Елзаски щрихи IV и сладки бретцели

Бретцелите обикновено са големи, пухкави и леко поръсени с кристалчета сол, която хрупа под зъбите. Тези бретцели са дребни, чупливи, сладки и са покрити с леко хрупкаща глазура с аромат на кирш и лимон.

А след рецептата ви каня на разходка в замъка Haut Koeningsbourg и две китни селца – Сен-Иполит и Бергхайм.

Продукти:
(за около 35 – 40 бисквити, рецептата е адаптирана от книгата „Petits fours et bredele d’Alsace“)

  • 250 г брашно
  • 50 г лешниково брашно (ситно смлени лешници)
  • 125 г масло
  • 125 г захар
  • 1 с.л. пълномаслена течна сметана
  • 1 яйце
  • Настърганата кора на 1 лимон
  • За глазурата: 30 г пудра захар + 1 с.л. кирш (ако не искате да ползвате алкохол, сложете вода) + 1 ч.л. лимонов сок

Начин на приготвяне

  • В купа се поставят брашното, лешниковото брашно, захарта и настърганата лимонова кора. Добавя се нарязаното на кубчета масло и се претрива през пръстите, докато се получи консистенция на мокър пясък. Добавят се сметаната и разбитото яйце и се замесва меко тесто.
  • Тестото се оформя на фитил с диаметър 4-5 см, завива се в прозрачно домакинско фолио и се оставя да стегне за 3 часа в хладилник (може и цяла нощ).
  • Фурната се загрява на 170 градуса. Две тави се покриват с пекарска хартия.
  • Рулото тесто се изважда от хладилника и се нарязва на колелца с дебелина 1 см. От всяко се оформя първо топче, което се разстила леко на фитил и се завива за да се оформят бретцелите.
  • Готовите сладки се подреждат в тавата, на 2-3 см една от друга (надуват се леко при печене).
  • Пекат се за 15 минути, докато започнат да порозовяват. Изваждат се и се оставят да изстинат върху решетка.
  • Всички продукти за глазурата се смесват в купа, докато се получи гладка и сравнително течна глазура.
  • Бисквитите се намазват с четка и глазурата се оставя да изсъхне напълно преди бисквитите да се приберат за съхранение в плътно затваряще се метална кутия.

Остава да ви пожелая приятна разходка в замъка Haut Koeningsbourg. Основан през XII век, кацнал на върха на хълм, той е бил свидетел на битки между крале и императори, една непревземаема планинска крепост. Изоставен през XVII век, той постепенно се е рушал, докато през 1899 година общинската власт на град Селеста го подарява на Вилхелм II Хохензолен, последният пруски крал и германски император. Той предприема гигантски възстановителни дейности, за да може замъкът да се извисява в наши дни в цялото си средновековно великолепие (в самия замък има множество макети и обяснения, разказващи за тази невероятна реставрация). Посещение, което горещо препоръчвам.

А в Бергхайм се разходете по запазените средновековни крепостни стени, с различните кули по тях и разгледайте старинните къщи, някои датиращи още от XV век.

Замъка Haut Koeningsbourg

Saint-Hippolyte

Bergheim

Comments are closed.