Провансалски кръмбъл

Written by admin Published on юли 31, 2012 in Безмесни и гарнитури, Нещо солено

Рататуй със сирене и коричка от галета и подправки и книгата „Една година в Прованс” на Питър Мейл.

Преди няколко месеца бях поканена на представянето на книгата „Една годинав Прованс” на Питър Мейл (изд. „Гурмет Пъблишинг”). По разбираеми причини, не успях да отида, въпреки че заглавието ме заинтригува. Все пак става въпрос за един регион, който ме привлича силно, макар и да не съм имала възможност да го посетя досега. Едновременно с това, подходих с известни опасения към книгата. Боях се да не е поредното четиво изпълнено с клишета и обобщения за една или друга страна и култура, както се случва често, за съжаление. Няколко отзива, сред които и този на Дина, ме убедиха, че книгата все пак си заслужава да бъде купена, при това в хартиен формат (макар че от 2 години насам чета предимно електронно).

Зад кориците, обаче, ме очакваше едно забавно и леко четиво, придружено с доза британски хумор. Създаде ми същото усещане както и книгите на Джералд Даръл за детството му на остров Корфу – слънчево, на моменти лениво, с колоритни разходки, срещи, хора. Изпълнено със забавни случки, понякога с недоумение, с хубава кухня, с недоразумения, но винаги с обич към района и хората. Разпознах се в някои от описанията, особено в частта за купуването на вино или за целувките при среща. Това е изкуство, което и досега не съм успяла да овладея. Книгата е разказ за магията на Прованс, за нейните хълмове и за нейния „art de vivre”, така скъп на френската душа.

И, докато съм на провансалска вълна, ето и една рецепта. Всъщност, това е начин за разнообразяване на рататуя, с добавянето на малко сирене и на коричка от галета, пармезан и подправки. За разлика от традиционното тесто за кръмбъл, което се прави с масло, реших да отида до края на провансалското (или южното) настроение на рецептата и за използвам зехтин.

Продукти:

1 доза рататуй (по тази рецепта)
150 г бяло саламурено сирене (или фета)
1 чаша пълнозърнесто брашно
1 чаша галета
5-6 с.л. зехтин
1/4 чаша настърган пармезан
1 с.л. провансалски треви (смес от мащерка, риган, майоран, розмарин)
Сол, черен пипер

Начин на приготвяне

Готовият рататуй се разпределя в индивидуални купички или голяма тава. Поръсва се с натрошеното сирене.
Брашното, галетата, пармезанът и подправките се поставят в купа и се добавя по малко зехтин, докато се получи тесто с консистенция, наподобяваща на мокър пясък. Добавят се малко сол (ако не е станало много солено от пармезана) и черен пипер.
Получената смес се разпределя върху рататуя.
Пече се за около 20-25 минути (или до златисто) в загрята на 180 градуса фурна.
Сервира се топъл или на стайна температура, самостоятелно или като гарнитура.
Резултатът: Коричката е доста ронлива и не толкова хрупкава, както би била във варианта с масло. Но пък трохите се смесват много добре и сгъстяват соса, ако рататуят е станал по-сочен.

9 Comments

krasi_mm
юли 31, 2012 at 19:53

Откакто преди години гледахме с децата анимационния филм на Pixar "Рататуй" за мишката- готвач (нали си го спомняте), оттогава това ястие ми е любимо. А мечтата за ресторант в Париж като този от филмчето ще си остане само мечта:)
Поздрави и благодаря за споделената книга!
Dani
август 1, 2012 at 4:40

Мира, чудесна допълнение към апетитния рататуй!
Заинтригува ме с книгата, защото я гледам от много време 🙂
Прегръдка и хубава сряда!
Didi Bunova
август 1, 2012 at 14:25

много хубаво настроение ми създаде публикацията ти!
Чудесна рецепта и снимки, прииска ми се да го опитам и то с масло в коричката, а за книгата се навих 🙂
Поздрави!
Мъх
август 1, 2012 at 17:32

Мира, тъкмо дочитам въпросното книжле и все за теб си мисля;) Някак си те свързвам с подобно местенце и сега като споменаваш, леко съм разочарована, че не живееш по този начин;)) И да, ти най-добре можеш да разбереш хумора за някои навици на французите;)
Чудесно е това провансалско предложение и си го записвам в голямата тетрадка;)
Поздрави!
admin
август 1, 2012 at 20:21

Краси, Дани, Диди, Мъх, благодаря ви!
Краси, филмчето "Рататуй" също беше на голяма почит у нас :), както и раратуят.
Дани, книгата наистиа си заслужава :).
Диди, и аз мисля, че с масло ще стане по-добре ипо-хрупкаво.
Мъхче, даваш ми идеи ;). Напълно потвърждавам, че с Прованс много бихме си допаднали, ама засега се подвизавам доста по- на север :).
Поздрави на всички!
Lulu
август 2, 2012 at 8:36

Заинтригува ме с този пост. И за книгата и за рецептата, която звучи много интересно.
Роси
август 3, 2012 at 13:35

Правих подобен рататуй мин.година и се хареса много,а и не само на мен/ако съдя по посещенията в блога/ точно заради тази хрупкава поръска отгоре.
Чудесни снимки,Мира!
Поздрави от мен!
Alia
август 8, 2012 at 7:14

Мира, очарована съм от тази рецепта! Снощи го приготвих и направо не успяхме да спрем да ядем, докато не свърши :)) Толкова е вкусен този провансалски крембъл! Благодаря ти за споделената рецепта и поздрави 🙂 .
admin
август 13, 2012 at 20:39

Руми, Роси, благодаря ви! Роси, спомням си и твоя рататуй… ама той беше един такъв, хубаво подреден :).
Alia, много се радвам, че рецептата ви е харесала :D.
Сърдечни поздрави!