Това трябваше да е първомартенския ми поздрав към вас, както и втората половина от февруарското предизвикателство. За съжаление, успях да проваля макароните като по учебник. Всичко вървеше като по ноти, до момента, в който художинкът в мен се разбунтува, че червеният цвят е много ярък и ще трябва да добавя малко лилаво, за по-карминен оттенък. Три тура с бъркалката по-късно и целувката спадна. Резултатът е ненадигнали се макарони и един урок за това колко важен е всеки жест при правенето им и колко лесно може да се премине от бухнали полички към бадемови бисквитки.
На всичкото отгоре, точно на 1ви март, се оказах със схванато рамо за няколко дни и почти невъзможност да си движа дясната ръка. Дано мартеницата помогне за здраве поне през остатъка от годината!
Но не се отчайвам! Както казва Скарлет О`Хара: „Утре е нов ден!”.
Независимо от всичко, с малко закъснение, Честита Баба Марта на всички! Да сте здрави, румени и засмени!
Честита и на теб, Мира!
Много здраве и усмивки!
Прекрасни са станали /аз като не съм опитвала всички ми харесват/
Поздрави!
Честита Баба Марта,Мира!
Цвета се е получил страхотно.Следващия път ще имаш и полички на макарона,заедно с този по-хубав цвят,който си търсила:)
Знаем си,че най-добрия учител е практиката.Благодаря,че споделяш всички тънкости и перипетии.
Поздрави!
Уау!
Разкошни са!
🙂