Класически рататуй

Written by admin Published on септември 22, 2011 in Безмесни и гарнитури, Нещо солено

На 23 септември е празникът на френската гастрономия. По този повод в цялата страна се организират различни дегустации, кулинарни ателиета, много престижни ресторанти и замъци отварят кухните и залите си, майстори-готвачи организират демонстрации. Празникът са провежда за първи път, откакто миналата година френските кулинарни традиции бяха добавени в списъка с нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО (в който са включени също така нестинарството и бистришките баби).

За съжаление, този ден аз ще го прекарам пред служебния компютър. Но, за компенсация, ще го отбележа в блога с рецептата на едно от най-известните френски ястия.

Дори и да не сте запален кулинар, твърде вероятно не сте пропуснали
едноименното филмче на Пиксар отпреди няколко години, където скромният плъх от парижките канавки Реми мечтае за кариера с три звезди на Мишлен. Ястието-фар, дало името на филма и играта на думи с английската (че дори и френска) дума за плъх е именно рататуй. Този от филма е подреден равномерно, запечен на фурна, красиво аранжиран. Но е далече от този, който биха ви сервирали в стандартния френски ресторант. Филмовата рецепта е разработена специално за Пиксар от Томас Келър, шеф в калифорнийския ресторант „The French Laundry”. Базира се на рецепта за провансалски тиан, към който е добавен сос от печени чушки, характерен за баския регион в югозападна Франция („пиперад”).

Рататуй е зеленчукова яхния, родена преди около 300 години близо до Ница и израснала в Прованс. Името идва от окситанската дума ratatolha, която през 18ти век е означавала смес от разнообразни едро нарязани зеленчуци. Зеленчукови ястия, подобни на нисоазкия рататуй се срещат около цялото Средиземноморие – сицилианската капоната, каталанската samfaina, та дори и българската лютика.

Класическият рататуй не е секси. Той (или по-скоро „тя”, защото на френски „рататуй” е от женски род) не крачи под светлината на прожекторите. Той е небрежен, разхвърлян по домашному, но въпреки това, много-много вкусен. Вкъщи се тачи изключително много, до степен, че го приготвям поне веднъж месечно… и е един от малкото начини да накарам Камбанката да яде зеленчуци.

Както и повечето традиционни ястия, и това има само няколко основни принципа, но не и точна рецепта. Първоизточникът на моята е една виртуална приятелка, живееща сред провансалските
лавандулови полета, но с нагаждания към моя вкус.

Продукти:
(за 6 порции)

1 патладжан
2 тиквички
1 червена чушка
1 зелена чушка
4-5 добре узрели домата (или от консерва)
1 голяма глава лук
2 скилидки чесън
3 с.л. зехтин
½ ч.л. суха мащерка
½ ч.л. сух риган
½ ч.л. майоран
½ ч.л. розмарин
2 бр. дафинов лист
Сол, черен пипер

Начин на приготвяне

Съществуват две основни школи в приготвянето на рататуй. Според първата, всички зеленчуци се запържват поотделно, за да се вземе под внимание различното време, необходимо за приготвянето им, както и различната им абсорбция на зехтин по време на готвенето, като се смесват едва накрая. Втората школа залага на азбучната последователност при слагането на зеленчуците в тенджерата (патладжан, тиквички, чушки, домати – aubergines, courgettes, poivrons, tomates). Пробвала съм и двата, но предпочитам втория.
Тиквичките, патладжана и чушките се почистват, измиват и нарязват поотделно на малки кубчета. Лукът и чесънът се нарязват на дребно.
Доматите се почистват от дръжките и нарязват на кубчета. Зехтинът се загрява в дълбока тенджера. Лукът и чесънът се задушават за кратко, до омекване.
Добавя се нарязаният на кубчета патладжан и се оставя да се задуши за 2-3 минути.
След това се добавят тиквичките, а 2-3 минути по-късно и чушките. Подправя се със сол и черен пипер, порсъва се с останалите подправки и се прибавя дафиновият лист. Накрая се прибавят доматите.
Покрива се и се оставя да къкри на тих огън за около 30 минути, докато зеленчуците омекнат добре и цялата вода се изпари (капакът може да се махне 5-10 минути преди края). Преди сервиране се поръсва със ситно нарязан магданоз.
Сервира се топло или студено, като самостоятелно ястие, придружено от ориз или като гарнитура на печено месо.

