в определен момент и могат да се закупят само в определени магазини в страната и струват изключително много. Наистина кралски подарък! В някои източници посочваха, че традицията за подаряването на тези луксозни плодове се корени в периода Токугава (1603 – 1868), когато богатите търговци се надпреварвали един с друг кой ще намери най-първият продукт за даден сезон (hashiri), било то плод, зеленчук или риба, понеже се считало, че те имат най-добрия вкус. Освен перфектния вкус, луксозните плодове за подарък имат също и безупречен външен вид. Възхищавам се на японците за способността им да изпипват всичко до най-дребния детайл, било то пъпеш за десетки евро, невероятните шоколади, които имах удоволствието да опитам по време на Салона на шоколада, или дори опаковките рамен нудъли от супермаркета.

Днешната рецепта, обаче, съдържа пъпеш само в името си. Нарича се “хляб пъпеш”, понеже горният слой е леко нарязан, за да се наподобят шарките по кората на пъпеша (и така да изглежда малко като луксозен продукт). Представлява бриошово хлебче, обвито в хрупкава кора от бисквитено тесто и поръсено със захар. Доколкото разбрах, е изключително широко разпространено в японските пекарни, като в различните части на страната може да има различна форма (кръгла, или овална), както и може да са казва “хляб-пъпеш”, или “хляб-изгрев”. Така и не намерих (а то може би и няма) достоверен източник за произхода му. Счита се, че се е появил за първи път в края на XIX – началото на XX век и е вариант на сладкия хляб kashi-pan (думата за “хляб”, “pan”, идваща през португалски). По отношение на вкуса му, обаче, няма съмнения – чудесен е! Казват, че най-добрите мелонпан се продавали в пекарна в Асакуса. Ще трябва някой ден да проверя на място!

Melonpan (Хляб пъпеш)

Recipe by MiraCourse: BreakfastCuisine: JapaneseDifficulty: Medium
Servings

10

servings
Prep time

30

minutes
Cooking time

20

minutes
Resting time

2

hours 

Продукти
(за 10 броя, рецептата е с леки модификации от блога Just One Cookbook)

  • За основното тесто:

  • 250 г брашно (+ 1 или 2 лъжици допълнително, в зависимост от големината на яйцата)

  • 5 г суха мая

  • 40 г захар

  • 1/2 ч.л. сол

  • 100 мл хладко прясно мляко

  • 1 ч.л. ванилов екстракт

  • 1 яйце голям калибър

  • 35 г масло (на стайна температура)

  • За бисквитеното тесто:

  • 180 г брашно

  • 20 г нишесте

  • 1/2 ч.л. бакпулвер

  • 100 г захар

  • 60 г масло (на стайна температура)

  • 1 яйце голям калибър

  • 1 ч.л. ванилов екстракт

  • За поръсване: 2 с.л. захар

Начин на приготвяне

  • Приготвянe на основното тесто:
    Маята се разтваря в половината прясно мляко и 1/2 лъжица захар и се оставя да се активира за 10-15 минути.

    Брашното се пресява в купа, добавят се солта и останалата захар и се разбърква добре. В тестото се прави “кладенче” и се добавят леко разбитото яйце, останалото прясно мляко, ваниловият екстракт и активираната мая. Замесва се меко тесто и се меси в продължение на 5-6 минути. Добавя се нарязанато на кубчета меко масло, тестото се прехвърля на работния плот  и се меси още поне 10 минути. Отначало тестото е много лепкаво и мазно, затова може да си помагате с шпатула, за да го прибирате. Постепенно започва да се събира на топка и да става гладко и еластично. При нужда може да се добавят допълнително 1-2 лъжици брашно.

    Готовото меко тесто се прехвърля в купата, покрива се и се оставя да втаса на стайна температура за около час (или докато удвои обема си).
  • Приготвяне на бисквитеното тесто:
    Брашното се пресява с бакпулвера и нишестето. Захарта и маслото се разбиват с миксер на хомогенен крем. Добавят се яйцето и ваниловият екстракт и се разбива добре. Добавят се брашното и бакпулвера и се замесва меко тесто.

    Тестото се разделя на 10 части (при мен се получиха с тегло 42 г). Всяка се оформя на топче, сплесква се леко и се подреждат на застлана с пекарска хартия тава. Оставят се да стегнат в хладилника, докато основното тесто втасва.
  • Приготвяне на хлебчетата:
    Втасалото основно тесто се премесва на леко набрашнения работен плот и се разделя на 10 топки (при мен се получиха части с тегло около 50 грама). Всяка се оформя на топка и се оставя да почине няколко минути.

    Едно топче от бисквитеното тесто се изважда от хладилника. Разточва се на кръг с дебелина 3-4 мм. В центъра на кръга бисквитено тесто се поставя топка от основното тесто и се завива с бисквитения слой, като краищата се прищипват отдолу (не стигат докрая).
    Захарта за поръсване се разпределя на слой в плоска чиния. Горната част на полученото завито хлебче се потапя в захарта и се поставя на покрита с пекарска хартия тава.

    По описания начин се оформят всичките 10 хлебчета. След като са готови, по повърхността на всяко от тях се правят по 3 кръстосани недълбоки разреза във всяка посока с помощта на остър нож (разрязва се бисквитеното тесто, но не и основното отдолу).

    Тавата с хлебчетата се покрива с фолио и се оставя да втаса повторно още около 1 час.

    Фурната се загрява на 180 градуса. Хлебчетата се пекат в продължение на около 20 минути, докато порозовеят леко. Оставят се да изстинат леко преди сервиране.

Notes

  • Основното тесто е доста влажно и лепкаво, особено след добавянето на маслото. Получава се доста течно и лепкаво. Независимо от това, препоръчвам да го месите продължително, поне 10 минути, преди да добавите допълнително брашно. В края на месенето, при мен тестото беше доста еластично и се събираше сравнително лесно на топка, но все още лепнеше по ръцете ми. Затова добавих само 1 лъжица брашно, колкото да успея да го оформя добре. Ако имате робот с приставка за месене, направо я ползвайте, а аз ще ви завиждам отстрани.
  • Препоръчвам да си помогнете с кухненска везна при разделянето на тестото, за да се получат хлебчета с еднакъв размер.
  • Тъй като бисквитеното тесто омеква много бързо, вадете ги едно по едно от хладилника и разточвайте непосредствено преди да оформите хлебчето.

4 Comments

  1. Много интересна рецепта, Мира! И много интересна история към нея! Чудесни бриоши! Целувки!

  2. Привет! Обикновено пиша след като изпробвам някоя рецепта, но не мога да се стърпя. Рецептата е много интересна и ще направя скоро хлебечетата. Ще пиша още веднъж как съм се справила! Благодаря! Яна

    • Привет, Яна!
      Надявам се рецептата да Ви допадне!
      поздрави и хубава неделя!