Колекцията от азулежос по фасадите I
Лисабон ми хареса изключително много. Сравнително малък и уютен град, с павирани тротоари и високи хълмове. Старият Лисабон е очарователен с тесните улици, висящо пране и хиляди стъпала. Фасадите на много от сградите са облицовани с керамични плочки, някои в типичното синьо („азулежос”), други в жълто, зелено, кафяво. С рисувани или керамични орнаменти около прозорците и под покрива. Жълти трамваи обикалят по уличките, понякога на сантиметри от сградите. Над града се издига замъкът Сао Жорж, кацнал на върха на едноименния хълм.
В подножието и по склоновете са разположени два от емблематичните квартали на Лисабон – Мурария и Алфама – люлката на фадото (заедно с град Коимбра). Много ми се искаше да послушам фадо на живо, в някой от ресторантите и клубовете в Алфама и Байру Алто, но в отредения ден откраднаха портфейла на мъжа ми с всички документи, карти и част от бюджета, предвиден за мероприятието, та със съжаление отменихме клуба с фадо. Независимо от това непредвидено объркване на програмата, успяхме да се разходим и да видим доста неща.
Тъй като блогът е що-годе кулинарен, няколко думи за португалската кухня. Едно от най-емблематичните продукти е bacalhau – сушена и осолена риба-треска. Можете да я опитате в различни разновидности – bacalhau cozido (сварена на пара и сервирана със зеленчуци), bacalhau a braz (разбъркана с яйца и пържени картофи), bacalhau a lagareiro (печена и сервирана с картофи). Друго често срещано ястие са печените на скара сардини (sardinhas asadas). Изобщо рибата и морските продукти се срещат в изобилие в крайбрежните райони. В повечето случаи месото или пилешкото се сервират с ориз и пържени картофи, понякога, придружени от салата. Когато седнете в заведение, почти винаги след менюто носят хляб, масло, паста от сардини, сирене, маслини за похапване, докато чакате. Имайте предвид, че тези малки екстри се заплащат допълнително, а не са включени в цените в менюто. Ако имате път към Лисабон, препоръчвам да се отбиете в Cervejaria Trindade в Байру Алто – бивша пивоварна, построена върху останките на манастир от 13ти век, с разкошни керамични орнаменти в основната зала. За съжаление мястото е доста туристическо, затова идете рано (преди 20 часа). Кухнята е типично португалска, но не и висша кулинария. Хубаво хапване във впечатляващ декор!
Cervejaria Trindade
Не пропускайте да се отбиете и в Белем (малко встрани от центъра на Лисабон). Освен Манастира на Иеронимитите и Кулата на Белем, и двете класифицирани като световно историческо наследство от ЮНЕСКО, там можете да опитате един от най-разпространените португалски сладкиши – Pastel de Belém – тарталетки от нещо като многолистно тесто, пълнени с яйчен крем. Историята разказва, че са възникнали през 18ти век, когато монасите йеронимити от започнали до продават сладкиши в манастира, за да наберат средства за издръжката си. Сладкишите бързо добили популярност и направата им продължила и след затварянето на манастира през 1820г. От 1837г. насам единствено сладкарницата срещу манастира пази оригиналната рецепта и имат правото да ги произвеждат под името „Pastel de Belém”, в останалата част на страната (и извън нея) за известни като „Pastel de Nata” (или просто „ната”). Ната, признавам, са и предпочитаните ми португалски сладкиши, другите видове ми идват твърде тежки и сладки.
Накратко, с удоволствие бих се върнала в Лисабон, дори и само за един дълъг уикенд, за да видя отново керамичните фасади и да се загубя по тесните улички на Алфама и Байру Алто.
Уличките в Алфама
Изглед от замъка към река Тежу
Кварталът около Замъка (Castelo)
Уличките около замъка
Хълмът Сао Жорж с квартала Мурария и замъка
Уличките в Алфама
Confeitaria Nacional – дна от най-известните сладкарници, построена преди 180 години
Изглед към Алфама от ларгото през църквата Санта Лузия
Ларгото пред църквата Санта Лузия с изглед към река Тежу
Изглед към Манастира на Кармелитите (14ти век) в квартал Чиадо, разрушен при земетресение през 1755 г.
Жълтите трамваи (ул. Сао Томе)
Bairu Alto 
Колонадите под сградите около Praça Do Comercio (централният площад на Лисабон, точно да река Тежу)
Белем – изглед към моста „25 април” над Тежу
Белем – Паметникът на Изследователите
Стълбите в Алфама
Прозорците на Лисабон
Белем – манастирът на Йеронимитите и нефът на църквата Санта Мария, където са гробниците на Васко да Гама и на поета Луис де Камоенс
И пак сладкарницата в Белем
Португалската кухня в снимки – сардини на грил, дреболиите за похапване с местната бира (Сагрес), калдо верде (супа със зеле), печена солена риба-треска (bacalhau a lagareiro)
Вратите в Алфама с миниатюрни градинки
Белем – защитната кула, построена през 16 век в чест на експедицията на Васко да Гама
Асансьорът Санта Жуста – свързващ квартала Байша (Ниският квартал) с Байру Алто (Високият квартал) – проектиран от Раул Мение дю Понсар, ученик на Густав Айфел и построен през 1902г.
Ул. Сао Томе – кафене
Благодаря за разходката, много интересно.
Спорна седмица!
Първо, честит празник!
Второ, чудесна разходка в този празничен ден ни устрои 🙂 Благодаря!
И аз обичам да снимам врати и витрини с храна :)))
Много усмивки 🙂
Маги, прекрасна разходка 🙂
Обичам тези градове, които сякаш са "кацнали"
Усмихнат празничен ден!
Привет,Мира:)
Интересен разказ, прекрасни снимки и местенце с много чар и атмосфера.
Тези фасади са много красиви, а уличките толкова живописни и вдъхновяващи…
Хубав ден ти желая!
Мира,
страхотна почивка сте изкарали в тази прекрасна обстановка и толкова много интересни забележителности, които можеш да видиш в Лисабон.
Не съм била там, но много ми се иска да го посетя този чудесен град.
Поздрави 🙂
Лати, Ина, Дани, Милена, Дани, благодаря ви :). Наистина Лисабон много ми хареса, въпреки няколкото неприятни момента! Честит празник ина вас!
Ина, имам още няколко снимки на витрини с храна в запас (то нали всеки си е башка луд) 😀
Лека и усмихната седмица!
Увлекателен разказ и прекрасни снимки! Удоволствие беше на видя Лисабон през твоите очи, Мира!
За тези сладки бях чувала доста и дори издирвах рецептата 🙂 Направих ги и много се харесаха, но не знам до колко е била автентична рецептата 🙂
Поздрави, Милена
Мира,благодарности за чудесния разказ – словесен и снимков!Така ми се прииска да отида там!Радвам се,че сте имали такава колоритна отпуска,въпреки неприятния инцидент.
Поздрави!…в очакване на още интересни разкази:)
Диди, Милена, благодаря ви за комплиментите! 🙂
Милена, и аз имам в запас една рецепта за натас, купих си и формички (или поне мисля, че купих правилните, лол!) и ще я пробвам в скоро време. Твоите натас сигурно са били изключително вкусни!