Наан е може би най-известният индйски хляб (заедно с чапати) отвъд пределите на Индия и индийсксите общности по света. Представлява плосък овален хляб с мая, който се пече в глинена пещ („тандуур”). Доколкото разбрах, е „празничната” версия на ежедневните питки чапати, които са без мая. Въведен е в Индия от моголите, идващи от Персия и Афганистан.
В индийските ресторанти бях опитвала различни видове наан – натюр, с топено сирене (чийз наан), с кайма, с чесън, със зеленчуци и ги приемах за даденост. Какво беше учудването ми, когато моят научен ръководител (индиец) ми обясни, че всъщност любимият ми чийз наан е адаптиран за вкуса на западноевропейците, паосещаващи индийските ресторанти.
Впоследствие имах щастието да установя на място разнообразието на видовете хляб. Освен основните разновидности на наан (обикновен, с масло, пълнен със зеленчуци), опитах още: кулча (малко по-дебел и по-малък от наан-а), доза (като малки палачинки от оризово прашно), чапати (тънък и леко хрупкав като чипс), роти (приличащи на чапати) и пури (хляб, който се пържи като мекици), парата (неколкослоен по-маслен хляб).
В индийските рецепти се използва много избистреното масло, ghee, което може да се замени с нормално такова. Ако искате да приготвите гий, разтопете една плочка масло (250 г) в тенджера на тих огън. След няколко минути по повърхността на маслото се образува бяла пяна. Това са всички примеси, съдържащи се в него. Продължете да го загрявате, докато примесите покафенеят и падна на дъното. Внимателно пресипете разтопеното масло в чист, сух буркан (без изгорелите примеси). Полученото избистрено масло може да се съхранява на стайна температура в продължение на 2-3 седмици.
Признавам, аз като световно известен мързел (ако беше олимпийски спорт, сигурно щях да съм сред медалистите), не се занимавам да пречиствам масло, ами си ползвам директно това от супера. Но, да се върнем на нашия наан.
Най-голямото предизвикателство за приготвянето му в домашни, европейски условия, е намиранато на заместител на печенето в глинена пещ. Начините са два – или в много горещ тиган (както нашите „пърленки”) или в много гореща фурна, на нагорещена тава.
Рецептата по-долу е адаптирана от книгата на Мридула Балджекар „The Ultimate Indian Cookbook”.
Printпродукти
(за 6 питки)
- 1 ч.л. захар
- 1 ч.л. суха мая
- 150 мл топла вода
- 225 г брашно
- 1 ч.л. разтопено масло
- 1 ч.л. сол
- Допълнително около 20 г разтопено масло за намазване
- 6 триъгълничета топено сирене
приготвяне
- Маята се размива малко от водата, добавя се захарта и се оставя да се разтвори напълно за около 10-15 минути.
- Пресятото брашно се поставя в дълбока купа, в средата се прави кладенец. Добавят се разтопеното масло, солта, маята и останалата вода. Замесва се меко тесто, което се прехвърля върху леко набрашнена повърхност и се меси още 5 минути. Връща се в купата, покрива се с кърпа или прозрачно фолио и се оставя да втаса за 1,5 – 2 часа, или докато удвои обема си.
- Фурната се загрява на 220-230 градуса. Тавата, в която ще се пекат хлебчетата се оставя също да се загрее във фурната.
- Тестото с премесва се втори път на леко набрашнения плот. Разделя се на 6 топки. Всяка от тях ре разточва (или раздърпва с ръце), докато стане с дебелина около 1 см. Всяко триъгълнича топено сирене се разрязва напречно на две. Половинките се поставят в средата на разточеното тесто, загъва се и се разточва (раздърпва) отново, докато се получи плосък хляб с дебелина около 1 см и характерна капковидна форма.
- Готовите хлабчета се поставят на парче хартия за печене с размерите на тавата. Намазват се отгоре с ратопено масло. Прехвърлят се върху загрятата тава заедно с хартията за печене и се слага във фурната. Пекат се в продължение на 7-10 минути, на горна позиция, като се обръщат веднъж по средата на печенето и другата страна се намазва също с разтопено масло.
- По желание могат да се поръсят с маково семе, черен кимион или нарязан кориандър. Сервират се горещи.
Много подробно и полезно обяснение си дала, за което благодаря, а снимката е прекрасна /цветово/ и много изкушаваща :)Поздрави 🙂