Макарони с грейпфрут

Written by admin Published on юли 25, 2012 in Макарони, Нещо сладко

Макарони с кора от розов грейпфрут и ганаш от черен шоколад, плюс монолог за моя начин на блогване.

Видях идеята при LaMartinia, която от своя страна, ме отведе до тази статия. Упражнението ми се видя интересно и да не остана назад, реших и аз да си направя един бърз блогоанализ.

Кога и защо?

Започнах преди две години и половина. След дълго умуване дали си заслужава и дали изобщо някой някога ще се зачете тук (освен семейството и приятелите, които по подразбиране ще бъдат сред най-верните ми (по)читатели). Бях понапреднала в готвенето, и, най-вече в опитването. Камбанката беше тръгнала на градина, което ми освободи малко време вечер и открих света на кулинарните блогове и визуалните сайтове от типа на Тейстспотинг. По онова време вече бях понатрупала малко рецепти, та дори и снимки, макар и не на най-високо ниво – снимах с една стара сапунерка, чиято разделителна способност бе наполовина по-малка от тази на вградения апарат в сегашния ми телефон. Да не говорим, че представянето на храната беше още мъглява концепция. И така, чукча стана писател. „Hello, world! This is me!”

Цел и начин?

Всъщност, първоначалният замисъл на блога беше двоен. Едната страна е кулинарната, разбира се. Не претендирам, че рецептите и снимките са нещо изключително и невиждано, самобитно и уникално. Но ми харесва да експериментирам, да научавам и да споделям направеното.

Втората страна е по-скоро писмената. За мен блогът е почти единствения начин да продължа да пиша на български (изключвам коментарите и статусите в известната социална мрежа). Надявам се да го правя все още сравнително грамотно. Френската версия дойде първоначално заради няколко приятели, които харесват моите рецепти и ПП да може да се хвали пред колегите си каква супер жена има. А така и развивам писмения си френски, който не винаги е на ниво. ПП минава от време на време през постовете и поправя най-грубите грешки, затова обикновено може да се доверите и на френския вариант.

Поддържам блога без комерсиална насоченост или продуктово позициониране. Пиша основно за рецепти, понякога за пътувания, доста по-рядко за ресторанти, филми или книги. Обичам да разказвам и за вдъхновението за дадена рецепта, понякога и за нейната история. Дано да не досаждам.

Пиша основно вечер, когато обикновено е свободното ми време, понякога и в края на седмицата. С чаша кафе, вода, чай или нещо по-силно, в зависимост от часа. Не се стремя да поддържам определен брой публикации на седмица или месец. Понякога вдъхновението идва и мога да пусна 3 поста за седмица. Понякога рецептите и снимките отлежават с месеци… докато мине сезонът на основния продукт.

Бъдещи намерения?

„Къде се виждате след 5 години?” Мииии, пак тук, надявам се. Надявам се, че и читателите (и приятелите) ще са още тук. Понапреднала с около 100-200 рецепти и поне една идея по-добри снимки. Тук идва въпросът за развитието и на задапаратното устройство, но да не подхващам темата. Надявам се и дотогава да съм се решила и да си закупя домейн. От време на време се прокрадва и предателската идея да включа и версия на английски, но не виждам къде и най-вече кога ще мога да я сместя. Все пак, поддържането на блога трябва да остане удоволствие, нали?

И, ако успяхте да прочетете дотук, ви черпя по един макарон. Тази е от рецептите, отлежали с месеци – направих ги специално за родителите ми, когато ни дойдоха на гости през април, за да опитат истински парижки макарон.

Продукти:
(за 36 макарона или 72 единични черупки)

55 г белтъци
150г пудра захар
150 г бадемово брашно
2 с.л. ситно настъргана кора от розов грейпфрут
Розова и жълта сладкарски бои – в съотношение 1:1
За италианския меренг:
55 г белтъци
150 г кристална захар
37,5 г вода
Щипка сол
За шоколадовия ганаш:
250 г черен шоколад (70% съдържание на какао)
150 мл течна сметана (15% масленост)

