Един от кабелните канали, които гледам редовно е Cuisine TV – излъчваща кулинарни предавания почти 24 часа на ден. В едно от техните предавания, „Любимият ми майстор-готвач”, един такъв майстор-готвач, Ерик Леоте, ходи по домовете на кандидатите и ги учи да готвят. Интересното е, че винаги избират зрители с огромни и добре екипирани кухни. Никога няма да дойдат в моите 1,80 на 2,40м : ). Напоследък обикалят из 22те области на Франция и готвят регионални продукти. Наскоро бяха на север, където един от типичните продукти е цикорията. Признавам, че когато за първи път ги опитах, изобщо не ми допаднаха. Впоследствие се научих да ги ценя, в суров и сготвен вид. Рецептата от предаването ми хареса и реших да я изпробвам (с малко модификации при приготвянето).
Сиренето, използвано в рецептата, Maroilles, идва от едноименното градче в северна Франция. Предполага се, че производството му е започнало още през VIII век в местното абатство. Представлява правоъгълно сирене, с леко оранжева кора, мека текстура, не много силен, но изразен вкус и подчертан мирис. Ако нямате под ръка мароал (което не е трудно, защото аз самата за 10 години във Франция едва наскоро научих за съществуването му :)), може да се замести с меко сирене с добре изразен вкус.
Printпродукти
(за форма с диаметър 28 см)
- 6 цикории
- 3 портокала
- 200 г мароал (или друго сирене)
- 250 г многолистно тесто
- 2 с.л. мед
- 30 г масло
- ½ ч.л. кориандър на прах
- 4 с.л. запечени не тиган орехи
начин на приготвяне
- Цикорията се почиства от външните листа, измива се и се разрязва по дължина. Сърцевината (където е горчивият вкус) се изрязва.
- Портокалите се измиват. Кората на един от тях се настъргва, а сокът на трите се изстисква.
- Маслото се разтапя в тиган. Цикориите се слагат в тигана с разрязаната страна надолу. Тъй като не се събраха наведнъж в моя тиган, ги карамелизирах на два пъти. Медът, портокаловата кора и кориандърът се разбъркват с портокаловия сок. Цикориите се заливат със сока и се оставят да се карамелизират на слаб до среден огън за около 15 минути. След като около половината сок се изпари, се прехвърлят в кръгла тава (предварително намазнена) във формата на розетка. Заливат се с остатъка от протокаловия сок.
- Фурната се загрява на 200 градуса. От пекарска хартия се изрязва кръг с диаметър на тавата и се покриват цикориите. Запичат се за 30 минути. Изваждат се от фурната, хартията се маха.
- Сиренето се нарязва на ленти. Карамелизираните цикории се поръсват с орехите и покриват със сиренето. Запича се отново за 15-20 минути, колкото сиренето да се разтопи. От многолистното тесто се изрязва кръг с диаметър малко по-голям от този на тавата. Поставя се върху разтопеното сирене и краищата се завиват леко нагоре. Тестото се продупчва на няколко места с вилица.
- Запича се отново за 15-20 минути на 200 градуса до златисто. След края на печенето, тавата се оставя да изстине за няколко минути. Покрива се с чиния и се обръща, така че тартата да се прехвърли върху чинията с розетката от цикория нагоре. Сервира се топла.
Чудесно изглежда!
Жалко, че тук не съм виждала тези "ендивии" и няма как да ги опитам 🙂
Хубава и много усмихната неделя!
Протекоха ми лигите, ако правилно се досещам какво значи "ендивии-вид radicchio", ако е това ….рецептата ми се вижда много интересна и ще пробвам щом си намеря от този вид, инъче миналата година си купих едно пакетче червена ендивии… изкара расад, само че сега с тази командировка не знам какво е станало не съм ходила на село….
Но съм решла да пробвам да купя и от другия вид семена.
Поздрави за много интересния блог и винаги страшно много интересни рецепти!
Много късмет и здраве!
Много интересна рецепта предлагаш, Мира!
Направих справка с "чичко Гугъл" и от това, което виждам е както казва
Лати-радичио /така го знаем/. Но и от него не съм опитвала. При първа възможност – ще стане :))
Преди много години /когато нямаше кабелни ТВ у нас/ имаше един френски канал и кулинарно предаване. От там ми е спомена за едно заешко, към което добавиха джанки/зелените сливи-кисели/, а готвачът беше един сладур, който през цялото време отпиваше от чаша червено вино!
Френска работа :))
Сърдечни поздрави!
Ирина, Лати, Дани, благодаря ви за похвалите 🙂 и уточненията :). Всъщност, понеже писах рецептата късно снощи (при това следейки телевизора с едно око), не се сетих да потърся по-точен превод на еднивиите, за което се извинявам. Бях убедена, че съм ги срещала под това име. Едва после се сетих, че съм ги виждала на български и като "цикория" (да живее чичо Гуг!) и редактирах навсякъде в поста.
Лати, точно вид радикио е! Успех в отглеждането им! 🙂
Ирина, цикория, мисля има в Кауфланд (поне май баща ми беше виждал преди време в магазина до тях и ме питаше как се приготвят).
Лека и успешна седмица! 🙂
Много интересна рецепта, аз много обичам цикория(Belgian endive), но до сега само сурова съм я хапвала.
Радичио е вид червена цикория, но е кръгло, като мъничка червена зелчица.
На мен зелената цикория ми е по-вкусна.