Тарта с мариновани чушки и рикота

В съзнанието ми месец септември и началото на учебната година са неразривно свързани с аромата на печени чушки от софийските балкони и междублокови пространства. Що книги съм прочела на терасата, приседнала до изключително полезния и единствен по рода си уред – чушкопека. Слагаш чушката, прочиташ две страници, махаш, слагаш нова, още две страници… и сутринта е минала.

Обичам печените чушки във всичките им разновидности – на салата с чесън и магданоз, добавени в кьополу, пълнени със сирене, панирани с доматен сос… За съжаление, в ежедневието ми вече почти няма място за тях. От една страна супер модерният ми индукционен котлон посмъртно няма да се съгласи да опече дори една чушка. От друга – тука няма тази хубава червена капия, толкова добре узряла, че дори леко сладни, с дебелата ципа, която се покрива с черни мехурчета. Тукашните са красиви, големи, разноцветни, тънколюспести, леко воднисти и сами по себе си доста безвкусни. Затова печените чушки са една от храните, които най-много ми липсват тук, наред с мазната софийска баница и вафлите „Морени”. Доскоро в този списък слагах и киселото зеле, ама вече се научих да си правя, хехе!

 

И така, след тази ода за възхвала на чушката, да се съсредоточа върху днешната рецепта. Отдавна ми се щеше да направя зеленчукова тарта с цветовете на есента. Трябваше да намеря нещо доближаващо се до вкуса на печените чушки.  Преди време бях пробвала една рецепта за мариновани зеленчуци и сьомга, затова я приспособих за днешното начинание. Самите зеленчуци също са и много сполучлива гарнитура за мръвка, пернато или риба.

Продукти:
(за правоъгълна форма с размери 10х30 см плюс 3 индивидуални тарталети, или 6-7 индивидуални тарталети)

  • За тестото:
    (рецептата е адаптирана от блога Chocolate And Zucchini)
    250 г ръжено брашно
    60 мл зехтин
    120 мл айрян
    1 ч.л. сол
  • За плънката:
    350 г рикота
    1 яйце
    1 ч.л. суха мащерка
    1 ч.л. сух риган
    1 с.л. ситно нарязан магданоз
    Сол и черен пипер на вкус
  • За гарнитурата:
    (рецептата е адаптирана от блога Dragon’s Kitchen)
    4 големи чушки (едноцветни или в различни цветове за по-весело)
    1 ч.л. настъргана лимонова кора
    3 с.л. прясно изстискан лимонов сок
    1 скилидка пресован чесън
    2 с.л. мед
    2 с.л. зехтин
    ½ ч.л. сол

Начин на приготвяне

  • Приготвяне на гарнитурата:
    Ципата на чушките се обелва с картофобелачка, чушките се почистват от семките и нарязват на тънки ивички в купа. Отделно се разбиват останалите продукти до получаване на хомогенна марината, с която се заливат нарязаните чушки. Купата се покрива с прозрачно фолио и се оставя за 2 часа в хладилник.
  • Фурната се загрява на 200 градуса. Маринованите чушки се изсипват в плоска тава, застлана с пекарска хартия. Пекат се около 20 минути, или докато се зачервят добре и омекнат. По време на печенето се разбъркват от време на време.
  • Приготвяне на тестото:
    Брашното се пресява в купа, добавят се солта, зехтина и айряна. Замесва се твърдо тесто. Тестото се прехвърля върху набрашнен плот и се разточва на кора с дебелина около 5-6 мм. Формата за тартата (или тарталетите) се намазнява леко и дъното и стените се тапицират с тестото. Покрива се с прозрачно фолио и се оставя да стегне в хладилника за около 30 минути.
  • Фурната се загрява на 180 градуса. Дъното на тартата се набожда леко с вилица на няколко места, покрива се с пекарска хартия, върху която се слагат зърна зрял боб или керамични топчета за печене, които ще попречат на тестото да се надигне неравномерно при печенето. Пече се около 10 минути.
  • Приготвяне на плънката:
    Всички продукти се разбъркват добре в купа. С плънката се гарнира предварително запечената тарта. Слага се отново във фурната и се пече в продължение на още 15-20 минути.
  • Готовата тарта се изважда и се гарнира отгоре с ивичките мариновани печени чушки. Сервира се топла, но и изстинала е много вкусна.

11 Comments

  1. Чудесно есенно предложение, много ми допада:)

  2. Мира, след тази ода за чушките и още по-прекрасната рецепта, няма как да не се влюбиш в тях /не че не съм влюбена/
    Чудесно и много цветно предложение!
    Поздравления и за публикацията ти в Good Food!
    Сърдечни поздрави и на Камбанката!
    Хубав уикенд!
    Дани

  3. Мира, свършиха всички парченца от тарта, нали? А така ми се прииска да си открадна едно! Чудесна рецепта! Поздрави и приятни почивни дни!

  4. Много ме развесели с тази ода за чушките 🙂 Недолюбвам все още печенето на такива, именно от подобни преживявания 🙂 Но виж, хапването е друга тема, обичам и още как печени чушки 🙂 Страхотна рецепта, Мира!

    Хубав и усмихнат уикенд!
    Поздрави, Милена 🙂

  5. Абе, Мира, ти или много бързо четеш, или чушкопекът ти е бил за изхвърляне :)))
    Чудесно предложение – много колиритно, точно като есента!

    Хубави есенни дни 🙂

  6. Какво е есента без печени чушки.
    Разкошен вариант за приложението им!
    Благодаря за рецептата и сладкодумния пост!
    Поздрави!

  7. Много вкусно и красиво предложение.
    Поздрави Марияна!

  8. Ха :)с по една чушка могат и да се минат една-две страници. На мен ми подариха с място за три броя и чушките никога не се опичат едновременно..постоянно вадиш, слагаш. Скоро не съм го ползвала обаче.
    Тарта изкушава много!

  9. Ммм…чушки! В твоите ръце тези чушки са се претворили в Ммм….изискани чушки!
    Аз пека чушки само във фурната си- това чудо на соц. прогреса чушкопека така и не намери място сред сватбените ми дарове, а аз сама не бих си го набавила, та по градски ги пека в печката си, но никога не ми е хрумвало да ги беля предварително- стана ми интересен подхода!
    Много свежа е снимката на различните цветове чушкови купчинки- браво!!!

  10. Мира,ех,че хубава ода за чушките си сътворила :)!Ама верно си е така.И толкова се радвам,че тази година чушкопекът у нас е в постоянна употреба,защото е на двора,а преди на балкона доста одимявах обстановката и затова не го ползвах толкова често,колкото ми се иска.
    Чушките от твоята снимка на мен ми харесват,макар че също са внос-оранжевата и жълтата много приятно ми сладнят и са ми вкусни сурови в салата.
    Тартата ти е чудесна,а формичката за нея е много симпатична,харесва ми!

    Сърдечен поздрав!

  11. Траяна, Дани, Гуинет, Милена, Ина, Вили, Марияна, Диди, Буба, Еликсир, радвам се, че Одата за Печената Чушка ви е допаднала :))). И тартата покрай нея :).
    Ина, аз бързо чета, ама и чушкопекът беше с едно гнездо, не като този на Диди :).
    Бубе, и аз понякога пека чушки във фурната, ама тукашниет не са чушки като чушки – ципата им изгаря много бързо, а отвътре остават сурови. Ще трябва да поекспериментирам, за да намеря най-оптималниет условия :). Това е то, жертви на прогреса – една чушка да не може да си опече човек :D.