Преди време разказах как си купих чай от серията „Дворецът в Бангалор”. Тъй като вкъщи не сме особени чаепийци, трябва да намеря начини да оползотворя пакетчетата чай с аромат на портокали. Междувременно ги бях ги оставила в шкафа в очакване на вдъхновение. И то дойде. Преди около месец, посетих един магазин за американски храни в Париж („Thanksgiving”) и сред всичко останало, в кошницата ми се озова и едно бурканче от известния крем-сладко от лимони, Lemon curd. От известно време насам гледах рецепти за приготвянето му в домашни условия, сред които и тази на Надя, но все не намирах едновременно време и лимони. Също така установих, че този curd може да се приготви от различни видове цитрусови и други плодове… И тогава видях великолепните макарони с крем-сладко от маракуя в блога „What’s for lunch, honey ?” и реших, че трябва да се опита на всяка цена. Сезонът на портокалите и мандарините отмина, не съм особен почитател на маракуята, но пък имах розов грейпфрут в изобилие вкъщи. Намерих рецепта. В нея се използват само жълтъците от 4 яйца… А белтъците от 4 яйца са около 110 грама – идеалното количество за доза макарони. Приготвих curd-а, а 5 дни по-късно и макароните, които ароматизирах с пакетчета чай. Така хем белтъците бяха оползотворени, хем и намерих приложение на чая! Както обикновено, основната рецепта за макароните е от книгата на Пиер Ерме „Macaron”.
Резултат : Крем-сладкото от грейпфрут е страхотно! Ще го направя отново, като сменям плодовете. Пълнежът на макароните, обаче, стана доста влажен и попиха доста. В оригиналната рецепта, кремът беше даден за пълнене на тарталети, но реших да го пробвам на макарони. Стана доста течен и трябваше да му сложа листче желатин за стягане. Следващият път ще се придържам към по-сухия ганаш. Но пък бяха вкусни.
Продукти
(за 36 макарона или 72 единични черупки)
- 55 г белтъци
- 150г пудра захар
- 150 г бадемово брашно
- 2 пакетчета чай
- Розова и жълта сладкарски бои (моите са прахообразни и много силни) – в съотношение 2:1
- За италианската целувка:
- 55 г белтъци
- 150 г кристална захар
- 37,5 г вода
- Щипка сол
- За крем-сладкото от грейпфрут :
( адаптирана от сайта на Godiva, 1 чаша = 250 мл, получава се 1 бурканче около 200 мл)- 3/4 чаша прясно изстискан сок от розов грейпфрут
- 2 с.л. настъргана кора от розов грейпфрут
- 4 жълтъка
- 2/3 чаша кафява захар
- 50 г масло на кубчета
- За крема за макароните:
- 1 бурканче от 200 мл крем-сладко от грейпфрут (по горната рецепта)
- 4 пълни супени лъжици заквасена сметана
- 1 лист (2 г) желатин (за справка 3 листа желатин от моя желират 250 мл крем)
начин на приготвяне
- 5 дни предварително:
Разделят се белтъците от жълтъците и се претеглят по 55г белтък в дне отделни стъклени купички (забележка – за 110тте грама белтъци, необходими в рецептата, аз ползвах 4 средно големи яйца). Купичките се покриват с прозрачно домакинско фолио, пробиват се 2-3 малки дупки с върха на ножа и се оставят в хладилника до втечняване на белтъците. Изваждат се на стайна температура около 2 часа преди използване, за да могат да се темперират. - Приготвяне на крем-сладкото от грейпфрут:
Жълтъците се разбиват със захарта до побеляване. Прибавят се настърганата кора и сокът от грейпфрут и се разбърква добре. - Сместа се прехвърля в тенджерка и се загрява на слаб огън, без завиране, като се бърка напрекъснато, докато се сгъсти (покрие добре гърба на лъжицата). Прибавя се нарязаното масло и се разбърква добре. По желание, може да се прецеди, за да се махнат парченцата пулпа и настърганата кора. Аз не ги направих, за да запазя малко по-„грапава” консистенция.
- Оставя се да изстине (кремът се сгъстява допълнително). Прехвърля се в бурканче и се съхранява до 1 седмица в хладилник.
- Приготвяне на макаронената смес:
Захарта и бадемовото брашно се пресяват поотделно, още преди претеглянето. След като се претеглят, се поставят в дълбока купа и се разбъркват добре. Чаените листенца от пакетчетата се стриват в хаван и се добавят към бадемите и захарта. - Сладкарската боя се разбърква с първите 55 г белтъци. Оцветените белтъци се добавят към захарта и бадемовото брашно и се разбърква до хомогенна смес.
