Лекерли (Базелски сладки)

Written by admin Published on декември 14, 2011 in Нещо сладко, Сладки, сладкиши и торти

Попаднах на тази рецепта абсолютно случайно. Всъщност търсех една рецепта на Пиер Ерме и един сайт ме насочи към блога-източник. Мисля, че успях да кача 3 килограма само изчитайки списъка с необходимите продукти. И си записах рецептата! Реших, че ще допълни чудесно коледните ми печива.

Ровейки малко повече за историята на тези сладки, научих, че са се появили през 15ти век, по време на Събора в Базел, където са били предназначени за заседаващите еклезиастици. Името им идва от «lecker», което би трябвало да означава „вкусно” на немски. По-късно започват да се произвеждат целогодишно и се разпростаняват и в други градове и региони. Във Франция се пекат основно в Елзас по време на коледните празници. Долната рецепта е смес от две, чиито основен първоизточник е Пиер Ерме.

Продукти:
(за около 40 сладки, рецептата е адаптирана от сайта Food&Wine и блога Cuisine gourmande)

125 г мед
50 г кафява захар
1 ч.л. канела
1 ч.л. смес от карамфил, канела, бахар и джинджифил (подправка за меденки)
1 щипка черен пипер
Настърганата кора на половин лимон
50 г кандирани корички от портокал, грейпфрут и лимон, нарязани на ситно
50 г филирани бадеми
25 мл кирш (черешово бренди)
150 г брашно
1 ч.л. бакпулвер
За глазурата:
75 г пудра захар
2 с.л. кирш (черешово бренди)
1 с.л. вода

Начин на приготвяне

Брашното се пресява с бакпулвера. Медът се изсипва в купа, добавят се захарта, подправките и нестърганата лимонова кора. Загопля се в микровълнова фурна на пълна мощност, докато медът се втечни, но без да завира.
Към меда се добавят нарязаните кандирани корички, филираните бадеми, черешовото бренди и се разбърква добре. Добавя се брашното с бакпулвера и се разбърква до получаването на гъсто хомогенно тесто.
Правоъгълна тавичка с размери 20х30 см се застила с пекарска хартия. Тестото се разпределя в тавичката на слой с дебелина около 1,5 см и се заравнява с шпатула. Тавата се оставя за една нощ в хладилника.
На другия ден фурната се загрява на 200 градуса и сладкишът се пече в продължение на 15 минути.
По време на печенето се приготвя глазурата: пудрата захар се разбърква с черешовото бренди и водата до получаване на средно течна глазура.
Сладкишът се изважда от фурната и неднага се намазва с глазурата, още докато е горещ. Оставя се да изстине напълно преди да се извади от тавата и да се нареже на малки хапки.
Оставят се да престоят поне 2-3 дни преди консумация, колкото повече престояват, толкова по-ароматни стават. Съхраняват се до един месец в плътно затворена метална кутия.

11 Comments

Daniela Dineva
декември 14, 2011 at 22:52

Ооо звучат невероятно тези лекери. Обичам рецепти с история, допада ми да знам, че има нещо, което можеш да приготвиш сега в наше време, а са я приготвяли преди стотици години преди нас. Поздрави
ма
декември 15, 2011 at 4:31

Мира, много интересно предложение. Не бях чувала за сладки с такова име. Миналата година правих един вид немски коледни сладки, които съдържаха същите продукти, но продуктите се редяха на нива. Тези ми се струват много близки. Моите тогава станаха много сладки. Ще ми е интересно да споделиш за сладостта на тези. Много ми хареса снимката на елховата играчка. поздрави и приятни приготовления!
малки неща
декември 15, 2011 at 4:32

ето какво се получава като човек пише с една ръка, а държи заспало бебе в другата 🙂 поздрави!
di_ani
декември 15, 2011 at 6:51

Прекрасни са,Мира,
и аз ги правих,и много ги харесахме. Наистина, колкото повече престояват, по-хубави стават.
Твоите изглеждат вълшебно,
сърдечни поздрави и усмихнати празници, Диана
Еликсир
декември 15, 2011 at 7:08

Мира,чудесни сладки си приготвила,звучат лесни за правене,а ароматите са истинска коледна магия!

Хубав и спорен ден ти пожелавам!
Didi Bunova
декември 15, 2011 at 7:42

Мира, килограми не качих(за мое съжаление:) но се замаях приятно от ароматите. Отмятам си рецептата, и аз като Дани харесвам неща с история.
Поздрави и от мен!
Dani
декември 15, 2011 at 15:46

Чудесни са, Мира 🙂
Поздрави!
Мъх
декември 15, 2011 at 19:55

Ако имам възможността да се докосна до тях, хич няма да ме интересува колко килограма ще кача;) Удоволствието не може да помрачи никакво кило:-)
admin
декември 16, 2011 at 7:36

Дани, Мира, Диана, Роси, Диди, Дани, Мъх, благодаря ви!
Дани, Диди, и аз харесвам рецепти с история или по-скоро историите около рецептите 🙂
Мира, на мен също ми идват малко сладки (като мерило за моя вкус мога да дам факта, че в американските рецепти за сладкиши намалявам количеството захар поне с 1/3 :)), но не ми "накъртват", може би заради присъствието на лимоновите и грейпфрутовите коричики, които отнемат от сладостта.
Дианка, ще отида да видя твоите! Хубави празници!
Мъх, съгласна съм :). И ако мога да цитирам духовития Оскар Уайлд, "най-сигурният начин да се пребориш с изкушението е да му се отдадеш" 🙂
Приятни коледни приготовления!
Stoyanka
декември 16, 2011 at 9:18

Мира, прекрасни са базелските ти сладки. Много интересно ми бе да прочета да историята им.
Снимките ти също са невероятни. Влюбена съм в играчката ви от последната снимка. Иска ми се да си имам една такава. Родена съм на St. Patrick и сигурно за това всичко ирландско ми харесва ужасно много.
Поздрави, Стоянка
росица тодорова
декември 12, 2012 at 19:43

много приятно и различно сладкишче. за една седмица го правя за втори път, като първия ми опит беше с орехи и сушени сливи. ммм, много вкусно 🙂