Понякога си задавам екзистенциални въпроси, чиито отговори няма да ми променят битието, а само ще задръстят още повече останалите ми няколко неврона, но пък научавам някои повече или по-малко интересни факти, скрити на също толкова интересни места. Така например, никога не ми беше минавало през ума, че ще видя кулинарна история в сериозния сайт на френското Министерство на отбраната. А въпросът беше прост – произход на телешката яхния „Маренго”.
Отговорът му се крие във военната история, и по-специално, в Наполеоновите войни. През 1800 година, Наполеон се намира близо до пиемонтското селце Маренго, след битка (успешна, разбира се) с австрийските войски. В лагера не е останало кой знае колко за ядене, а генералът е гладен. Готвачът му, господин Дюнан е принуден да импровизира с каквото има под ръка – пиле, запържено със зехтин и домати, пържени яйца, сладководни скариди и крутони. Набързо скалъпеното ястие толкова се харесва на Наполеон, че той поисква да му го приготвят отново. С течение на времето, готвачът облагородява яхнията, заменя пилето с телешко, скаридите – с гъби, и яйцата – с лук, като добавя и чаша вино. От първоначалното ястие е останал сосът, наречен сос „Маренго” в чест на победата на Бонапарт.
И така, още един (без)полезен факт в главата, достойно подреден до присъствието на водоливника с маската на Дарт Вейдър на фасадата на вашингтонската катедрала.
PrintПродукти:
(за 6 порции, рецептата е с леки модификации от сп. Saveurs, брой 226, март 2016)
- 1 кг млечно телешко месо (плешка)
- 600 г моркови
- 250 г култивирани печурки
- 250 мл бяло сухо вино (или телешки бульон)
- 1 малка глава лук
- 2 с.л. доматено пюре
- 2 скилидки чесън
- 2 стръка прясна мащерка
- 1 дафинов лист
- 2 с.л. масло
- 1 с.л. олио
- Няколко стръка пресен магданоз
Начин на приготвяне
- Телешкото месо се нарязва на хапки и се запържва до златисто в дълбока тенджера с дебело дъно в олиото и половината масло.
- Лукът се обелва и нарязва наситно, морковите се почистват, обелват и нарязват на едро. Лукът и морковите се добавят към зачервеното месо, прибавят се виното, чесънът, дафиновият лист и мащерката.
- Разбърква се добре, посолява се, подправя се с черен пипер и се добавят доматеното пюре и 250 мл вода.
- Тенджерата се покрива и оставя да ври на тих огън за 1 час.
- Гъбите се почистват от пънчетата, нарязват се на четвъртини и задушават в останалото масло.
- Добавят се към телешката яхния около 10 минути преди края. Преди сервиране се поръсва със ситно нарязан магданоз.
Много ме развесели историята 🙂
Едно нещо супер много ме кефи във французите и това е, че дори камъни да падат от небето, храната винаги е най-най-важния елемент от битието и не може просто да се яде какво да е, или пък, недай Боже, да не се яде въобще! 🙂
Чудесна яхния!
Тази история я знам, но не от този сайт 🙂
И я помня, заради скаридите!
Чудесна е твоята яхния, Мира!
Прегръдки!