Ванилов мус с череши

Сигурно ви се е случвало някой ден да станете от леглото и всичко да ви върви наопаки. Миналият петък ми беше един от тях. Особено в кухнята, което беше доста критично, тъй като приготвях десерта за рождения си ден. Никога не се захващайте със сладкарство, когато сте притиснати от времето! Сметаната не се разби като хората, желатинът не стегна особено, та видът му доста се отличаваше от предварително замисления. Но пък вкусът компенсираше!
За рождения си ден ми се щеше да се пробвам на някоя от витите торти на Дими, на които отдавна се възхищавам (най-много ми е на сърце ментовата). Без покритие и фигурки, разбира се, защото артистичните способности не спадат особено към природните ми дарования. (Отварям скоба – въщност, започнах да пиша този пост преди седмица, но се забавих поради липса на вдъхновение и неразумно количество Джейн Остин, та Дими междувременно публикува още едно ментово-лимонено вълшебство).
Проблемът е, че ПП изобщо не харесва нашенския тип торти – с блатове и крем. Нарича ги „задуши християнин”. Камбанката пък само изчовърква крема и оставя блатовете. А сама да изям почти цяла торта? Не че не мога, ама ханшът ми и без друго е с щедра обиколка… Затова трябваше да измисля нещо друго…
 
 
Продукти:
(за 6-8 купички)
 
 
Приготвяне на черешовия сос:
Черешите се пюрират с пасатор заедно с малко сок от компот. По желание се претриват през сито и се отделя само пулпата (аз предпочетох да запазя малко непасирави парчанца). Пюрето се прехвърля в тенджерка, добавя се захарта и се загрява до завиране. Оставя се да ври до сгъстяване (около 20 минути) на тих огън, като се разбърква редовно. Оставя се да се охлади напълно.
 
Приготвяне на шоколадовата украса :
Шоколадът се разтапя на водна баня. Върху гладка повърхност (например силиконова подложка за печене) с лъжица се нанася по малко шоколад във форма по желание. Оставя се да се втвърди. Тъй като исках да направя леко извити „керемидки” (tuiles) , нанесох шоколада на кръгчета върху найлонови пошове за шприц и ги оставих да се втвърдят върху точилка, притисната между две дъски.
 
Приготвяне на ваниловия мус :
Сметаната се охлажда добре в хладилник, поне за 1 час, заедно с купата, в коато ще се разбива. Желатинът се накисва в студена вода. Жълтъците се разбиват с миксер с 1 щипка сол. В малка тенджерка се поставят захарта и водата, покрива се с капак и се загрява до завиране. Когато захарният сироп започне да ври, се отхлупва, поставя термосонда и се изчаква температурата да достигне 118 градуса. Захарният сироп се отдръпва от огъня, ароматизира  се с черешовия ликьор и се добавя на поции към разбитите жълтъци, като се разбърква непрекъснато с миксер. Желатинът се отцежда, разтапя се в микровълнова печка (без да завира) и се пробавя към крема от жълтъци и сироп. Ваниловата шушулка се разрязва на две по дължината с върха на ножа. Семенцата се остъргват с гърба на ножа и се добавят към крема. Продължава да се разбърква с миксер, докато кремът увеличи обема си три пъти и се охлади до стайна температура. Сметаната се разбива на студено до пухкав крем. Добавя се внимателно на няколко пъти към жълтъчния крем. Сушените череши се нарязват на дребно и се добавят към муса. Оставя се да стегне малко в хладилника.
Черешовият сос се разпределя в купички, добавя се ваниловия мус. Поръсва се с няколко парченца натрошени шоколадови бисквити и украсата от шоколад. Охлажда се за няколко часа преди сервиране.

Един от любимите ми десерти и шварцвалдската черешова торта. Парижките улици още си спомнят как ги обикаляхме през една лятна неделна вечер преди 6 години с ПП (аз бременна в 6ти месец), за да намерим отворена хлебарница, където да ги продават, защото ми се бяха прияли. Затова реших да експериментирам на основата на черешовата торта. Първата ми идея беше за чийзкейк, но отпадна, тъй като наскоро правих един (всъщност, идеята не отпадна, а се отложи във времето). Тогава попаднах на плаващите острови с ягоди в блога на Тарталет. И реших, че „тортата” ми тази година ще бъде мус с черешов сос и малко шоколад, съвсем в духа на шварцвалдската. За основа на муса използвах друга рецепта от сайта на Тарталет – за верини с ванилов мус, лайка и лимон. Останалото го импровизирах.

