Солен вариант на един класически десерт.
Тартата „Татен” е един от най-класическите френски десерти, които се предлагат в редовите ресторанти, заедно с крема брюле и шоколадовия мус. Преди време бях разказвала историята за произхода на този „сбъркан” сладкиш. Признавам, че не съм голям почитател на оригиналния вариант, с хрупкавите ябълки, покрити със слой карамел, върху препечена коричка маслено тесто, сервирани с щедра порция гъста заквасена сметана. Но пък харесвам други разновидности, били то сладки или солени.
Долната рецепта отначало ме учуди с комбинацията от патладжани и захар. За мен патладжанът е солен, придружен най-често от чесън (и кисело мляко, когато е пържен, или печени чушки, когато е под формата на кьополу). В краен случай, бих преглътнала и компанията на доматен сос и различни сирена. Но патладжан с кафява захар и пиниеви ядки? Съчетанието беше достатъчно нестандартно, за да ме заинтересува. А резултатът се оказа страшно интересен. Захарта карамелизира при печенето и този вкус се съчетава изключително добре с пиниевите ядки. В същото време е сравнително малко количество, та не доминира над леко горчивия патладжан и достатъчно количество именно да компенсира горчивината. Добавете и ронещото се хрупкаво бутер тесто и получавате една интересна и лесна вечеря.
Продукти:
(за форма с диаметър 23 см, рецептата е с леки модификации от сп. Saveurs, брой 210, май 2014)
- 250г бутер тесто
- 2 средни патладжана
- 30 г пиниеви ядки
- 2 с.л. кафява захар
- 3-4 с.л. зехтин
- Няколко стръка пресен магданоз
Начин на приготвяне
- Патладжаните се почистват от дръжките и нарязват на кръгчета. Посоляват се и се оставят да се отцедят за 15 – 20 минути.
- Фурната се загрява на 220 градуса. Отцедените патладжани се нареждат върху застлана с пекарска хартия плоска тава, намазват се с четка с малко зехтин и се запичат за около 15 минути.
- Фурната се намалява на 180 градуса. Кръгла тава (с незалепващо покритие) се намазва със зехтин и се поръсва с кафявата захар. Отгоре се поръсват пиниевите ядки и изпечените патладжани се подреждат на розетка.
- Отгоре се разстила бутер тестото, краищата се подвиват навътре, надупчва се на няколко места с вилица и се запича за 15 – 20 минути (до златисто).
- Тартата се изважда и оставя да изстине около 10 минути преди да се обърне върху поднос или сервизна чиния. Порсъва се със ситно нарязания магданоз. Сервира се топла.
Много интересно предложение, Мира, че даже и смело. 🙂 Не знаех за другото име на кедровите ядки.
П.П. Май имаше имен ден преди няколко часа? Ако празнуваш, да ти е честито името и да си го носиш с много здраве! 🙂
Мира, много ме заинтригува!
Обичам солени варианти на класически рецепти!
Не ми остава нищо друго, освен да опитам!
Сърдечни поздрави от мен и морето!
Наистина много интересно, Мира.
Силно ме заинтригува.
Поздрави от Щъркелово гнездо!
Наистина много интересна, необичайна и затова предизвикателна комбинация!
Приятна вечер!
Звучи обещаващоо, с любимиь ми патладжан.
Имаше неотдавна подобна рецепта в "Савьор". Необичайна и не за всеки вкус.
И както съм на патладжанена вълна, грабвам го веднага като идея;) Поздрави, Мира!
Гери, Дани, Илианка, Тилия, Весела, Мъхче, благодаря ви!
Гери, с малко закъснение, благодаря за поздравленията, но празнувам на 15 юли 😉
Анонимен, рецептата е от списание "Saveurs", но аз малко я модифицирах, както сум споменала в началото (най-вече, не изпържих патладжана, а го опекох).
Извинявам се за забаветие коментари, но вчера се върнахме от почивка, където нямах интернет ;)))