Синьо-бяло-червено или uоксосов крем със спагети от кюрасо
Преди време споделих, че съм бивш имунолог, на когото от време на време липсва лабораторната работа. Всъщност, дадох си сметка, че започнах да готвя сериозно преди около 4 години, точно след като си смених професията и преминах изцяло от лабораторните мишки на компютърните. Един вид замених епруветките с тенджери. Затова днес ще ви разкажа малко за молекулярната гастрономия.
Това е научна дисциплина, чиито съвременни основи са поставени от физика Никълъс (Миклош) Курти и физико-химика Ерве Тис и се занимава най-общо с изучаване на механизмите на процесите, протичащи при готвенето и поведението на различните хранителни продукти при обработката им. Защо суфлето се надига? Как различните аромати влияят на възприемането на даден вкус? Как определени добавки или методи на приготвяне могат да променят вкусовите качества или текстурата на продуктите? Как да претворим старите рецепти в нови? Отговорите са в молекулярната гастрономия.
Извън лабораториите, молекулярната гастрономия е популяризирана от майстори-готвачи като Феран Адрия (El Bulli) и Хестън Блументал (The Fat Duck), а във Франция, един от пионерите е Тиери Маркс.
От известно време ми се щеше да пробвам някоя рецепта от молекулярната кухня, но част от съставките не се намират в обичайните ми места за пазаруване – натриев алгинат, калциев лактат, карагенан, ксантан… Затова и нямах стимул да потърся рецепти и продукти. Но ето че колегите ми ме изненадаха, подарявайки ми за рождения ден, освен една богато илюстрирана класическа книга с рецепти, един набор за начинаещи и книга с за молекулярна кухня. Нямаше как да отлагам повече и има-няма месец по-късно поръчвах реактиви в Нета.
От книгата се спрях на една рецепта за кокосов крем, обвит в спагети от кюрасо и желирани с карагенан (полизахарид, желиращ продукт, добиван от водорасли). Тъй като правих рецептата на 14 юли (френският национален празник), реших да добавя и една порция крем, обвит със спагети от ягодова водка, разредена със сироп и да оставя един натурално бял, за да съм съвсем в цветовете на френското знаме.
Резултатът ми се видя странен на вкус, но интересен за изпълнение. Следващата стъпка ще е сферификацията.
Накрая добавям няколко снимки от традиционните фойерверки в нашия град (както и във всички френски градове) в навечерието на празника.
Много четах за тази велика молекулярна кухня, но до сега не съм пробвала абсолютно нищо. Ще ми бъде много интересно да споделяш впечатленията си:)
Изключително интересно, Мира, ще се радвам на още твои публикации по темата:-) поздрави
Надявам се, че сте изкарали приятно празникът! Много увлекателно разказваш, Мира (може да съм го писала преди, но пак да го спомена :-))!
Поздрави, Милена
Лулу, Мартиния, Милена, благодаря ви за интереса :).
Признавам, на мен ми беше интересно заради тръпката и един вид, пак да "поджуркам" епруветки :))). Иначе от вкуса не останах много очарована. Усещах един остатъчен вкус от карагенана, мъжът ми не го усети, но аз си мисля, че може малко да съм го предозирала, тъй като везната ми не е от най-прецизните. Да видим следващият опит как ще излезе… ама след отпуската :).
Поздрави и хубави дни!
Ех,че хубав подарък са ти направили колегите!Много обичам така – когато се обръща внимание на човека,а не се отбива номера.
Интересно ми беше да чета информацията по темата,досега не съм се интересувала.
Идеята за френското знаме е много гот!
Диди, благодаря :). Наистина, колегите ми направиха чудесна изненада, още повече, че изобщо не я очаквах, понеже по време на рождения ми ден бях в отпуска.