Джамбалая

Written by Published on in Нещо солено, Риба и морски дарове
Space: The final frontier.
These are the voyages of the Starship Enterprise
Its 5 year mission:
To explore strange new worlds,
To seek out new life and new civilizations,
To boldly go where no man has gone before…
 
Глас зад кадър чете горния текст на фона на отдалечаващите се планети от Слънчевата система. Началото на всеки епизод от сериала «Star Trek : The Next Generation» (както и на Оригиналния сериал). По принцип не съм особено голям почитател на сериалите, но харесам ли си някой, гледам го до последно. „Стар Трек” е един от редките щастливци. Първите епизоди вървяха по Ефир 2 в началото на 90тте и се сещам как бързах след лекции да се върна навреме да проследя пътуванията на капитан Жан-Люк Пикар (Патрик Стюарт) и екипажа му из цялата галактика. Няколко години по-късно успях да изгледам и Оригиналните серии (първите серии, от 60тте, за Джеймс Т Кърк и Спок), както и „Стар Трек: Космическа станция 9”. „Космическата станция” е предпочитаният ми сериал от поредицата. Капитанът на станцията, Бенджамин Сиско (изигран от Ейвъри Брукс) е землянин, чийто баща държи ресторант в Нови Орлеан, където приготвя страхотна джамбалая. Причина номер едно да се заинтересувам от нея.
Нови Орлеан ми е отдавнашна мечта, която се надявам да изпълня някой ден. Започна може би покрай книгите на Майн Рид от детството ми или ранните ми тийн-години и се засили в момента, в който прочетох „Хотел” на Артър Хейли и бях запленена от Града на Полумесеца. Причина номер две.
Разровяйки се да прочета малко повече за джамбалаята, установих, че има поне три теории за призхода, името и рецептата, лол! Това, което се знае почти със сигурност е, че е дошла в Луизиана с френските преселници (основно акадийци – френските емигранти на територията на днешен Квебек, Нова Скотия и остров Принц Едуард, които през 18ти век са изселени в Луизиана). Джамбалаята може да се приеме като креолски вариант на испанската паеля. Представлява смес от ориз с месо (шунка) и морски продукти. За името се предполага, че е произлязло от френската и/или испанската думи за шунка (jambon/jamòn) с окончанието за „паеля”. Според друга теория, името е с произход от езика на индианците-семиноли, населяващи Флорида, Мисисипи и Джорджия и означаващо „празник”. Дори рецептата е спорна. Има или няма домати? Какво месо? А скариди? Единственото, което разбрах от тази статия е, че две мнения по въпроса, както и точно установена класическа рецепта май няма.
Въоръжена с тези познания, ви предлагам моята интерпретация на джамбалая (адаптирана от книгата «Cuisine du monde : Les Iles», изд. Librilis.

Jambalaya, a-crawfish pie and-a file gumbo …
PrintPrint

продукти:
(за 6 порции)

  • 300 г дълъг ориз
  • 1 пушена наденица
  • 200 г обелени скариди
  • 350 г пилешко филе
  • 2 глави лук
  • 1 червена чушка
  • 2 стръка целина
  • 4 добре узрели домата (или консерва)
  • 3 с.л. олио
  • 500 мл пилешки бульон
  • 3-4 щипки мащерка
  • 1 дафинов лист
  • магданоз, сол, черен пипер
  • 2-3 капки сос Табаско
PrintPrint

начин на приготвяне

  • Лукът и чушките са обелват, измиват и нарязват на дребно. Доматите се обелват и нарязват на кубчета (може да им отделите семките и да запазите само месестата част). Целината се нарязва на дребно.
  • Лукът се задушава в дълбока тенджера с 2 с.л. олио. Добавят се чушките и целината. Наденицата се нарязва на колела и се прибавя към зеленчуците, докато се зачерви.
  • Добавя се ориза и се разбърква добре, докато оризът стане прозрачен. Прибавя се пилешкият бульон, доматите, сол, черен пипер, мащерката, дафиновият лист и сосът Табаско (ако не обичате люто, като мен, може и без него).
  • Покрива се и се оставя да ври на слаб огън, докато оризът попие почти цялата течност.
  • Междувременно пилешките филета нарязват на средно големи кубчета (3-4 см) и се задушават в 1 с.л. олио за около 5-6 минути.
  • Пилешкото месо се прибавя заедно със скаридите към почти готовия ориз и се оставя на тих огън за още около 5 минути.
  • Сервира се с нарязан магданоз (или пресен кориандър).

3 Comments

  1. Anonymous
    май 26, 2010 at 5:15

    Това изглежда фантастично. Аз никога не са направени Джамбалая, но аз ще обичам. Вероятно не сорта морски дарове, защото качеството е ниско в София. Благодаря за споделянето.

  2. Dimitrana S.
    май 26, 2010 at 8:34

    :-)))

    Супер, Мира!

    Благодаря за рецептата и за настроението, заедно с нея!

    Поздрави и пожелание за здрави, ведри и спорни дни 🙂

  3. admin
    май 27, 2010 at 9:03

    Дими, Кейси, благодаря ви много :). Хубавото на рецептата е, че явно търпи доста вариации. Особено ако човек обича паеля :).
    Поздрави и приятни дни!