10 Comments

Dani
септември 23, 2011 at 5:24

Мира,
отдавна не си публикувала 🙂
И сега се появяваш със "царицата" на френската кухня!
Радвам се, че си намерила чудесна рецепта със зеленчуци за Камбанката!
Поздрави и хубави почивни дни!
Мариана / Мечтай и ...
септември 23, 2011 at 7:17

Благодаря за рецептата на ястието в един по-класически вариант. Преди време след много ровене и събиране на информация успях да наподобя приготвянето на Рататуй като това от филмчето, но само на вид, със сигурност на вкус не – беше леко блудкав вкуса. Вчера, тук в БГ, по една от телевизиите излъчиха Рататуй и цялото семейство се блокирахме пред телевизора, много вкус в това филмче.
Поздрави от мен и леко минаване на времето над служебния компютър!
Alia
септември 23, 2011 at 9:46

Когато ям рататуй, почти мога да си представя, че съм в прованс… ех, мечти :)) Задължително ще пробвам твоята рецепта, Мира, сигурна съм, че ще е прекрасен. Пък и малко да разнообразя меката немска кухня, с която се угоявам напоследък :))
di_ani
септември 23, 2011 at 14:11

Благодаря за тази информация и чудесната рецепта, Мира!
Съжалявам, че в днешния празник си служебно ангажирана, но очаквам твоите нови кулинарни идеи.
Сърдечни поздрави и усмихната есен, Диана
Lulu
септември 24, 2011 at 11:01

Понякога наистина ти завиждам за местообитанието:) Класически рататуй не съм приготвяла, но мисля, че в кухнята ни редовно са присъствали ястия от този вид. Все пак моите деца доста харесват анимационното филмче и определено биха оценили твоята класическа рецепта. Ще я пробваме тази седмица. Сега сред изобилието от зеленчуци е много подходяща!
Еликсир
септември 25, 2011 at 12:41

Мира,вкусна ястие,а и с тези подправки ще е много ароматно!
Може да няма претенциите за подреденост и пъстрота,но е един много апетитен прочит на популярната гозба!

Хубава неделя пожелавам!
Буба
септември 26, 2011 at 19:18

Отново доставяш удоволствие за сетивата в редове и снимки!
Беше ми безкрайно интересно да прочета представянето- човек винаги има какво ново да научи, а това важи особено силно, когато човек гостува тук. Рецептата ми стана много интересна, а и факта че подлъгва малкото човече да си изяде зеленчуците ме мотивира да я опитам още тези дни.
Благодаря, Мира, и прекрасна и вкусна седмица.
admin
септември 28, 2011 at 19:39

Дани, Мариана, Allia, Диана, Лулу, Еликсир, Буба, благодаря ви от сърце за комплиментите!
Мариана, ако четеш английски, рецептата от филмачето за рататуй, или по-скоро за confit byaldi, може да я намериш тук – http://www.nytimes.com/2007/06/13/dining/131rrex.html
Allia, аз пък почти не познавам немската кухня, така че, можем да менкаме :).
Жани
септември 29, 2011 at 10:40

Здравей Мира,
беше ми много интресно да прочета всичко написаното от теб за рататуя.
Когато го правя, използвам глинен гювеч. Слагам всички зеленчуци нарязани, посолени,добавям риган, зехтин и размесвам. Не добавям изобщо вода. Зеленчуците си пускат сами. Пека 2 часа на 220С, става страхотно вкусно.
Поздрави!
admin
октомври 3, 2011 at 19:46

Жани, благодаря ти! Много добра идея даваш за печене в пръстен гювеч, ще трябва да я пробвам!