Пиле по фламандски (Waterzoi)

През лятото на 1994та, българският футболен отбор си пробиваше път към полуфиналите на световното първенство, а аз бях на летен стаж по програмата Темпус (като Еразмус, но за студенти от тогавашната Източна Европа, преди да станем част от голямото европейско семейство) в белгийския град Гент. От онова време ми останаха няколко чудесни приятелства, дори и през хиляди километри разстояние, любовта ми към Плоската страна и очарованието на Париж.
Няколко години по-късно по изключително щастливо стечение на обстоятелствата заживях в Париж. Тъй като Брюксел на е час и половина от града на светлината, успях да убедя ПП да отидем за един уикенд, тъкмо да му покажа и красотата на Брюге. За моя най-голяма радост, той не се противи особено и дори оцени всичко по достойнство. След още няколко години, мой много близък приятел се премести да живее в Ротердам, което доведе до ежегодни срещи по средата на пътя – Брюксел, Брюге, Гент, Антверпен, Лиеж, Мехелен… все хубави места за посещение, хапване и пийване (на бира, разбира се !).

«Ay Marieke, Marieke/ Je t’aimais tant / Entre les tours de Bruges et Gand… » – Jacques Brel

Миналата есен пак се върнахме в Гент (към който все ме тегли и който ще си остане завинаги любимият ми белгийски град). Когато след неколкочасова разходка под октомврийското слънце, стомасите ни напомниха за себе си, намерихме един чудесен ресторант, „‘t Klokhuys”, точно зад края на Kraanlei. Изключително удачен избор – малък, почти семеен ресторант, с редовни клиенти, любезен персонал и чудесна кухня. Там си поръчах фламандското ястие с пиле, Waterzooi (нещо средно между супа и яхния), което си спомнях с много добри чувства.

Оттогава намерих рецептата в сайта Marmiton (което в превод означава „кухненски чирак” и когото много уважавам), при това във варианта “Waterzooi от Гент” и във Food Network. Направих смес между двете. Не претендирам, че е оригиналната рецепта, но доста се доближава до това, което съм опитвала.  

(Последно – За почитателите на френската кухня, неговорещи езика на Молиер – видях, че Мармитон предлага рецептите на някои по-известни френски ястия, преведени на английски).

продукти
(за 4-6 порции)

  • 3 филета бяло пилешко месо
  • 1 стрък праз – бялата част
  • 3-4 картофа
  • 2 -3 моркова
  • 1 стрък целина – стъблото
  • 500 мл пилешки бульон (аз ползвах на кубче)
  • 1 с.л. олио
  • 1 дафинов лист
  • Сол, черен пипер, индийско орехче
  • Нарязан магданоз за поръсване
  • За застройката:
    • 1 с.л. нишесте
    • 1 чаша (150 мл) заквасена сметана
    • 4 жълтъка

приготвяне

  • Пилешкото бяло месо се нарязва на хапки. Празът и целината – напречно на тънки полумесеци, морковите и картофите – на дебели шайби (1 см).
  • Празът, морковите и целината се задушават за няколко минути в олиото, но без да се зачервят. Прибавя се пилето и се задушава още 3-4 минути. Добавя се пилешкият бульон,подправя се с черния пипер, дафиновия лист и щипка индийско орехче. Тенджерата се похлупва и се оставя да ври на слаб огън за 20-25 минути. 10 минути преди края се добавят картофите. Отдръпва се от огъня и се оставя да изстине няколко минути.
  • За застройката: В дълбока купа или малка тенджерка се разбъркват нишестето и жълтъците.  Добаня се сметаната и се разбърква добре. С черпак се сипва по малко от бульона от готовата супа и се разбърква добре. Добавя се още малко от горещия бульон и пак се разбърква. Когато съдържанието на двата съда достигне сходна температура, съдържанието на купата се изсипва в тенджерата с пилето и зеленчуците. Разбърква се и се връща на огъня, докато добие желаната гъстота.
    Забележка – Варирайки количествата нишесте, може да нагласите гъстотата в зависимост от предпочитанията ви. С горепосочените пропорции стана с консистенцията на яхния. Ако сложите по-малко(или никакво) нишесте, ще стане по-скоро като супа.
  • Сервира се топло, поръсено със ситно нарязан магданоз, най-добре придружено с хрупкав хляб и студена бира.

6 Comments

  1. Аплодисменти от мен, Мира, за чудесно представената рецепта!

    И сърдечни поздрави 🙂

  2. Мира рецептата е прекрасна, особено с тази изкушаваща чаша бира….
    Аз обаче имам пак питане за онези Pains aux raisins…най-сетне намерих в нета една рецепта, на френски разбира се, но чрез Гугъл преводача, който превежда криво-ляво, подразбрах за какво иде реч….тестото всъщност е за бриош, което е подобно на нашето козуначено, нали? Но на рецептата за яйчния крем, пише някакъв крем на прах/гугъла ми го превежда сметана на прах, но нали е яйчен крем?/, това всъщност да не е яйца на прах, или какъв е този крем- просто нещо като крем ванилия ли е? щом е от яйца, мляко и захар….
    Виж колко съм досадна, извини ме!
    Прекрасен уикенд ти желая!
    Пепеляшка

    http://www.patiss.com/recette/viennoiseries/pain_raisins.html

  3. Чудесна рецепта, още утре ще я спретна! Благодаря за страхотното представяне!

    Към Пепеляшка, това е сладкарския крем от жълтъци, нишесте и мляко. На италиански е пастичера. Той може да се пече, затова се използва такъв. Иначе тестото за бриош е почти идентично с нашето козуначено, малко в технологията има разлика и на вкус на мен по ми допада.

    Поздрави и хубав уикенд!

  4. Поздравления, Мира за рецептата, а снимката е изкушаваща :)Може би в описанието трябва да направиш корекция :в продуктите пишеш жълтъци, а вописанието -белтъци :)))Хубав ден 🙂

  5. Мм..как апетитно изглежда!Чудесно представяне!Поздрави!

  6. Дими, Пепеляшка, Дани, Мария, Нанита, благодаря ви за добрите думи!
    Дани, благодаря за поправката – коригирах я (че то покрай макароните все белтъци са ми в главата! :)))
    Пепелящка, Мария е права, това е сладкарския яйчен крем (на френски крем патисиер). Ще гредам тази вечер или утре да ти преведа рецептите и да ти ги пусна по мейла, че седмицата ми беше доста натоварена.
    Весел и вкусен уикенд, момичета! :)))