Перигор в черно и пурпурно II

Част втора – замъци и вино.

(първа част)

(трета част)

Знаете ли коя е страната с най-голям брой замъци на глава от населението? Аз не, но имам сериозни съмнения, че Франция има потенциал да е в челната тройка. На моменти имам чувството, че всяко село има свой, датиращ от Средновековието, Ренесанса или по-късно. Това важи с пълна сила и за Перигор, където почти всяка отбивка от пътя води до замък, крепост или поне до пещера, която по себе си би могла да е първобитния еквивалент на замък.

И така, много села и градчета имат замъци, много от замъците имат прилежащи лозя, и съответно произвеждат вино. Перигор все пак не е от най-известните френски винопроизводителни райони, каквито са Бордо, Бургундия, Елзас или долината на Лоара. През XIX век филоксерата покосява лозята в региона и жителите ги заменят с орехови дървета, които в момента са един от символите на района и основа на няколко традиционни специалитета, сред които ореховата тарта, която е толкова вкусна, колкото и калорична.

В пурпурния Перигор част от лозята все пак са оцеляли и в наши дни дават няколко вида вина с гарантирано наименование за произход – Бержерак и Монбазийак.

Доменът на Монбазийак се простира на няколко километра южно от Бержерак на територията на пет общини, всяка от които е със собствен замък, разбира се. Ние посетихме замъка, дал името на домена – Монбазийак. Построен към 1550 година, замъкът е запазен в голямата си част до наши дни, оцелял след преминаването си през религиозните войни, френската Революция и селските бунтове в района. Кацнал на върха на хълма, обграден от защитен ров и кули с бойници, от него се разкрива чудна гледка към заобикалящите го лозя, чак до Бержерак. Предполага се, че култивирането на характерните за региона лозя е започнало през XI век от монасите от обителта свети Мартин близо до Бержерак, които са усъвършенствали технологията за производство на сладкото десертно вино. Гроздето за неговото производство, от сортовете семийон, совиньон и мускадел, се събира презряло, най-често през октомври.  Тогава количеството захар в зърната е най-високо, благодарение на Botrytis cinerea (благородна плесен), заразила гроздовете в началото на есента. Полученото вино е със златист цвят и аромат на мед и зрели плодове (или така пишеше в брошурата). С нетренираното ми аматьорско небце, успях да уловя единствено плодовете при последвалата дегустация.

Няколко километра на север се намира Бержерак. Градът се е развил покрай търговията с лодки по Дордона, която е процъфтявала до XIX век, когато железопътните линии са стигнали до региона. Пристанището на Бержерак е все още действащо, макар и само за развлекателни екскурзии с типичните за Перигор лодки, наречени „габар”. Зад пристанището започва старият град с криволичещи павирани улички, къщи с гредоред и стари църкви (протестантски и католически). И на един-два площада може да се сблъскате нос със нос с един от най-известните „жители” на града – Сирано дьо Бержерак (поет от времето Лафонтен  и Молиер, но останал за поколенията благодарение на едноименната драма от XIX век на Едмон Ростан). Пиша „жители” в кавички, защото Еркюл Савиниан Сирано, както е пълното му име, е роден в Париж и никога не е живял в града, а е взел презимето си от семейното имение ”Бержерак” в парижкия регион.

В Бержерак няма останал за поколенията укрепен замък (или поне ние не намерихме такъв), но за сметка на това, има лозя и вино. Имах бегли впечатления от червеното вино от тамошните домени, макар и сърцето ми да клони повече съм лозята на Бордо или Тур. Но това лято с изненада открих бялото вино и розето от Бержерак, които много ми допаднаха. Бялото вино е леко, с приятен плодов аромат. Розето е по-плътно на цвят и вкус в сравнение с провансалските си събратя, заради разликата в сортовете грозде, използвани в двата района (обикновено каберне совиньон и мерло в Бержерак срещу сира и гренаш, най-често, в Прованс). При избора на бутилки за дегустация по време на ваканцията и за подаръци към къщи се доверихме на собственика на магазина за вина и спиртни напитки Le Temps du Vin. В него освен различни местни вина, може да намерите и голям избор на напитки от всички краища на света, включително и бренди от Евксиноград. А в подземието, около стените, са наредени бутилки от 1940 година, та до наши дни. Годината на раждането ми бе представена от кехлибарен монбазийак.

В Кастелно, за разлика от Бержерак, няма лозя, но пък има голям, укрепен замък с интересна история. В началото на XIII век Бернар дьо Каснак, защитник на катарската вяра, е бил господар на Кастелно. Симон дьо Монфор, поел на кръстоносен поход срещу неверниците, завзема замъка през 1214 тодина. Година по късно Бернар дьо Каснак си възвръща владението, само за да го види как бива изгорено наколко месеца по-късно по заповед на архиепископа на Бордо. Замъкът е построен отново по-късно през XIII век и бързо става една от водещите сили в района, съперничещ си със замъка в Бейнак, на срещуположния хълм. По време на Стогодишната война, Кастелно е завоюван от английските войски и отвоюван обратно от френските седем пъти, докато накрая след триседмична обсада остава във френско владение през 1442 година. Замъкът устоява на религиозните войни, чак до Революцията, когато е напълно изоставен. Реставрацията му започва през 60тте години на XX век. В момента е част от историческото наследство на Франция и в него се намира музей на средновековното военно изкуство. Внушителната крепост се издига на хълм, откъдето се открива великолепна гледка към реката и околностите и зашеметителен изглед надолу към средновековните къщи, сгушени в подножието му.

Друг замък-музей, но на съвсем различна тематика, е замъкът Миланд, на няколко километра от Кастелно по криволичещите перигорски пътища. Построен е през 1489 година от Франсоа дьо Комон, владетел на Кастелно, за неговата съпруга Клод дьо Кардийак. Името „Миланд” идва от средновековното наименование за гориста местност. Замъкът е владение на фамилията дьо Комон до края на царуването на Анри IV, след което изпада в забвение до Революцията. В началото на XX век Миланд е реставриран от тогавашния собственик, който внася и някои архитектурни промени. Замъкът сменя още 1 – 2 собственика, докато не е нает през 1937 година (и по-късно закупен) от кабаретната певица и актриса Жозефин Бекер. Жозефин Бекер живее в него със съпруга си и дванайсетте им осиновени деца от различни раси и националности до 1968, когато замъкът трябва бъде пордаден на търг, заради финансови проблеми. В момента замъкът е посветен на живота на голямата кабаретна актриса, запазени са голяма част от нейните вещи, афиши за спектаклите й и сценичните й костюми, сред които и известният бананов пояс. За съжаление, не мога да ви го покажа, понеже снимките в музея бяха забранени. Част от изложбата е посветена и на дейността на Жозефин Бекер във френската Съпротива по времето на Втората световна война, за което е наградена с Ордена на Почетния легион.

Освен на Жозефин Бекер, замъкът в момента е посветен и на дресурата на хищни птици, срещащи се в района, в памет на любимото забавление на благородниците от региона по време на Средновековието – лова със соколи. Всеки ден има демонстрация на това изкуство, включително и ателие за деца, където им обясняват историята и основите на лова със соколи.

След замъците и виното, следващия път ще ви заведа да отморим в някои от най-красивите градини в околността.

Имението Монбазийак

Бержерак

Замъкът Кастелно и изгледите от него към долината на Дордона

Замъкът Миланд

Трите цвята на Бержерак: бяло (совиньон блан и мускадел), червено (сортове мерло, каберне фран и каберне совиньон) и розе (каберне совиньон, мерло и каберне фран)