Перигор в черно и пурпурно III

Written by admin Published on септември 20, 2014 in Места, Франция

Част трета – градини за удоволствие на сетивата.

Така, след като преминахме през градове и села, замъци и хълмове, ще оставя малко време за небрежна и бавна разходка из градините. Защото в Перигор има и такива, независимо от хълмистия релеф, или може би, заради него, защото предоставя чудесна възможност за развихряне на въображението.

Това е първата градина, за която ще ви разкажа – градината на въображението в Терасон-Лавилдьо. През 1991 година кметът на града, самият той запален градинар, обявява международен конкурс за проект за градина на пустеещ общински терен. Конкурсът е спечелен от американската архитект-пейзажист Катрин Густафсон и английският архитект Ян Ричи. Те създават градина, в която водеща тема е водата във всичките й форми и звуци и където всяка сцена предизвиква някое от сетивата. По време на разходката преминаваме от свещената градина, през тунел от зеленина към градината на елементите, където между дърветата се вие златиста лента, водеща зрителя като нишката на Ариадна към водната градина, розариума или играта на перспективите.

Сенчестите алеи са и добро убежище от жежкото обедно слънце, а на много места от тях се разкрива и чудесна гледка към градчето Терасон.

Въображение, макар и под друга форма е използвано и при създаването на градините в имението Ериняк. Те са пример за френски градини, структурирани, с цветни партери и перспективи и с малко източно (китайско и японско) влияние, излязло на мода през XIX век. Градините в Ериняк са и прекрасен пример за изкуството на скулптуриране на растения. В тях стотици чимшири са подстригани в най-разнообразни форми (над 300 според туристическата брошура).

Ако пък искате да погледнете Дордона отвисоко, непременно посетете градините в имението Маркесак. Имението (макар и без замък, само с господарска къща) е бившо баронство и датира от XVII век. Първите терасирани земи около къщата са създадени по време на първите собственици. Истинските градини водят началото си, обаче, едва от края на XIX век. Тогавашният собственик, Жулиен дьо Сервал, започва засаждането на огромен брой чимшири (около 150 000), които са скулптурирани в най-различни овални форми. Вдъхновен от романтичните италианските градини, той засажда и кипариси и пинии и оформя криволичещи алеи, стълбища и тераси, като в слънчева тосканска вила. Тъй като имението се намира на скалист терен, на около 130 метра над нивото на Дордона, от алеята по продължение на цялата южна част се открива невероятна гледка към долината, замъците Кастелно и Бейнак и троглодитното селище Ла Рок Гайак. В продължение на дълги години частно имение, след продължителна реставрация, в момента градината на имението е най-посещаваната в Перигор.

Ще завърша разходката из Перигор, изпълнена с история, природа и хубаво хапване именно с последното – вечеря в ресторанта „При Жулиен” в село Пона. Разположен в стара ферма, в сянката на църква от XI век, ресторантът е малък, но много уютен и предлага чудесен набор от местни специалитети – орехово вино, което ми напомни на ореховката на дядо, патешки дроб, меко козе сирене от района (кабеку) с кимион и лук в хрупкава коричка, телешно в сос от бира от Лимьой. Всичко това придружено с розе от Бержерак.

Поехме пътя към къщи трудно и с нежелание, натоварени със спомени и вино и с голямо количество снимки от тези чудесни места.

Градините на въображението в Терасон-Лавилдьо

Градините в Ериняк

Градините в Маркесак

Ресторантът “При Жулиен” (Chez Julien) в село Пона и орехова торта, хапвана на друго място

10 Comments

Dani
септември 20, 2014 at 18:31

Прекрасно място, Мира!
За мен беше удоволствие 🙂
Прегръдка!
Milena Poptoleva
септември 20, 2014 at 19:20

Омаях се……всичко което си заснела ме накара да се възкача в небесата…Даже търсих рецепта за орехово вино…и НЕ намерих(:
Благодаря ти от сърце за приказната разходка,Мире,а ако ми кажеш и как да стигна до същите местенца…..,ще те благославям цял живот:))))))Още веднъж.благодаря ти!Прекрасно изживяване:)
Гергана Лазарова
септември 21, 2014 at 6:37

Мире, и градините, и храната, и прекрасните ти снимки… Всичко беше подарък за сетивата и ти благодаря! Поздрави сърдечни! 🙂
Еoc
септември 21, 2014 at 13:51

Благодаря за удоволствието, Мира 🙂 набелязвам си мястото.
admin
септември 21, 2014 at 16:44

Дани, Гери, Еос, благодаря ви!

Милена, благодаря и на теб :). За всичките обиколки ще ви трябва кола на място. Регионът е на около 6 часа път южно от Париж и може би на около 2-3 север-североизток от Бордо. Знам, че има влакове до по-големите градове, като Бержерак, но за да стгне човек до малките градчета, селца, замъци и т.н., си трябва кола.

Поразрових се за рецепта за орехово вино, намерих няколко, които се свеждат до това:
5 л червено вино
1 л плодова ракия (или 50:50 спирт и вода)
1 кг захар
24 зелени ореха, разрязани на четвъртинки
Прави се към 15 юли. Всички продукти се слагат в буре или голям буркан, затваря се и се оставя на тъмно и хладно, като се разбърква, за да се аерира 2-3 пъти седмично. Към средата на ноември се прецежда, пресипва в бутилки и се съхранява на тъмно и хладно поне до Коледа (а най-добре до другата година).
admin
септември 21, 2014 at 16:46

П.П. Пропуснах да добавя – на място освен кола, ще ви трябва и сателитен навигатор (или поне много подрбобна карта). Да е жив и здрав нашият, че без него бяхме жив зян :))))
Мъх
септември 22, 2014 at 19:25

Мира, превъзходно е! Точно на такова място ми се ходи. Пропуснала съм предните две части и отивам да попия всичко!
Роси
септември 23, 2014 at 11:48

Градините на Ериняк са Черешката в това невероятно пътуване,Мира и с удоволствие бих се присъединила към вашата компания по този маршрут!Страшно много ми хареса,благодаря ти,че ни разказа така подробно ,а също и за великолепните снимки!Толкова много уют,зеленина,перфектни градини,вкусно похапване,превъзходно вино….харесва ми повече от Париж 🙂 !С пожелание за прекрасни есенни дни!
Sarah
октомври 4, 2014 at 9:04

Много вдъхновяващ пътепис – вдъхновяващ за пътешествия! Перигор беше непознат за мен – досега, но вече е наместен в списъка ми за посещения във Франция. Това лято бяхме в Прованс – все не му идваше времето, но най-накрая … и там следвайки твоите пътеписи се отбихме в Люрс, Форкалкие и Систерон. Няма да разказвам подробности – само ще кажа че на такива места душата ми пее …
Продължавай да пътуваш и да пишеш, защото ние сме тук … и попиваме
admin
октомври 16, 2014 at 19:54

Мъхче, Роси, благодаря ви! (след 100 години :))

Сара, много се радвам, че съм успяла да допринеса макар и малко, за хубавата ви ваканция. Пожелавам ви в скоро време да стигнете и до Перигор и да ти хареса колкото и Прованс :).