В съзнанието ми месец септември и началото на учебната година са неразривно свързани с аромата на печени чушки от софийските балкони и междублокови пространства. Що книги съм прочела на терасата, приседнала до изключително полезния и единствен по рода си уред – чушкопека. Слагаш чушката, прочиташ две страници, махаш, слагаш нова, още две страници… и сутринта е минала.
Обичам печените чушки във всичките им разновидности – на салата с чесън и магданоз, добавени в кьополу, пълнени със сирене, панирани с доматен сос… За съжаление, в ежедневието ми вече почти няма място за тях. От една страна супер модерният ми индукционен котлон посмъртно няма да се съгласи да опече дори една чушка. От друга – тука няма тази хубава червена капия, толкова добре узряла, че дори леко сладни, с дебелата ципа, която се покрива с черни мехурчета. Тукашните са красиви, големи, разноцветни, тънколюспести, леко воднисти и сами по себе си доста безвкусни. Затова печените чушки са една от храните, които най-много ми липсват тук, наред с мазната софийска баница и вафлите „Морени”. Доскоро в този списък слагах и киселото зеле, ама вече се научих да си правя, хехе!
И така, след тази ода за възхвала на чушката, да се съсредоточа върху днешната рецепта. Отдавна ми се щеше да направя зеленчукова тарта с цветовете на есента. Трябваше да намеря нещо доближаващо се до вкуса на печените чушки. Преди време бях пробвала една рецепта за мариновани зеленчуци и сьомга, затова я приспособих за днешното начинание. Самите зеленчуци също са и много сполучлива гарнитура за мръвка, пернато или риба.
PrintПродукти:
(за правоъгълна форма с размери 10х30 см плюс 3 индивидуални тарталети, или 6-7 индивидуални тарталети)
- За тестото:
(рецептата е адаптирана от блога Chocolate And Zucchini)
250 г ръжено брашно
60 мл зехтин
120 мл айрян
1 ч.л. сол - За плънката:
350 г рикота
1 яйце
1 ч.л. суха мащерка
1 ч.л. сух риган
1 с.л. ситно нарязан магданоз
Сол и черен пипер на вкус - За гарнитурата:
(рецептата е адаптирана от блога Dragon’s Kitchen)
4 големи чушки (едноцветни или в различни цветове за по-весело)
1 ч.л. настъргана лимонова кора
3 с.л. прясно изстискан лимонов сок
1 скилидка пресован чесън
2 с.л. мед
2 с.л. зехтин
½ ч.л. сол
Начин на приготвяне
- Приготвяне на гарнитурата:
Ципата на чушките се обелва с картофобелачка, чушките се почистват от семките и нарязват на тънки ивички в купа. Отделно се разбиват останалите продукти до получаване на хомогенна марината, с която се заливат нарязаните чушки. Купата се покрива с прозрачно фолио и се оставя за 2 часа в хладилник. - Фурната се загрява на 200 градуса. Маринованите чушки се изсипват в плоска тава, застлана с пекарска хартия. Пекат се около 20 минути, или докато се зачервят добре и омекнат. По време на печенето се разбъркват от време на време.
- Приготвяне на тестото:
Брашното се пресява в купа, добавят се солта, зехтина и айряна. Замесва се твърдо тесто. Тестото се прехвърля върху набрашнен плот и се разточва на кора с дебелина около 5-6 мм. Формата за тартата (или тарталетите) се намазнява леко и дъното и стените се тапицират с тестото. Покрива се с прозрачно фолио и се оставя да стегне в хладилника за около 30 минути. - Фурната се загрява на 180 градуса. Дъното на тартата се набожда леко с вилица на няколко места, покрива се с пекарска хартия, върху която се слагат зърна зрял боб или керамични топчета за печене, които ще попречат на тестото да се надигне неравномерно при печенето. Пече се около 10 минути.
- Приготвяне на плънката:
Всички продукти се разбъркват добре в купа. С плънката се гарнира предварително запечената тарта. Слага се отново във фурната и се пече в продължение на още 15-20 минути. - Готовата тарта се изважда и се гарнира отгоре с ивичките мариновани печени чушки. Сервира се топла, но и изстинала е много вкусна.
Чудесно есенно предложение, много ми допада:)
Мира, след тази ода за чушките и още по-прекрасната рецепта, няма как да не се влюбиш в тях /не че не съм влюбена/
Чудесно и много цветно предложение!
Поздравления и за публикацията ти в Good Food!
Сърдечни поздрави и на Камбанката!
Хубав уикенд!
Дани
Мира, свършиха всички парченца от тарта, нали? А така ми се прииска да си открадна едно! Чудесна рецепта! Поздрави и приятни почивни дни!
Много ме развесели с тази ода за чушките 🙂 Недолюбвам все още печенето на такива, именно от подобни преживявания 🙂 Но виж, хапването е друга тема, обичам и още как печени чушки 🙂 Страхотна рецепта, Мира!
Хубав и усмихнат уикенд!
Поздрави, Милена 🙂
Абе, Мира, ти или много бързо четеш, или чушкопекът ти е бил за изхвърляне :)))
Чудесно предложение – много колиритно, точно като есента!
Хубави есенни дни 🙂
Какво е есента без печени чушки.
Разкошен вариант за приложението им!
Благодаря за рецептата и сладкодумния пост!
Поздрави!
Много вкусно и красиво предложение.
Поздрави Марияна!
Ха :)с по една чушка могат и да се минат една-две страници. На мен ми подариха с място за три броя и чушките никога не се опичат едновременно..постоянно вадиш, слагаш. Скоро не съм го ползвала обаче.
Тарта изкушава много!
Ммм…чушки! В твоите ръце тези чушки са се претворили в Ммм….изискани чушки!
Аз пека чушки само във фурната си- това чудо на соц. прогреса чушкопека така и не намери място сред сватбените ми дарове, а аз сама не бих си го набавила, та по градски ги пека в печката си, но никога не ми е хрумвало да ги беля предварително- стана ми интересен подхода!
Много свежа е снимката на различните цветове чушкови купчинки- браво!!!
Мира,ех,че хубава ода за чушките си сътворила :)!Ама верно си е така.И толкова се радвам,че тази година чушкопекът у нас е в постоянна употреба,защото е на двора,а преди на балкона доста одимявах обстановката и затова не го ползвах толкова често,колкото ми се иска.
Чушките от твоята снимка на мен ми харесват,макар че също са внос-оранжевата и жълтата много приятно ми сладнят и са ми вкусни сурови в салата.
Тартата ти е чудесна,а формичката за нея е много симпатична,харесва ми!
Сърдечен поздрав!
Траяна, Дани, Гуинет, Милена, Ина, Вили, Марияна, Диди, Буба, Еликсир, радвам се, че Одата за Печената Чушка ви е допаднала :))). И тартата покрай нея :).
Ина, аз бързо чета, ама и чушкопекът беше с едно гнездо, не като този на Диди :).
Бубе, и аз понякога пека чушки във фурната, ама тукашниет не са чушки като чушки – ципата им изгаря много бързо, а отвътре остават сурови. Ще трябва да поекспериментирам, за да намеря най-оптималниет условия :). Това е то, жертви на прогреса – една чушка да не може да си опече човек :D.