Очакваната испанска Инквизиция

Една невероятност, една сбъдната мечта и едно (почти) неочаквано пътуване до Лондон и околностите.

След миналогодишното лондонско приключение, мислехме, че ще минат поне 2-3 години, преди отново да прекосим Ламанша. Все пак има още толкова много места, които си заслужават отбивката. Но не бяхме взели под внимание изключително тънкото чувство за хумор на вселената, което прави невероятностите реални.

Та миналата есен, прелиствайки британската преса и една известна социална мрежа, попаднахме на статия за пресконференция на все още живите членове на „Монти Пайтън”, на която обявяват, че са решили да се съберат за един последен спектакъл. Нещо, което всичките им верни фенове от години насам бяха отписали. Предният им спектакъл наживо е бил през 1980 г., а един от членовете на групата, Греъм Чапмън почива през 1989 г. Ха! Та това е все едно АББА да се съберат отново за концерт на Уембли!

Възможността да видиш наживо култовите скечове за испанската инквизиция и основните й оръжия (сред които страхът, изненадата и безпощадната ефикасност), за спама (на който са кръстени всички тези нежелани имейли, задръстващи пощенските ни кутии), за мъртвия папагал, Микеладжелои папата (без да забравяме 28те апостола) и да попееш фалшиво и в хор песента за дърваря или за галактиката, тази възможност от невероятна започна да става изведнъж реална.

Седмица по-късно, датата за продажбата на билетите беше обявена и с ПП, бидейки верни пайтъновски фенове, си казахме „а защо не?”. Но не успяхме да се класираме за разпродадените за 43 секунди 15 000 места за първата дата, нито за последвалите четири. Възможността започна да се трансформира обратно в (не)вероятност за още няколко дни, когато изненадващо обявиха още 5 дати за спектакъла. След 15 инфарктни минути, успяхме да се сдобием със заветните билети, получаването на които щяхме да чакаме поне 7 месеца, но тогава не го знаехме. Вече нямаше път назад, трябваше да планираме пътуване до Лондон!

Този път решихме да излезем малко от централните части на града и да пообиколим по-малко масово туристическо-емблематични места от задължителния „Топ 10” за уикенд в британската столица и по-далеч от социалния натиск „не може да идеш в Лондон и да не видиш Х или У”. Наблегнахме на паркове и градини: ботаническата градина Кю Гардънс (която препоръчвам изключително), Хайд Парк, дворецът Хемптън Корт със спомените за Хенри VIII и разкошния му парк, Гринуич (където в О2 Арена беше спектакълът) и паркът на Обсерваторията.

Най-накрая стигнахме до изплъзващата се вече два пъти катедрала Сейнт-Пол. Прекарахме един следобед в екзотичния, живописен, пъстър и мултиетнически Камдън и неговия емблематичен пазар, Камдън Лок.

Загубихме се по тесните улички на Ситито и ядохме сандвичи на крак на пазара на Whitecross steet, където е раят на уличната храна – щандове със сандвичи и специалитети от всички краища на света.

Минахме по Оксфорд стрийт от Тотнъм Корт роуд до Марбъл Арч и ядохме фиш-енд-чипс, прокарани с тъмна бира в ресторант в Ковънт гардън.

И, тъй и тъй бяхме подкарали със сбъдването на мечти, стигнахме и до мистичия Стоунхендж, който, признавам, наживо губи част от магията (най-вече заради броя туристи, сред които гордо се наредихме и ние).

Колкото повече време прекарвам в Лондон, толкова повече ми допада с атмосферата, организацията, начина на живот и мултикултурата си. И това го казва човек, отдал сърцето си на Париж. Определено, ако не живеех близо до Париж, щях да искам да живея близо до Лондон. Това сигурно няма да стане, затова ще притичваме с ПП за по някой и друг уикенд. Вече почти сме уточнили програмата за следващия път!

От самия спектакъл нямам снимки, освен няколко с телефона, понеже не разрешаваха фотоапарати в залата. Затова само ще кажа, че изживяването беше страхотно: да видиш наживо култовите скечове и този типичен абсурден хумор, да прекараш две часа заливайки се от смях и пеейки, заедно с още хиляди хора, тези спомени са безценни. Испанската инквизиция е жива и все така безпощадно ефикасна!

Kew Gardens

Дворецът Хемптън Корт

Camden

Стоунхендж

„Books about Town” – 50 пейки във форма на книга, илюстрирани от различни художници по избрана книга. През октомври пейките ще бъдат продадени на търг и приходите ще бъдат дадени за подпомагане на ограмотяването на деца в неравностойно положение. Жалко, че ги видяхме един ден преди тръгване, иначе щях да променя програмата, за да ги намерим всичкит.

И останалото…