Чийзкейк „Хубавата Елена”

Written by admin Published on октомври 17, 2011 in Нещо сладко, Чийзкейк

Днес (всъщност, вчера), мармотникът стана на две годинки. Което е голяма изненада най-вече за мен, тъй като не предполагах, че ще успея да удържа толкова дълго да водя този блог, както и да имам толкова много (и, надявам се) редовни читатели! Благодаря ви за присъствието, видимо или невидимо, за коментарите и отзивите. Защото те ми помагат да продължавам напред и ме уверяват, че написаното от мен докосва, макар за малко и кратко поне няколко души преди да замине някъде в цифровото пространство под формата на анонимни байтове.

Рожден ден означава, разбира се, торта или в моя случай чийзкейк, интерпртация на един много известен десерт – круша „Хубавата Елена”. Десертът е създаден през 1864г. от Жорж Огюст Ескофие, един от създателите на съвременната френска кухня. Освен че опростява и модернизира традиционните френски ястия и е първият майстор-готвач на парижкия хотел „Риц”, Огюст Ескофие създава и съвременната организация на кухнята в ресторантите, т.нар. „бригада”, йерархична система, осигуряваща доброто функциониране на кухнята. До наши дни са достигнали и два митични десерта създадени от него. Единият от тях е праскова „Мелба” (поширана праскова във ванилов сироп, сервирана с ванилов сладолед и малинов сос), създаден в чест на австралийското сопрано Нели Мелба. Вторият е именно крушата „Хубавата Елена” (поширана круша в захарен сироп, сервирана с ванилов сладолед, шоколадов сос и захаросани виолетки), наречена на едноименната оперета на Жак Офенбах.

Признавам, че винаги съм се чудела защо именно круша е в основата на „Хубавата Елена”. Ако спомените ми за древногръцките митове не ми изневеряват (а не би трябвало, защото в момента чета книгите за Пърси Джексън и боговете на Олимп… какво да се прави, разполагам се според културата си!), според легендата Парис печели Елена поднасяйки ябълка на Афродита. Дали заради формата, или просто затова, че шоколадът, ваниловият сладолед и виолетките се съчетават много по-добре с круша, отколкото с ябълка? Това, разбира се, ще си остане една неразрешена загадка, която не ми попречи да вложа основните елементи на десерта в един чийзкейк.

И тъй като Хубавата Елена е не само хубава, но и стройна, в днешната рецепта захарта е заменена със стевия. Стевията са род тревисти растения от сем. Звездоцветни. Съществуват около 150-200 вида, виреещи най-часто в тропическите и субтропическите райони на Северна и Южна Америка. Листата на много от тях съдържат специфичен гликозид (стевиол), който е около 300 пъти по-силен подсладител от захарта, при това не внасящ почти никакви калории в организма. Екстрактът от листата му беше едва наскоро разрешен за употреба във Франция и аз от любопитство си закупих една кутия. Бързо установих, че трябва много да се внимава с дозирането му. Изключително сладка е и ако се прекали с количеството, в устата остава леко горчив послевкус. Не мисля, че би изместила изцяло захарта от кухнята ми (особено кафявата), но от време на време, защо не?

Продукти

За блата :
125г шоколадови бисквити
6 с.л. разтопено масло
За крема:
450 г крема сирене (или “Филаделфия”)
3 узряли круши, от твърдите сортове (аз ползвах червени Уилиамс)
1 ч. ч. сметана
3 яйца
30 г стевия (или ¾ чаша + 2 с.л. кафява захар)
Няколко капки ванилов екстракт
2 пакетчета чай от върбинка
1 с.л. лимонов сок
Филирани печени неосолени бадеми за украса

Начин на приготвяне

Приготвяне на блата:
Бисквитите се смилат на трохи в кухненски робот. Добавя се разтопеното масло и се обърква, докато бисквитените трохи се овлажнят (при необходимост се добавя още масло). Сместа се разстила на дъното на откопчаваща се тортена форма, потупва се, докато се уплътни. Оставя се за около 30 мин в хладилника да се стегне маслото.
Приготвяне на крема:
Крушите се обелват, почистват от семките и се нарязват на едро. Поливат се с лимоновия сок, за да не почернеят. Чаят от върбинка се поставя в кипяща вода, добавят се 6 г стевия (2 с.л. захар) и крушите. Огънят се намалява и крушите се оставят да се пошират на тих огън за около 10 минути.
Пошираните круши се отцеждат и пюрират с блендер или ръчен пасатор. Крема сиренето се разбива с останалата стевия (захар), прибавят се сметаната, ваниловият екстракт и 2/3 от пюрето от круши (останалото ще послужи за украса).
Добавят се едно по едно яйцата, като след всяко сместа се разбърква. Изсипва се върху стегнатия блат. Отгоре с лъжица се разпределя остатъка от пюрето от круши, като се оформят вълнисти фигури (или каквото ви подскаже вдъхновението).
Пече се в предварително загрята фурна, първо на 170°С за 10 минути, а впоследствие на 150°С за около час (или докато се стегне в средата). Оставя се да изстине в изключената фурна, на затворена врата. Изважда се и се оставя да изстине напълно върху решетка.
Чийзкейкът се изважда от формата и се охлажда поне няколко часа в хладилник, за да стегне добре. Преди поднасяне се украсява с печените бадеми.

