След малката шоколадова (и лучена) интерлюдия, да се върнем обратно на тиквата. Днес рецептата е сладка… ей така, за разнообразие. Малко по-горе писах, че ароматът им е есенен. Но сега, като се замислих, май си е направо коледен, с нотките на карамфил, канела и джинджифил, аромат на дълги зимни нощи, ниски температури, горещ шоколад и романтични комедии. Да не ви разказвам какъв аромат се носеше, докато се печаха… направо ми се прииска да запея коледни песни. Добре, че не го направих, защото вокалните ми способности са такива, че не мога да докарам правилно дори и една нота, а единственият ми опит да изпея приспивна песен на Камбанката в невръстна възраст, завърши с неистов рев от нейна страна.
Та, да се върнем на тиквата и на бишкотите. От това, което научих за историята им, се оказа, че са италиански бадемови бисквити от Прато, появили се официално някъде през XVIII век, но известни още от времето на Римската империя и по-късно, в Тоскана през Ренесанса. Известни са още като „кантучини” и името им идва от технологията на приготвянето им: пекат се на два пъти. В днешната рецепта няма бадеми, но за сметка на това има орехи и тиква. Като добавим и канелата, намираме всички аромати на тиквеника, но в доста по-хрупкава форма. Затова внимавайте и пазете зъбите!
PrintПродукти:
(1 чаша = 250 мл, за 12 – 15 броя, рецептата ес леки модификации от The Comfort of Cooking)
- 1 яйце голям калибър
- ½ чаша кафява захар
- ½ ч.л. бакпулвер
- ¼ чаша пюре от сварена тиква
- 1 ч.л. смес от подправки (канела, карамфил, бахар и джинджифил)
- Щипка сол
- 1 ч.л. канела
- ½ ч.л. смлян джинджифил
- ½ ч.л. ванилов екстракт
- 1 ¼ чаши брашно
- 40 г запечени на тиган орехи, нарязани
- 100 г бял шоколад
- 3 с.л. карамелизирани лешници (по желание)
Начин на приготвяне
- Брашното се пресява в купа. Яйцето се разбива на пяна заедно със захарта и бакпулвер, докато побелее и увеличи обема си.
- Добавят се тикваното пюре, подправките, солта и ваниловия екстракт и се разбива добре с миксер. Добавя се пресятото брашно и орехите и се разбърква добре.
- Фурната се загрява на 180 градуса.
- Тестото се прехвърля върху хартия за печене и се оформя с намокрени ръце на руло с размери 20 х 10 х 3 см. Пече се около 40 минути (готовността се проверява с клечка).
- Фурната се намалява на 150 градуса. Изпеченото руло се оставя да изстине за 15 минути върху решетка.
- С остър нож се нарязва на филии с дебелина около 1 – 1,5 см. Филиите се прехвърлят в тавата и се пекат за още 30 минути, като се обръщат по средата на печенето.
- Бишкотите се изваждат от фурната и се оставят да изстинат напълно.
- Белият шоколад се разтапя внимателно на водна баня или в микровълнова фурна. Горната част на бишкотите се потапя в шоколада и се оставя да стегне върху пекарска хартия. По желание може да се поръси със ситно смляни карамелизирани лешници.
- Съхраняват се в плътно затворен съд до 5 дни. Тъй като остават твърди, най-добре се похапват натопени в кафе, мляко или шоколад.
О, супер за студения уикенд който се задава.
Но, тиква каква да е ли? 🙂
Чудесно ухаят, Мира!
Прекрасно предложение!
Усмихната седмица!
Дани, благодаря ти! 🙂
100 decors, аз ползвах тиква тип "цигулка", не много водна (сорт butternut).
Хубава седмица!
Замирисва ми на Коледа от твоите бишкотки,Мире!Чудни са!
ех,Мира,чашата чай е пред мен,де да имаше и от тези кантучини-превъзходни са,ароматни,носещи духа на Коледа!Представям си как ще им гризна първо шоколадовата част :),хехе.
Пожелавам хубав вторник!
Хрупкави и ароматни бишкоти, чаша топъл чай, приятна компания, уютна обстановка…Страхотни са, Мира и снимките много красиви! Поздрави!