Домашна прясна паста с вкус на манатарки и сос с горгонзола и култивирани печурки.
Едно яйце на 100 грама брашно и после през машинката. Каква ти тук трудност, че тя домашната паста е толкова лесна?! Оказа се, обаче, че не е съвсем така.
След като изгледах известно количество кулинарни предавания, където приготвянето на паста изглеждаше детска игра, когато ПП ме попита искам ли машинка, доста неомбислено взех, та се съгласих. След като станах горд собственик на това чудо на технологията, се сблъсках с първата трудност, а именно – закрепянето й на работния плот в кухнята ми от 4 кв.м., така че да не пада, да се държи и да не ми съсипе миялната отдолу. Машинката беше съпроводена с инструкции за употреба и дори с рецепта. Последва трескаво месене по нощите, в резултат на което установих, че рецептата е сбъркана, понеже тестото не се получаваше като описаното в рецептата. Опитах се що-годе да закрепя положението и стигнах до момента с разточването. Инструкциите за употреба бяха под формата на картинки (така няма нужда от текст, да живее глобализацията!), но нарисувани от човек с усет за живопистта не повече от този на осемгодишната ми дъщеря. След около 15 минути умуване с ПП, най-накрая схванахме кое как трябва да се издърпа. Последва инфарктно разточване и талятели с не чак толкова успешен вкус и вид.
Това ми приключение ме излекува за около година от желанието ми за домашна паста. Но преди няколко седмици извадих уреда от забвението на шкафа и реших да нанеса някои промени в процеса. Започнах с основното – смених рецептата. И, о чудо! Домашната паста наистина се оказа не чак толкова трудна! Тъй като не разполагах с типичното италианско брашно за паста, ползвах бяло тип 500, като го месих по-дълго от указаното в рецептата, за да подпомогна по-доброто развитие на глутена.
Ако искате, може да се отбиете при Дани, където има много добре систематизирани тънкостите при приготвянето на паста, както и чудесни постъпкови снимки.
PrintПродукти:
(за около 4 порции, рецептата е адаптирана от книгата „The Naked Chef” на Джейми Оливър)
- 300 г брашно тип 550
- 3 яйца голям калибър
- 2 ч.л. манатарки на прах
- 2 с.л. ситно нарязн пресен магданоз
- Допълнително брашно за поръсване на работния плот
- За соса:
500 г култивирани печурки
250 г горгонзола
Около 100 мл нискомаслена течна сметана
Начин на приготвяне
- Брашното се пресява в дълбока купа. Към 2/3 от него се добавят яйцата, магданоза и манатарките на прах и постепенно останалата част от брашното, докато се получи твърдо тесто.
- Тестото се меси в продължение на 7-8 минути, докато стане гладко и еластично. Завива се в прозрачно домакинско фолио и се оставя да почине около 30 минути на стайна температура.
- Готовото тесто се раделя на 4 топки. Три се покриват с домакинско фолио, за да не изсъхват. Четвъртата се разточва леко с точилка върху леко набрашнения работен плот. След това започва изтъняването й в машинката за паста.
- Работи се отначало на най-ниската степен (най-широк отвор мeжду рулата), като при всяко преминаване през машинката, степента (отворът между рулата) се намалява. При нужда лентата от паста се набрашнява леко. Готовата тънка лента тесто се прекарва през режещата приставка (ако има такава) или се сгъва и нарязва на тънки ивици за получаване на талятели.
- Готовите талятели се нагъват на гнезда, поставят се върху леко набрашнена кърпа и се оставят, докато се разточват останалите 3 топки тесто.
- Талятелите се сваряват за 3 минути в голямо количество вряща подсолена вода. Тук идват двете школи – тази за зехтин във водата и тази без. Аз, признавам, слагам и малко зехтин, защото ми се струва, че иначе пастата лепне повече.
- Талятелите се отцеждат и сервират със сос по желание. В случая приготвих сос от култивирани печурки, нарязани и задушени в малко масло, добавих горгонзола и нискомаслена течна сметана до получаване на гъст, кремообразен сос. Преди сервиране поръсих със ситно нарязан пресен магданоз.
Мира, честита нова придобивка!
Чудесни снимки и ароматни талятели!
Хубава седмица!
Благодаря ти, Дани! Сега ще трябва да започна да я употребявам по-често :).
Хубан ден!
Честита придобивка, Мира! С голямо удоволствие да си я ползваш! :))
Много хубави снимки и вкусно предложение! 🙂 Усмихнат ден! 🙂
Мира,честита ти машинка,да твориш все такива безбожно вкусни пасти като тази!Само заглавието ми е достатъчно да попреглътна,пък като добавим и въздействащите снимки,мммм,много обичам паста с гъби!
Усмихнат ден!
Дани, Роси, благодаря ви! 🙂
Следващият етап сигурно ще е … равиоли 🙂
Мисля, че не съм дорасла за подобно уредче, но пък наистина завиждам за резултатът!!! Изглежда много, много вкусно и с голяма охота бих излапала една огромна доза от тази паста!
Прекрасно представяне, Мира!