15 Comments

Mарияна
октомври 17, 2011 at 21:18

Честит рожден ден! Чийзкейка е много апетитен с тези круши. Не знам дали тук се продава чай от латинки, с какво да го заменя?
Dani
октомври 18, 2011 at 4:52

Мира, честит рожден ден!
Винаги за мен е удоволствие да надниквам при теб:)
И сега "Хубавата Елена" за мен се оказва, толкова изкусителна, както и за Парис!
И нямам нищо против да дам на Афродита круша /сигурно и тя няма да има нищо против/
Чудесно предложение за чийзкейк!!!!!
И диетично, разбира се 🙂
Прегръдки и все така интригуващи и прекрасно поднесени вкуснотийки!
pep-4o
октомври 18, 2011 at 6:38

Честит рожден ден!
Гледам Дани е раздала вече крушите, на мен не остава нищо друго, освен да си взема виртуално парченце 🙂
Удоволствие е човек да чете блога ти, затова се надявам още мнооооооого рожденни дни да празнуваш 🙂 с нас.
Хубав зимен 🙂 ден!
Lulu
октомври 18, 2011 at 6:46

Честит Рожден Ден на Мармотника, с пожелания още доста време да ни радваш с такива увлекателни разкази на кулинарна тема и разбира се с още много страхотни рецепти:)
Аз от своя страна имам друга теория за крушата. Може пък да символизира женското тяло:)))) Хубава, хубава , колко да е била хубава Хубавата Елена:) Всички знаем, че не са се славели с чак толкова стройно телосложение, колкото в момента го дават по филмите:) Както и да е, няма значение къде точно е първоизточника на крушата, рецептата, която предлагаш е фантастична!
traiana
октомври 18, 2011 at 7:42

Честит рожден ден! наистина хубава, не- прекрасна е твоята Елена! Все такива прекрасни преживявания пожелавам и още много рождени дни!
Milena
октомври 18, 2011 at 10:56

Честит рожденд ден на блогът ти, Мира! Следя блогът ти с удоволствие, чета пътеписите ти с интерес и се наслаждавам на невероятните ти кулинарни умения! Чудесен чийзкейк да отбележиш 2-та година на блогът ти! Още много радост да ти носи списването на блога, както и нас като почитатели!

Сърдечни поздрави, Милена 🙂
Didi Bounova
октомври 18, 2011 at 12:07

Честит Рожден ден на блога! Още мноого такива поводи да има за изкусителни чийзкейкове или други интересни десерти 🙂
На мен също ми е много приятно да те посещавам и си знам, че винаги ще преглъщам пред нещо вкусно или ще има усмивки, предизвикани от тънкото ти чувство за хумор.
За Елена и крушата нямах никаква теория досега, но ще се замисля…
Йоланта Делибозова
октомври 18, 2011 at 13:44

Честито и от мен! Винаги е удоволствие да чета, гледам и наслаждавам на рецептите ти.Приказен е сладкиша!Невероятен!
Мъх
октомври 18, 2011 at 17:35

Честит рожден ден и от мен! Чудесен блог, а крушовия чийзкейк следва да е чуден предвид аромата и вкусът на проуктите!
Дълъг и щастлив живот на блогчето и съдържателката!
admin
октомври 19, 2011 at 6:09

Марияна, Дани, Пепи, Лулу, Траяна, Милена, Диди, Йоли, Мъх, много ви благодаря за пожеланията и честитките! Думите ви много ме трогват 🙂
Марияна, чаят ще може да се замени с всеки друг силно ароматен – мащерка, мента, или от ароматизираните (мисля, че бяха на Липтън) – карамел, ванилия, лимон. А после остатъкът от чая може да се редуцира с още малко захар до сироп и да се поднесе с чийзкейка.
Еликсир
октомври 19, 2011 at 19:31

Честит рожден ден на местенцето ти,скъпа!И понеже за мен Мира е синоним на чийзкейк и макарони,но няма начин едно от двете да не украси празничната ти корица!
Както винаги невероятен чийз,който аз кате един отявлен чийз любител оценявам подобаващо високо!И задължително умрял от студ!
Снимките са великолепни!
Пожелавам ти да успяваш да намираш време и настроение за публикации,а ние със сигурност няма да ги пропуснем!
Прегръдки!
Роси
di_ani
октомври 22, 2011 at 20:19

Честит рожден ден, Мира –
Прекрасен сладкиш в пълна хармония с празника на прекрасния ти блог!
Сърдечни пожелания за творческо вдъхновение, лично удовлетворение и още много, много по 2…
Поздрави, благодаря за удоволствието, с което ни даряваш, Диана
admin
октомври 23, 2011 at 6:02

Роси, Диана, благодаря ви от сърце за пожеланията! 🙂
Приятен неделен ден!
Ани
октомври 23, 2011 at 8:05

Честит рожден ден на мармотника! Още много вкусотий и красиви снимки:)
Чийзкейка е страхотен..наистина страхотен!
Sonya
декември 23, 2011 at 18:48

Чийзкейкът е страхотен, заслужава си името!Поздравления за годишнината и за рецептата!