Висша мода и японски сладкиши

„Шанел даде свобода на жените. Ив Сен Лоран им даде власт” – Пиер Берже –

Първият смокинг на Ив Сен Лоран – през 1966 и 2002 (по време на последното дефиле) © DR Fondation Pierre Bergé-Yves Saint Laurent

(Първо бих искала да направя няколко пояснения под линия… всъщност над линия. Предварително се извинявам за качеството на снимките в поста. Причината е, че ПП и Камбанката заминаха на село при баба и отнесоха със себе си „фотоапарата за възрастни”. Аз се оказах сама вкъщи със старата сапунерка. Горката, толкова е вече технически изостанала, че в момента има смартфони с апарати, чиято разделителна спобособност е двойно по-висока. На всичкото отгоре, не само, че почти съм забравила как се снима с нея, но по време на митарствата ми из Париж, батерията падна почти в началото. Аз предвидливо бях заредила резервната и също толкова непредвидливо, я бях забравила вкъщи. Има дни, в които боговете не снимките ме изоставят напълно… А сега по същество).

Според все още действащия френски закон от 26 брюмер Година IX по революционния календар (или 18 октомври 1800г. по стандартното летоброене), „всяка жена, желаеща да се облече като мъж, трябва да се представи в префектурата на полицията, за да получи разрешително.. [ …] което се издава след сертификат от медицинско лице…”. Слава богу впоследствие правилата стават по-свободни – с две директиви през 1892г. и 1909г. се разрешава жените да носят панталони, при условие, че държат в ръката си юзда на кон или кормило на велосипед. Правилата се омекотяват!

Все пак панталонът остава основно мъжка територия до 1966г, когато Ив Сен Лоран извършва немислимото – предлага дамски вариант на мъжкия смокинг за вечерно облекло.

По принцип не се интересувам особено от мода и стил, но при възможност гледам дефилетата на висша мода по телевизията. Още си спомням как ме побиваха тръпки, докато гледах дефилето на Ив Сен Лоран преди финалния мач на световното първенство по футбол през 1998г. Затова, когато видях, че има организирана ретроспективна изложба на негови модели, не се поколебах и за минута. Трябваше да съм там.

Изложбата беше в Petit Palais (Музеят за Изящни изкуства на Париж) и бяха представени близо 300 модела. За съжаление, снимките бяха забранени. Изложбата започваше с моделите за Диор, където Ив Сен Лоран става директор на 21 години през 1957г, продължаваше с колекциите му през годините – първата saharienne, първият костюм с панталон, полупрозрачните рокли, костюмите, създадени за Катрин Деньов за ролята й в „Дневна красавица”, вечерните рокли, носени от принцеса Грейс от Монако и баронеса Ротшилд. Руската колекция, африканската колекция, роклите въдхновени от различни картини (Мондриан, Пикасо, Ван Гог) – изящество на една ръка разстояние! Накрая посетителите се озовават в зала, заета от огромно стълбище, застлано с червен килим, и върху него над 50 прекрасни вечерни тоалета под съпровод от музиката от „Травиата” и валсът от „Гепарда”. На далечната стена (боядисана в черно), върху черен подиум черни манекени носеха 40 различни черни смокинга – от първия от 1966г до последния от 2002-ра. Класа! Красота! Невероятно! Изложбата завършваше с романтична нотка с няколко муселинени изчестени модела в пастелни цветове от последната колекция (2002) на Ив Сен Лоран. Излязох си леко зашеметена.

След няколко междинни спирки – похапване на рамен в японски ресторант излизащ от стандартното суши/якитори и попълване на запасите от индийски подправки, стигнах до другата част от предвидената програма. А именно – малко сладкиши от магазина на японския майстор-сладкар Садахару Аоки. Един малък магазин (35, rue de Vaugirard) на една пресечка от Люксембургската градина, с изчистен дизайн, в който като бижута са наредени изящни многоцветни сладкиши. Излязох оттам с два, които за съжаление, малко пострадаха при следващото близо едночасово пътуване до вкъщи. Изключително вкусни, особено лимоновият – свеж и леко остър вкус с хрупкава въртешност. Определено това е място, където ще се отбивам от време на време, когато реша да”изневеря” на Пиер Ерме.