Начин на приготвяне

5 дни предварително:
Разделят се белтъците от жълтъците и се претеглят по 55 г белтък (4 средно големи яйца) в две отделни стъклени купички. Купичките се покриват с прозрачно домакинско фолио, пробиват се 2-3 малки дупки с върха на ножа и се оставят в хладилника до втечняване на белтъците. Изваждат се на стайна температура около 2 часа преди използване, за да могат да се темперират.
Предния ден (или по-рано на Деня Х)
Приготвяне на ганаша:
Шоколадът се натрошава на ситно в купа. Течната сметана се загрява в тенджерка на слаб огън, но без да завира. Точно преди да заври, се отдръпва от огъня и се добавя към натрошения шоколад. Оставя се да престои около половин минута и се разбърква бавно със шпатула, докато целият шоколад се разтопи и се получи еднороден гладък крем.
Ганашът се прехвърля в ниска и широка тава, покрива се с фолио и се оставя да изстине напълно за няколко часа преди да се използва за гарниране на макароните. Може да се направи от предния ден и да се съхранява в хладилник. 10-15 минути преди използването му се изважда на стайна температура да се отпусне.
Денят Х
Няколко плоски и широки тави се покриват с пекарска хартия. За да мога по-лесно да шприцовам макароните, под пекарската хартия поставям „шаблон” с начертани на него 24 кръгчета (с чашка с диаметър около 4-5 см).
Приготвяне на макаронената смес:
Захарта и бадемовото брашно се пресяват поотделно, още преди претеглянето. След като се претеглят, се поставят в дълбока купа и се разбъркват добре. Добавя се настърганата кора от грейпфрут. Сладкарската боя се разбърква с първите 55 г белтъци.
Оцветените белтъци се добавят към захарта и бадемовото брашно и се разбърква до хомогенна смес. (Забележка – аз ползвам прахообразни, доста силни бои. По принцип при направата на макароните се препоръчва използването на гелообразни ли прахообразни бои вместо на течни, за да не наруши съотношението на сухите и течните съставки).
Приготвяне на италианския меренг :
Водата и захарта се загряват в тенджера на котлона (при изсипване на захарта се внимава да не останат кристали по стените на тенджерата. При нужда, се почистват с намокрена с вода четка). Във водата се поставя термосонда.
Втората половина от белтъците (55г) се поставят в купата на електрически миксер с щипка сол. Когато температурата на захарния сироп достигне 115 градуса, миксера се включва и започва разбиването на белтъците на сняг.
Когато температурата на захарния сироп достигне 118 градуса, се снема от огъня и се добавя на тънка струйка към белтъците в миксера. Сместа продължава да се разбива, докато се охлади (купата да е леко топла на пипане), около 3-4 минути. Получава се бял лъскав и сравнително твърд сняг – италиански меренг.
Полученият сняг се добавя с шпатула на 3 пъти към сместа от бадемово брашно и пудра захар. Разбърква се, като се започва от стените на купата, отива се към средата и отново се връща с разстилане към стените на купата. При всяко разбъркване, купата се завърта на ¼ оборот. Получената крайна смес е гладка, леко лъскава и се точи като лава при вдигане на шпатулата. Не трябва да се разбърква продължително, защото снегът може да спадне. Процесът на смесване с цялото количество белтъчен сняг не бива да отнеме повече от 35-40 разбърквания.
Сместа се прехвърля във пош за шприц, с широк накрайник (около 0,5 см диаметър), стяга се добре и се изгонва съдържащия се в началото въздух. В тавата се шприцоват кръгове с диаметър 3-4 см и на разстояние поне 2 см. След като тавата е готова, шаблонът се издърпва внимателно и се поставя под следващата. Ако нямате шаблон, може да опитате следната техника – навеждате поша, започвате да шприцовате сместа, броите до 4 и вдигате поша.
За да не се повдигат листата пекарска хартия при печенето, краищата им леко се повдигат и се залепват за тавата с малко от сместа за макарони. След като всички черупки са шприцовани, съдържащият се в тях въздух се изгонва като тавата леко се потупва върху покрития с кърпа плот (или се повдига на около 30 см и се пуска върху плота – внимание – прави се един път за всяка тава).
Оставят се да се изсушат на стайна температура за 30 до 45 минути (леко допрян пръст до повърхността не трябва да оставя следа).
Фурна (с вентилатор) се загрява на 160 градуса. Макароните се пекат за 10-12 минути, без да се оставят да покафенеят. Вратата на фурната се отваря и затваря веднага на 8та и 10тата минути. Изваждат се и листовете готварска хартия се отделят веднага от горещата тава. Оставят се да изстинат преди да се отделят от хартията.
Ганашът се прехвърля в пош със същия накрайник, използван за макароните и се гарнират щедро половината от изстиналите макаронени черупки. Захлупват се с другата половина.
Оставят се да престоят 24 часа в хладилник в добре затворена кутия преди консумация.