Продукти
(за 6-8 купички)

  • За муса :
    (адаптиран от блога на Tartalette)
    • 3 жълтъка
    • 100 г захар
    • 2 с.л. вода
    • 250 мл течна сметана
    • 3 листа (6 г) желатин (за 250 мл течност)
    • ½ шушулка  ванилия
    • 2 с.л. черешов ликьор
    • 10 сушени череши
  • За черешовия сос:
    • 350 г череши (аз имах от компот)
    • 50 г захар
    • Няколко супени лъжици вода или сок от компот
  • За шоколадовите орнаменти:
    80 г черен шоколад
  • Няколко натрошени шоколадови бисквити за гарнитура.

начин на приготвяне

  • Приготвяне на черешовия сос:
    Черешите се пюрират с пасатор заедно с малко сок от компот. По желание се претриват през сито и се отделя само пулпата (аз предпочетох да запазя малко непасирави парчанца). Пюрето се прехвърля в тенджерка, добавя се захарта и се загрява до завиране. Оставя се да ври до сгъстяване (около 20 минути) на тих огън, като се разбърква редовно. Оставя се да се охлади напълно.
  • Приготвяне на шоколадовата украса :
    Шоколадът се разтапя на водна баня. Върху гладка повърхност (например силиконова подложка за печене) с лъжица се нанася по малко шоколад във форма по желание. Оставя се да се втвърди. Тъй като исках да направя леко извити „керемидки” (tuiles) , нанесох шоколада на кръгчета върху найлонови пошове за шприц и ги оставих да се втвърдят върху точилка, притисната между две дъски.
  • Приготвяне на ваниловия мус :
    Сметаната се охлажда добре в хладилник, поне за 1 час, заедно с купата, в коато ще се разбива. Желатинът се накисва в студена вода.
  • Жълтъците се разбиват с миксер с 1 щипка сол. В малка тенджерка се поставят захарта и водата, покрива се с капак и се загрява до завиране. Когато захарният сироп започне да ври, се отхлупва, поставя термосонда и се изчаква температурата да достигне 118 градуса.
  • Захарният сироп се отдръпва от огъня, ароматизира  се с черешовия ликьор и се добавя на поции към разбитите жълтъци, като се разбърква непрекъснато с миксер.
  • Желатинът се отцежда, разтапя се в микровълнова печка (без да завира) и се пробавя към крема от жълтъци и сироп.
  • Ваниловата шушулка се разрязва на две по дължината с върха на ножа. Семенцата се остъргват с гърба на ножа и се добавят към крема. Продължава да се разбърква с миксер, докато кремът увеличи обема си три пъти и се охлади до стайна температура.
  • Сметаната се разбива на студено до пухкав крем. Добавя се внимателно на няколко пъти към жълтъчния крем. Сушените череши се нарязват на дребно и се добавят към муса. Оставя се да стегне малко в хладилника.
  • Черешовият сос се разпределя в купички, добавя се ваниловия мус.
  • Поръсва се с няколко парченца натрошени шоколадови бисквити и украсата от шоколад.
  • Охлажда се за няколко часа преди сервиране.

7 Comments

  1. Мира, толкова е ароматен този мус..
    Поздравления / и за помъдряването ти с една година/
    А иначе си права, че за сладкишите си иска спокойствие, добро разположение на духа и много време 🙂

    А за тортите на Дими и при мен още не е дошъл ред.
    Явно горните ми три условия не мога да събера на едно място по едно и също време!
    Сърдечни поздрави с пожелания за една усмихната седмица!

  2. Този мус звучи много фино. Обичам мус и череши и много се замислих за приготвянето му. Чудя се само дали ще се получи без термосонда и колко минути трябва да ври долу-горе след като закипи?

    Много ми хареса и разказът ти, тъй като приготовленията ми за миналия ми рожден ден минаха по подобен начин. Макар да не се познаваме, поздравления за рождения ден и всичко най-добро!

  3. Дани, много ти благодаря за поздравите и пожеланията!
    Малки неща, радвам се, че се отби 🙂 Благодаря и на теб 🙂 И вече се познаваме, макар и виртуално ;). Относно захарния сироп – след като заври, температурата се вдига доста бързо – около минута. Първо стои известно време на 110-112 градуса, а после за секунди се вдига до 118. Следващия път като правя макарони мога да засека времето при мен.
    Поздрави и слънчеви юнски дни!

  4. Обичам намиране на нови и интересни рецепти за череши. Аз вече са започнали бране на някои череши. Живее в Кюстендил ние никога не изтече!

  5. Кейси, благодаря :). Блазе ти, че живееш в града на черешите и можеш да береш череши от своето дърво 🙂

  6. Вкусно и очарователно със свежестта си предложение!

    Мира, макар и със закъснение, но от все сърце те поздравявам за рождения ден и пожелавам добро здраве, хубав късмет, много любов, радост и успехи!

    И благодаря за вниманието ти и симпатията към мен! Много ме радват 🙂

    Сърдечни поздрави!

  7. Дими, благодаря ти за милите думи и пожеланията! (едва сега видях коментара ти). Поздрави и хубави летни дни!