Вкусен, класически, непреходен френски десерт. Първи, но не и последен опит.
„Амели култивираше специален вкус към дребните
удоволствия на живота…
удоволствия на живота…
Да гмурнеш ръката си надълбоко в чувала със зърно,
да счупиш коричката на крема брюле с върха на лъжичката,
да хвърляш камъчета по повърхността на канала Сен Мартен”
(„Амели Пулен”, реж. Жан-Пиер Жьоне, 2001)
И аз като Амели обичам да усещам пропукването на кората на крема под лъжичката.
Но досега не бях събирала смелост да го направя вкъщи. А всъщност, как се прави той?
Но досега не бях събирала смелост да го направя вкъщи. А всъщност, как се прави той?
„Вземете четири или пет жълтъка, в зависимост от големината на тавата или чинията. Разбъркайте добре в тенджера с голяма щипка брашно. Постепенно добавяйте по малко мляко, около една гаванка…”. Това е началото на първата рецепта за крем брюле, публикувана през 1691 година в книгата „Кралският и буржоазен готвач” (« Le cuisinier royal et bourgeois ») от Франсоа Масиало.
Франсоа Марсиало е бил главен готвач (chef de cuisine, officier de bouche) на Филип де Франс, дук на Орлеан, брат на Луи XIV, както и на неговия син Филип II и доста други известни личости по онова време.
Историята разказва, че по време на пътешествията си из кралските укрепления в Пиренеите, заедно с военния архитект Вобан, Масиало се е запознал отблизо с каталанския предшественик на брюлето, „крема каталана”, за който се счита, че е донесен от арабските преселници в Андалузия. По онова време „крема каталана” е бил част от трапезата за деня на св. Йосиф (19 март). В неговата рецепта, има
брашно, канела и цитрусова кора. Освен това, в младостта си Фр. Масиало е живял известно време в Лондон, където по онова време също е била разпространена местна версия на крема, която през 1879 година е била популяризирана в Тринити Колидж в Кеймбридж под името „Trinity Cream”/”Cambridge Burnt Cream”.
брашно, канела и цитрусова кора. Освен това, в младостта си Фр. Масиало е живял известно време в Лондон, където по онова време също е била разпространена местна версия на крема, която през 1879 година е била популяризирана в Тринити Колидж в Кеймбридж под името „Trinity Cream”/”Cambridge Burnt Cream”.
Всички тези, на пръв поглед незначителни, събития водят до раждането на крема брюле. Предполага се, че все пак детайлите са поукрасени за сметка на историческата достоверност, както в повечето случки, отнасящи се за известните специалитети. И така, връщаме се в двора на Филип д’Орлеан и неговия син, Филип Втори, любител-гастроном. По онова време ястията се сервират на масата по три пъти. Докато бъдат поднесени на всички сътрапезници, ястията са вече изстинали.
Един ден младият Филип, се оплакал на главния си готвач, господин Масиало, че кремът му е студен. Фр. Масиало в пристъп на гениалност, поставил горещо желязо върху крема. Това карамелизирало захарта по повърхността, без да стопли пласта крем. Този контраст толкова се харесал на принца, че поискал допълнително.
Един ден младият Филип, се оплакал на главния си готвач, господин Масиало, че кремът му е студен. Фр. Масиало в пристъп на гениалност, поставил горещо желязо върху крема. Това карамелизирало захарта по повърхността, без да стопли пласта крем. Този контраст толкова се харесал на принца, че поискал допълнително.
Така кремът брюле се е появил на бял свят. (Разказът за историята е
адаптиран от блога Du Sacré au Sucré).
адаптиран от блога Du Sacré au Sucré).
PrintПродукти:
(за 4 порции, рецептата е адаптирана от коледния брой на сп. „Saveurs” 2011)
- 4 жълтъка от яйца голям калибър
- 65 г захар
- 350 мл течна неподсладена сметана
- 180 мл мляко
- 1 шушулка ванилия
- 10 с.л. кафява захар за поръсване
Начин на приготвяне
- Млякото и сметаната се загряват в тенджера почти до завиране. Отдръпва се от огъня.
- Ванилията се разцепва по дължина и семенцата се изстъргват внимателно с гърба на ножа. Добавят се към сметаната и млякото, заедно с шушулката, покрива се и се оставя да престои около 30 минути.
- Жълтъците се разбиват със захарта. Добавя се ваниловото мляко и сметана.
- Сместа се разпределя в ниски широки купички.
- Фурната се загрява на 140 градуса. Купичките се поставят в широка плоска тава и се добавя малко гореща вода на дъното на тавата. Кремът се пече на водна баня за около 30 минути (в средата трябва да остане леко подвижен).
- Изважда се и се оставя да изстине. Прибира се поне за час в хладилник.
- Грилът на фурната се загрява (моят е на 270 градуса). Кремът се поръсва с тънък слой от кафявата захар и се запича за 1-2 минути (докато се карамелизира) максимално близко до грила. Другият (по-добър) вариант е да го карамелизирате с кухненска горелка. Карамелизирането не трябва да отнеме много време, защото при поднасяне трябва да се запази контраста между студения крем и горещата карамелова коричка.
Сервира се веднага.
Чудесно представяне но един любим десерт!Снимките са чудесни историята също!Опитах десерта в неповторима обстановка!
Хубав ден!
Мира, с удоволствие бих усетила пропукването на коричката на крем брюлето ти!
Снимките са чудесни!
Прегръдки и слънчев ден!
Ммммм,снимките ме карат да мъркам и да си представям вкуса и пропукването под лъжичката!Разкошно,Мира!
Уводът както винаги е много занимателен!
Хубав ден!
Беше ми много интересно да прочета историята на този известен крем! От любимите ми е, но не съм го приготвяла вкъщи. Благодаря ти, че сподели рецептата! Слънчев ден!
Умението ти да разказваш и представяше прекрасно се допълва от замечтателните пролетни снимки! И на мен ми е любим десерт 🙂 Сърдечни поздрави!
идея си нямах за историята на крема, но го обичам много… Друг е въпросът, че след един неуспешен опит, мисля че не е дошло времето за втори опит.
Чудесни снимки, Мира!Бих почукала с лъжичка върху коричката;)
Бети, Дани, Роси, Кенди, Габи, Мъх, благодаря ви! Радвам се, че историята и рецептата са ви харесали 🙂
Мъх, не се страхувай, а запрятай ръкавите :). Щом аз успях да го докарам крема, ти няма начин да не се справиш :).
Хубав край на седимицата!
Мерси за историята, Мира и разбира се, за чудесната рецепта! Това ми напомня, че чакам да ми подарят горелка за кремове:)
Много добро представяне на един незабравим десерт!
обожавам крем брюле! Благодаря ти за поредната интересно разказана история!
Поздрави!
Великолепно кремче, от любимите ми! Класическите десерти винаги са ми били слабост, а купичките са страхотни, и аз много искам да си взема такива!
Поздрави и хубава пролет! Тук вали сняг 🙂
Траяна, блазе ти за горелката. Дано подаръка ти да пристигне сокоро 🙂
Диди, Таня, Мария, благодаря ви много :). Радвам се, че има и други почитатели на брюлето :).