10 Comments

Буба
юли 25, 2012 at 21:33

Беше ми изключително приятно да прочета малко задкулисни факти, а макароните ти само ми напомнят, че аз все още нямам смелост да опитам и аз, а ти непрекъснато ме изкушаваш с все по- невероятни висини във вкусовото съчетаване и превъзходство в изработката им. Много ти се възхищавам!
Dani
юли 26, 2012 at 4:47

Мира, за мен винаги е удоволствие да те чета!
Харесвам и начина на писане, и рецептите, и снимките ти!
Виж с макароните не съм на "ти" и ако минавам през френско ще ти се обадя 🙂
А ако ти минаваш през Бургас си добре дошла да ги спретнеш 🙂
Прегръдки и хубаво лято!!
Васи
юли 26, 2012 at 18:46

Радвам се, че съм заразила още хора с темата. Винаги е интересно да четеш как другите блогват, а когато това идва и с добра рецепта, удоволствието е двойно! 🙂
Tania
юли 27, 2012 at 6:33

Мира,запознах се с тебе,когато търсех рецепти за макарони.И попаднах на рецептата на една от безбройните ти изключително сполучливи рецепти-така запомних блога ти!
И на мене ми беше интересно да прочета интересните неща,които си споделила.
Искрено ти желая успех.Всъщност ти си го имаш…,но по-голям никога не е излишен!
Роси
юли 27, 2012 at 7:47

Мира,отново супер макарони ни представяш!Убедена съм,че са отлични на вкус и като домашно приготвени са на светлинни години от купените!Аз все още им се помайвам,но успях да опитам домашно направени,та вече имам идея за вкуса!
Интересно ми бе да прочета как блогваш!
Сърдечни поздрави!
krasi_mm
юли 29, 2012 at 19:18

Обичам да чета блога ти. И снимките са впечатляващи, но написаното от теб винаги ми действа ободряващо. Обичам тези сладки, но сама нямам търпение да ги направя- излагам се с печенето им:) Но при теб винаги изглеждат адски вкусни:)

Поздрави и безгрижно и зареждащо лято!
admin
юли 30, 2012 at 5:38

Буба, Дани, Васи, Таня, Роси, Краси, благодаря ви от сърце :).
Бубе, няма нужда от смелост, не са чак толкова страшни макароните. Даже има по-голяма вероятност ти да ги ухапеш, отколкото те теб ;))).
Дани, благодаря ти за поканата и ако имаш път насам, непреманно се обади :).
Васи, аз ти благодаря за идеята :).
Поздрави и хубава нова седмица на всички!
Мъх
юли 31, 2012 at 19:25

Мира, какъвто и макарон да избереш, ми доставящ огромно удоволствие. Незнам, незнам, показвай ми отвреме-навреме по един два, може и да се сетя, че много искам да аправя, но ме е страх да опитам…поне докато не си купя кантарче;)
А за блоговете- обичам хората, които имат какво да кажат и покажат. Твоят е един такъв,много изтънчен, спокоен и ми доставя голямо удоволствие. Надявам се да продължаваш';) пОЗДРАВИ!
DryThyme
август 1, 2012 at 5:29

Прекрасни макарони! Чета блога с удоволствие и винаги, винаги ме вдъхновяваш 🙂
Поздрави!
al
януари 11, 2014 at 0:02

Не е за вярване! От 2011 съм редовен блогочитател (много обичам кулинарни блогове) и кухненски хакер, но едва сега попадам на това прекрасно място! Страхотно е! Часове наред не мога да изляза:) Прекрасен блог! Пак ще идвам и то често:)

П.П. Скоро ще се пробвам да направя макарони. Ако станат, ще се похваля:)