Мисля, че вече съм споменавала, че свекърва ми е португалка и има къща в едно селце насред високите плата на север, където със свекър ми прекарват летата си. Тази година се падаше да им гостуваме (така редуваме местата за почивка – България Португалия, някъде другаде). Тъй като ПП има доста повече отпуска от мен, ги изпратих с Камбанката на село при баба още от началото на август, което ми осигури две седмици блажено време за мързел, книжки, никакво готвене и собствената ми скромна личност. Моята отпуска започна с полета до Лисабон, където се намерихме с фамилията и прекарахме два дни, преди да потеглим към Алгарве, където щяхме да останем седмица, преди да потеглим на север и после към къщи.
Вече съм разказвала за Лисабон и керамичните му фасади, затова няма да се повтарям. Само ще отбележа, че градът определено се нарежда сред местата, където с удоволствие ще се връщам. Този път, за да не се повтаряме изцяло вече посетени места, отидохме до Океанариума, от който останахме силно впечатлени. Признавам, че отначало бях скептична към начинанието, но реших, че на Камбанката ще й е интересно. И така, замисленото детско забавление, изненадващо се оказа забавление за цялото семейство.
В Алгарве отправната точка на пътуванията беше близо до Албуфейра: курортен град, малко приличащ като атмосфера на Несебър и Созопол със старата си градка част, сергиите по главната улица и нова част, запълнена с хотелски комплекси, магазини и дискотеки. Къщата, която бяхме наели беше на около 3 километра от града, сред полята, на тишина и спокойствие и даваше отлична възможност за обиколки из региона. В Албуфейра няма от големите непрекъснати ивици плажове, а повечето са малки заливи, обградени с отвесни скали, спусакщи се в морето и криещи пещери, които могат да бъдат посетени с лодка. Най-големия и хубав плаж видяхме в Портимао, Прайа да Рока. Но тъй като не сме особени почитатели на препичането на пясъка, използвахме голяма част от времето за разходки под слънцето и безоблачното небе. Но тъй като времето по време на отпуска тече около три пъто по-бързо, отколкото по време на работа, не успяхме да видим всички хубави местенца в околностите. Потеглихме със съжаление и с намерението отново да се върнем след 3 години, за да доразгледаме.
Последната част от ваканцията премина в едно малко село сред високите плата на Сиера д’Естрела, с хълмистите пейзажи, следи от минали пожари, черни пътища потънали в прах и оградени с каменни стени, по които растат къпини.
Семейство, слънце, топлина, вода, хубави места за разглеждане, хубаво ядене и пиене – какво повече му трябва на човек за една чудесна ваканция?
Лисабон
Алгарве – Албуфейра
Алгарве – Портимао, Сао Висенте, Сагрес
На село
„А Флопси, Мопси и Пухчо вечеряха хляб, мляко и къпини” – „Зайчето Питър”, Биатрикс Потър, изд. „Отечество” 1988г.
Мира, мерси за снимките и разказа! И да знаеш, че всеки път "пътувам" заедно с вас 🙂
Благодаря ти, Иглика! 🙂
Тази публикация съм пропуснала,Мира,но благодарение на португалската тема си наваксах,много ми харесаха кадрите!Ако някой ден тази дестинация застане на дневен ред,ще има от кого да почерпя дългогодишен опит :),както в Париж .Поздрави и прегръдки за теб и Клое!