Тарта с червени плодове

Written by admin Published on юли 13, 2012 in Сладки, сладкиши и торти

Лятна и лека тарта с прясно сирене (кисело мляко), сметана и червени плодове. Истинско пиршество!

Какво се празнува във Франция на 14 юли? Ама че въпрос – превземането на Бастилията и началото на френската революция, разбира се!

Оказва се, обаче, че не е съвсем така. Едва наскоро научих, че всъщност френският национален празник води началото си не само от падането на Бастилията, а от първата й годишнина. На 14 юли 1790 година, на Марсовите полета (в края на които днес гордо се извисява Айфеловата кула), повече от 250 000 парижани отпразнуват първата годишнина от края на абсолютизма с голям празник. Той е наречен „Празник на обединението” (Fête de la Fédération), момент за помирие и обединение на френския народ и се води за началото на френската нация. През 1880 година, със закон 14 юли е обявен за национален празник, като се свързва с Празника на обединението, който, от своя страна отбелязва превземането на Бастилията.

Този увод няма нищо общо с днешната рецепта, но понеже все пак (утре) е 14 юли, реших да го включа в поста. В момента навън гърмят традиционните фойерверки под проливен дъжд. Независимо, че е средата на юли, времето е изключително студено и дъждовно и няма оправяне от април насам. Вместо за коктейли и сладолед си мечтая за горещ шоколад и бисквитки. Но да карам по същество.

Днешната торта също беше за празник, макар и доста по-личен и семеен – рожденият ден на баща ми, който празнувахме през април. Оттогава рецептата и снимките търпеливо чакаха по папките момент на вдъхновение. Тъй като сезонът на червените плодове е вече към края си, трябваше бързо да се вдъхновя, за да не се наложи да чакам цяла година. За празника на баща ми исках да направя лека и плодова торта, защото предвиденото меню беше доста засищащо. Затова се спрях на тази тарта от магазините на един от най-добрите парижки пекари, Ерик Кайзер. Но тъй като преди време успях да се сдобия с книгата му с рецепти, я направих вкъщи.

Оригиналната рецепта е с един продукт, който тук се нарича „бяло сирене” (fromage blanc). Получава се при пресичането на прясното мляко с ензими и киселина (оцет, лимонов сок) и на цвят и консистенция прилича на заквасена сметана. Понякога в състава му може да се добави малко сметана. В рецептите обикновено съветват да се замени с гъсто кисело мляко или с изцедено такова.

Продукти:
(за форма с диаметър 24 см, рецептата е адаптирана от книгата „Les tartes d’Eric Kayser”)

За пясъчното тесто:
100 г размекнато масло
20 г захар
45 г пудра захар
1/2 ч.л. сол
2/3 яйце голям калибър (тоест, 1 разбито яйце, от което се отделят 2/3 за тестото)
190 г брашно
За крема:
4 листа (8 г) желатин
400 г заквасена нискомаслена сметана
400 г „бяло сирене” (fromage blanc) – заменя се с изцедено или гъсто кисело мляко
80 г пудра захар
2 с.л. черешов ликьор (кирш)
800 г червени плодове (ягоди, малини, френско грозде, къпини, боровинки)

Начин на приготвяне

Приготвяне на тестото:
Маслото се разбива с двата вида захар и солта. Добавя се яйцето и се разбърква добре. Прибавя се брашното и се замесва гладко тесто. Завива се в прозрачно домакинско фолио и се оставя да стегне за около 10 минути в хладилник.
Разточва се на кора върху леко набрашнен работен плот. С разточеното тесто се покрива предварително намаслена откопчаваща се тортена форма, като се разстила по дъното и стените. Бордът по стените трябва да е висок около 5-6 см.
Тестото се покрива с прозрачно домакинско фолио и се оставя да стегне в хладилника поне за 1 час (а най-добре 1 нощ).
Фурната се загрява на 180 градуса. Прозрачното фолио се маха, заменя се с пекарска хартия, върху която се поставят керамични мъниста (или зрял фасул), за да не се надига при печенето. Пече се в продължение на 30-35 минути. Кората се изважда и се оставя да изстине напълно върху решетка.
Приготвяне на тартата:
Листата желатин са накисват в студена вода.
Сметаната се разбърква със захарта.
Черешовият ликьор се загрява в тенджерка, но без да завира. Охлажда се леко и се добавя студеният желатин. Разбърква се, докато желатинът се разтвори добре.
Добавя се към сметаната и се разбърква добре. Прибавя се киселото мляко (прясното сирене) и се разбърква до получаване на гладък крем.
Кремът се изсипва върху изстиналото дъно на тартата и се прибира за няколко часа в хладилник. Непосредствено преди сервиране се украсява с почистените и измити плодове.
Забележка: според мен тартата става още по-вкусна, ако престои поне една нощ в хладилника.

9 Comments

Dani
юли 14, 2012 at 4:51

Мира, Честит Празник!
Тартата е чудесна!
Това сирене малко ми прилича и на
понятието buttermilk, където пак към мляко се добавя лимон 🙂
Поздрави, прегръдка с морски полъх и много слънце, което на нас напоследък ни идва в повече!
fedora
юли 14, 2012 at 5:06

Великолепно изглежда тартата, Мира! Още вчера, когато я видях във фейса, останах очарована от това великолепие в червено! И как да е другояче, щом е правена с толкова любов за скъп човек.

С пожелание за хубав уикенд 🙂
Bety
юли 15, 2012 at 6:02

Мира, много лятна, направо искряща аромати е тази тарта!
Tania
юли 15, 2012 at 15:22

Мира, чудесно лятно предложение!Вие жадувате за топлина,ние тук за малко хлад,че жегите са непоносими…Идвайте в България да видите що е то слънце!
Успешна нова седмица!
Роси
юли 15, 2012 at 20:01

Да ти е здрав и дълголетен рожденика,Мира,а тартата е съвършена!Наистина пиршество в червено и бяло!
Хубава нова седмица!
admin
юли 16, 2012 at 5:41

Дани, Ина, Бети, Таня, Роси, благодаря ви за поздравленията и пожеланията :).
Таня, с уоволствие разменям малко дъжд и студ срещу няколко градуса повече :).
Дани, сиренето е малко по-гъсто от бътърмилк (доколкото съм виждала по разни кулинарни предавяния, той е полутечен) – гъстотата му е като на изцедено кисело мляко, но има палко по-сиренен вкус. Затова мисля, че най-удачно ще е да се замени с изцедено кисело мляко.
Хубава нова седмица!
Candy
юли 16, 2012 at 8:32

Честити празници!:) Честит и на рожденика, дори със закъснение, но все пак никога не е късно да пожелаеш здраве и щастие! Чудесна е тартата! Ако може малко хладинка да изпратите и насам:):):)
Мъх
юли 16, 2012 at 19:43

Мира, аз малко късно се появявам да честитя празника на баща ти, а също и на Франция, но затова пък от сърце;)
Тартата е чудесна и да ти кажа честно, понякога се чудя не е ли по-добре а е леко хладно, отколкото този мор, дето е тук. Това сигурно е заради горещата ми душа, ама така го чувствам.
Превъзходни снимки си направила!
Хубава седмица ти желая!
Дани
юли 24, 2012 at 9:34

Приказно изглежда тартата! Поздравления! 🙂