Teurgoule – мляко с ориз по нормандски

Днес ще ви говоря за мляко с ориз. Ама не какво да е мляко с ориз, а най-вкусното, което съм опитвала в живота си. Дошло до нас право от Нормандия.

Мляко с ориз е десертът, който ме изстрелва директно в детството, при стъклените купички, поръсени с канела и оставени да изстинат на масата в кухнята на някоя от двете ми баби. Мога да го ям във всякакъв вариант – сварено и леко течно, както го правеха бабите ми, като печен на фурна сутляш, с аромат на ванилия, както е често във Франция или на кардамон (както е в индийския kheer) или сладкият до полуда португалски „arroz doce“. И това са само част от многото лица на този десерт…

Наскоро по време на едно предаване видях и един доста по-непознат френски вариант на млякото с ориз, както го приготвят в Нормандия и с интересното име „tergoule“ („тергуль“) и почти веднага се опитах да го приготвя вкъщи. Но преди да минем на рецептата ще се върнем няколко столетия назад.

Намираме се в средата на XVIII век, някъде в началото на Седемгодишната война между Франция и Англия (1756 – 1763), когато нормандските корсари кръстосват близките морета. Един плячкосан кораб, натоварен с ориз, се озовава в пристанището на живописното градче Онфльор (Honfleur).

По същото време, поради лошо време в областта много селяни са загубили реколтата си. За да предотврати гладуването и евентуалните бунтове на населението в района, интендантът на Генералството в град Каен, господин Франсоа Орсо дьо Фонтет, самият той вносител на ориз и подправки, разпределя ориза от корсарският кораб. По онова време оризът е непозната за Нормандия храна и хората не знаят как да го приготвят. Инструкциите на интенданта са да го сварят в мляко, което е обилно по тези земи и така нормандските селяни избягват глада.

Постепенно просто свареният в мляко ориз, с добавката на захар и канела се превръща в десерт със специфичен начин на приготвяне. Той се готви в голям пръстен или керамичен съд с широк отвор, дълго време на ниска температура. Отначало се е приготвял във фурните за хляб, за да може да се използна остатъчната топлина. При това бавно печене, оризът се разварява и поема от млякото до степен на кремообразна каша, а захарта и подправките карамелизират и придават един богат и плътен вкус.

Десертът се нарича „tergoule“, което в свободен превод от местното наречие означава „да си изкривиш физиономията“… дали защото отначало нормандците не са били свикнали на непознатия вкус на канелата, или защото десертът е толкова вкусен, че човек се нахвърля въру него с лъжицата още при изваждането му от фурната, оставям на вас да решите.

Ако обичате мляко с ориз, където оризът е неразварен и леко твърд, пропуснете рецептата и идете на края на поста за няколко снимки от Онфльор. Ако искате да опитате нов вариант, където под карамелизираната коричка се крие топящ се крем с аромат на канела, четете по-надолу. На снимките може да изглежда като една суха и компактна маса, но ви уверявам, че кремът се топи в устата.

Teurgoule – мляко с ориз по нормандски

Recipe by MiraCourse: DessertCuisine: FrenchDifficulty: Easy

Servings

6

servings

Prep time

10

minutes

Cooking time

3

hours 

30

minutes

Продукти
рецептата е адаптирана от тук

• 100 г ориз (75 г, ако обичате млякото с ориз по-рядко)

• 75 г бяла захар

• 25 г мусковадо

• 1 л прясно мляко

• 2 ч.л. канела

• 1 ч.л. ванилов екстракт (по желание)

• Щипка сол

Начин на приготвяне

• Фурната се загрява на 160 градуса.
• Прясното мляко се загрява почти до завиране на котлона. В керамичен съд (гювеч) с широк отвор се поставят почистеният, но немит ориз, захарта, канелата, ванилията (ако ползвате) и солта. Налива се горещото прясно мляко.
• Пече се в продължение на около 3ч30, докато отгоре хване карамелизирана коричка и при разклащане центърът не е много течен.
• Изважда се и се оставя да изстине преди поднасяне.

И накрая, няколко снимки от Онфльор: