Макарони с горгонзола

Written by admin Published on февруари 14, 2011 in Макарони, Нещо сладко

Много харесвам сладко-солените комбинации. Заради това отдавна ми се щеше да пробвам макарони със солен пълнеж. Имах изостанали белтъци и реших да видя как ли ще изглеждат макарони със пълнеж от синьо сирене. Спрях се на горгонзола, понеже е доста по-меко и креместо от рокфора. И, понеже не ми се чакаше 5 дни да втечнявам белтъците в хладилника (което само по себе си е добро решение, когато човек е на работа), използвах бързата процедура – 1 ден в хладилника (все пак започнах по „класическия” метод), после размислих и ги извадих да престоят един ден на плота в кухнята. Реших и да дам втори шанс на френската целувка, и, признавам, този път ми харесаха повече. За сравнението ми на двата метода, може да прочетете повече тук.

Продукти:
(за 80 черупки или 40 макарона, рецептата е адаптирана от блога на Tartelette)

За макароните:
110 г разделени престояли белтъци
95 г бадемово брашно
40 г лешниково брашно
245 г пудра захар
36 г кристална захар
Синя (тюркоаз) сладкарска боя
За крема:
150 г горгонзола
150 г крема сирене
2 с.л. заквасена сметана
2-3 с.л. желе от дюли

Начин на приготвяне

2 дни предварително:
Разделят се белтъците от жълтъците и се поставят в стъклена купа. За 110тте грама белтъци, необходими в рецептата, аз ползвах 4 средно големи яйца. Купата се покрива с прозрачно домакинско фолио, пробиват се 2-3 малки дупки с върха на ножа и се оставя един ден в хладилника и после един ден върху кухенския плот.
Денят Х:
Пудрата захар се пресява с бадемовото и лешниковото брашна и се поставят в дъблока купа. Прибавя се сладкарската боя и се разбъркват добре. (Забележка – аз ползвам прахообразни, доста силни бои. По принцип при направата на макароните се препоръчва използването на гелообразни или прахообразни бои вместо на течни, за да не наруши съотношението на сухите и течните съставки).
Белтъците се поставят в купата на електрически робот (или миксер) и се добавя щипка сол. Започват да се разбиват на средна скорост, като постепенно се прибавя кристалната захар. Разбиват се, докато се получи пухкав и лъскав сняг, който се задържа като „човка” на края на бъркалката. Не трябва да се разбиват продължително. Видите ли, че започва да се отделя течност по стените на купата, разбили сте ги твърде много.
Полученият сняг се добавя с шпатула на 3 пъти към сместа от бадемово брашно и пудра захар. Разбърква се, като се започва от стените на купата, отива се към средата и отново се връща с разстилане към стените на купата. При всяко разбъркване, купата се завърта на ¼ оборот. Получената крайна смес е гладка, леко лъскава и се точи като лава при вдигане на шпатулата. Не трябва да се разбърква продължително, защото снегът може да спадне. Процесът на смесване с цялото количество белтъчен снят не бива да отнеме повече от 35-40 разбърквания.
Няколко плоски и широки тави се покриват с пекарска хартия. За да мога по-лесно да шприцовам макароните, под пекарската хартия поставям „шаблон” с начертани на него 24 кръгчета (с чашка с диаметър около 5 см).
Макаронената смес се прехвърля във пош за шприц, с широк накрайник (около 0,5 см диаметър), стяга се добре и се изгонва съдържащия се в началото въздух. В тавата се шприцоват кръгове с диаметър 3-4 см и на разстояние поне 2 см. След като тавата е готова, шаблонът се издърпва внимателно и се поставя под следващата. Ако нямате шаблон, може да опитате следната техника – навеждате поша, започвате да шприцовате сместа, броите до 4 и вдигате поша.
За да не се повдигат листата пекарска хартия при печенето, краищата им леко се повдигат и се залепват за тавата с малко от сместа за макарони. След като всички черупки са шприцовани, съдържащият се в тях въздух се изгонва като тавата леко се потупва върху покрития с кърпа плот (или се повдига на около 30 см и се пуска върху плота – внимание – прави се един път за всяка тава).
Оставят се да се изсушат на стайна температура за 45 минути.
Фурна (с вентилатор) се загрява на 165 градуса. Макароните се пекат за 10-12 минути, без да се оставят да покафенеят. Вратата на фурната се отваря и затваря веднага на 8та и 10тата минути. Изваждат се и листовете готварска хартия се отделят веднага от горещата тава. Оставят се да изстинат преди да се отделят от хартията.
Приготвяне на крема
Двата вида сирене и сметаната се разбиват с миксер до получаване на гладък и пухкав крем. Купата се покрива с прозрачно фолио и се съхранява в хладилник до употребата.
Кремът за пълнеж се прехвърля в пош със същия накрайник, използван за макароните и се гарнират щедро половината от изстиналите макаронени черупки. В средата се поставя около 1/4 лъжичка желе от дюля и се покрива с още малко крем. Захлупват се с другата половина.
Оставят се да престоят 24 часа в хладилник преди консумация.

Резултат от дегустацията: нещо страхотно! Соленият и реко силен вкус на крема контрастира много добре със сладката и леко гранулирана черупка. Определено ще се правят отново (със същия или друг пълнеж)!

15 Comments

пепеляшка
февруари 14, 2011 at 8:25

Мира, страхотни са – а цвета им е….!
Сладък празник днес!
Milena
февруари 14, 2011 at 10:04

И аз се впечатлих първо от цветът им и след това от вкусовата комбинация 🙂 Ех, Мира, защо не си на близо, така нямаше да се терзая дали някога ще опитам да направя макарони 🙂
Разкошни са както винаги твоите!

Честит празник на виното и любовта!
Спорна и усмихната седмица! 🙂
Dimitrana S.
февруари 14, 2011 at 10:37

Мираааа.. страхотни са!

Е, тé това е онова, за което събирам кураж от близо година и още не се решавам да пробвам – макронени сладки! Приказни са твоите! Шапка ъи свалям!

Сладък ден :-)))
Dani
февруари 14, 2011 at 15:21

Мира, страхотна майсторка си на макароните 🙂
А идеята да са с това сиренце и с този цвят е приказна!!!!
Да вземеш да ми изпратиш да опитам:)))
Наздраве и да се обичате!
admin
февруари 15, 2011 at 7:02

Пепеляшка, Милена, Дими, дани, благодаря ви от сърце 🙂
Миленка, Дани, не останаха за изпращане ;), бяха унищожени дори по-бързо от обичайното :).
Хубава и спорна седмица!
малки неща
февруари 15, 2011 at 8:40

Мира, страшни са станали тези макарони – с тази хубава поличка и интересен цвят. Много ми хареса и десена на хартията, върху която си ги снимала. Надявам се, вчера е бил хубав ден за теб. Приятна седмица ти желая 🙂
Anonymous
февруари 15, 2011 at 9:00

Мира , майсторка си на макароните !
Чудесни са , с разкошен цвят .
Поздрави ! 🙂
Ирина Купенска
февруари 15, 2011 at 19:32

Цветът е вълшебен!
А тази комбинация ми е много любопитна, макар да не обичам съчетанието на сладко и солени, определено бих ги опитала.

Много красиви са се получили, Мира!
pep-4o
февруари 15, 2011 at 21:29

Мира, страхотни са тез имакарони!
Както вече ти казах, само соления вкус във тях би ме накарало да опитам да правя макарони 🙂 Пък и с това сиренце 🙂
Поздрави и хубава вечер!
Lulu
февруари 15, 2011 at 21:58

Мира, страшни са тези макарони! Гледам ги вече няколко дни, но така и не успях да оставя коментар. В събота мисля да ги правя, по случай семеен празник:)
Stefania
февруари 17, 2011 at 13:52

Stupendi nel colore, brava ciao♥
admin
февруари 17, 2011 at 20:51

Мира, Сабина, Ирина, Пепи, Лулу, благодаря ви :)!
Мира, цветната поставка е всъщност хартиена салфетка (наби ми се на очи в един магазин и на можах да устоя ;)) Но десенът пасна много добре на макароните.
Всъщност, цветът го докарах малко на магия, лол! Докато не ги опекох бяха по-скоро светло сини и при печенето се промениха до наситено тюркоазения цват от снимката. Не се оплаквам :)))
Лулу, ще се радвам да видя твоя резултат от макароните!
Stefania, thank you very much! The colour was actually unintended, but, luckily, it turned out very well!
Didi Bounova
февруари 18, 2011 at 21:34

Мира,и аз първо се заплених по цвета, а после и по съдържанието!
Тази комбинация определено може и да ме запали да пробвам да направя.

По принцип на първо четене не харесах много френските макарони като вкус в няколкото пробвани варианта, което отложи и намеренията ми за приготвяне. Но ти "извади" тежката артилерия – горгонзола, крема сирене, а и този страхотен тюркоаз…започвам да усещам прелома…

Поздрави!
admin
февруари 19, 2011 at 16:10

Диди, много си мила :). А за тежката артилерия си абсолютно права – подготвям още едни (само да ми паднат белтъци :D). Пробвай да ги направиш при случай, може да ти харесат този път. Но може и просто да не са твоите сладки :).
Хубав уикенд!
Еликсир
февруари 22, 2011 at 18:27

Мира,всички твои макарони са страхотно ефектни и са ми безкрайно любопитни как са на вкус,защото не съм опитвала никога!
А ти си се специализирала в правенето им до съвършенство!Много красиви ги намирам!