- Приготвяне на италианската целувка :
Водата и захарта се загряват в тенджера на котлона (при изсипване на захарта се внимава да не останат кристали по стените на тенджерата. При нужда, се почистват с намокрена с вода четка). Във водата се поставя термосонда. Втората половина от белтъците (55г) се поставят в купата на електрически миксер с щипка сол. Когато температурата на захарния сироп достигне 115 градуса, миксера се включва и започва разбиването на белтъците на сняг. Когато температурата на захарния сироп достигне 118 градуса, се снема от огъня и се добавя на тънка струйка към белтъците в миксера. Сместа продължава да се разбива, докато се охлади (купата да е леко топла на пипане), около 3-4 минути. Получава се бял лъскав и сравнително твърд сняг – италианска целувка. - Италианската целувка се добавя на 3 пъти към сместа от белтък, захар и бадемово брашно и се разбърква много добре, до получаване на гладка и лъскава смес, която да пада на непрекъсната струя (като лава), като се вдигне шпатулата.
- Няколко плоски и широки тави се покриват с пекарска хартия. За да мога по-лесно да шприцовам макароните, под пекарската хартия поставих „шаблон” с начертани на него 24 кръгчета (с чашка с диаметър около 5 см).
- Сместа се прехвърля във пош за шприц, с широк накрайник (около 0,5 см диаметър), стяга се добре и се изгонва съдържащия се в началото въздух. В тавата се шприцоват кръгове с диаметър 3-4 см и на разстояние поне 2 см. След като тавата е готова, шаблонът се издърпва внимателно и се поставя под следващата. За да не се повдигат листата пекарска хартия при печенето, краищата им леко се повдигат и се залепват за тавата с малко от сместа за макарони.
- След като всички черупки са шприцовани, съдържащият се в тях въздух се изгонва като тавата леко се потупва върху покрития с кърпа плот (или се повдига на около 30 см и се пуска върху плота – внимание – прави се един път за всяка тава).
- Оставят се да се изсушат на стайна температура за 45 минути.
- Фурна (с вентилатор) се загрява на 165 градуса. Макароните се пекат за 10-12 минути, без да се оставят да покафенеят. Вратата на фурната се отваря и затваря веднага на 8та и 10тата минути. Изваждат се и листовете готварска хартия се отделят веднага от горещата тава. Оставят се да изстинат преди да се отделят от хартията.
- Приготвяне на крема:
Крем-сладкото от грейпфрут се разбива със сметаната до получаване на крем. Тъй като кремът стана доста течен, прибавих 1 листче желатин (предварително накиснат в студена вода, изцеден и разтопен на водна баня след като набъбне). Оставя се да стегне за около час в хладилника. - Кремът се прехвърля в пош със същия накрайник, използван за макароните и се гарнират щедро половината от изстиналите макаронени чарупки. Захлупват се с другата половина.
- Оставят се да престоят 24 часа в хладилник преди консумация.
Мира,
много вкусни макарани си представила. Хубавото е че се приготвят само с 4 яйца 🙂 Добро попадение на вкусове и аромати.
Поздравления, Дани
Ех, как ми се иска да пробвам този италиански метод, но нямам термометър все още.
Обаче забелязвам, че при него поличката е по-малка, нали? 🙂
Чудесни са макароните – и като визия и като вкусове!
Здравейте, макароните ви са направо безупречни. Много хубаво сте обяснила метода. Четох, че с този топъл метод макароните стават по-надеждно, но и аз нямам още термометър. Поздравления!
Дани, Станимира, благодаря ви за милите думи и поздравленията :).
Ирина, благодаря и на теб ! Без бой си признавам, че в момента в хладилника ми отлежават още една порция белтъци, за да пробвам другия макаронен метод, с френската целувка (как само звучи :D) в неделя, за тукашния ден на майката :). Затова за поличките – резултат в понеделник ;). Но мисля, че още не съм нацелила съвсем идеалните условия за печене (тези на Пиер Ерме, които съм снимала тук – http://marmottesetchocolat.blogspot.com/2009/11/renaissance-italienne-saumon-et.html, са по-дългополи от моите, лол!).
Приятни и слънчеви почивни дни 🙂
Като цяло не обичам особено макарони така и не съм пралива до момента. Тези обаче ми звучат страшно примамливо, особено с този крем сладко. Проблемът и при мен е термосондата. Аз веднъж се пробвах да правя италинска целувка за глазура на кексчета и без точната температура резултатът беше отчайващ. Ще трябва първо да се снабдя с това нещо, а междувремено мога да се поупражнявам с едни френски макарочовци, които си харесах при Ирина:) И разбира се задължително ще го направя този крем сладко!