Опитвайки са да науча повече за историята на мадлените, открих, че са били сътворени в кухнята на крал Станислас Лешчински (детрониран полски крал, тъст на крал Луи XV), който прекарва голяма част от изгнанието си във Франция и завършва дните си в Нанси.
Признавам, че преди да дойда тук, единствената Мадлен, която познавах беше тази с многото братовчеди, която не идва на срещите си със Жак Брел. Едва по-късно опитах малките сладкиши, които се съчетават изключително добре с чаша мляко. Няколко пъти чувах и за „мадлените на Пруст”, но като неособено голям почитател на литературата от 19ти век, не се впечатлявах особено. При това, редовно опитвах да опозная и оценя западноевропейската класика от онова време – Зола, Балзак, Юго, Дикенс – поне по 3-4 техни произведения са ми минали през ръцата, но някак си не успяха да ме запленят. Любимите ми автори от тази епоха са Александър Дюма (баща) и Жул Верн. Но спадат ли те към класиците?
Опитах да прочета и „По следите на загубеното време”. С усилие стигнах до 25та страница и нищичко не си спомням. Затова и съм пропуснала момента, в който една мадлена по време на следобедния чай отключва редица спомени на автора за неговата младост.
Сега, след като си признах литературното невежество, с чиста съвест преминавам към рецептата. От близо 2 години имах форми за мадлени, но не и читава рецепта. Кръстникът на ПП прави страхотни домашни мадлени, но все забравям да му поискам рецептата. До деня, в който моята колежка еЛеН донесе на работа три кутии пълни с чудесни мини-мадленки. Този път взех рецептата… и поимпровизирах миналия уикенд.
Printпродукти
(за 28 мадлени)
- 150 г брашно
- 125 г масло
- 100 г кафява захар
- 3 с.л. мед
- 2 яйца
- 2 с.л. прясно мляко
- 1 ч.л. бакпулвер
- 1 ч.л. сушен лавадулов цвят
начин на приготвяне
- Млякото се затопля и в него се разбърква лавандуловия цвят. Оставя се да престои 10 минути.
- Маслото се разтопява. В купа се разбиват яйцата със захарта, прибавя се медът и се разбърква добре. Брашното се пресява с бакпулвера и се добавя към яйцата и захарта. Разбърква се добре. Прибавят се разтопеното масло и млякото с лавадула. Разбърква се добре.
- Оставя се да престои 30 минути в хладилник. (Препоръчва се стъпката с охлаждането да не се пропуска, защото именно разликата в температурата спомага за доброто издуване на сладките при печене).
- Фурната се загрява на 220 градуса.
- Охладената смес (вече сгъстена) се разпределя във формите с помощта на супена лъжица. Не трябва да се слага голямо количество – формите се запълват на около ¾ от обема. (Металните форми за мадлени се намазняват предварително, силиконовите нямат нужда от мазнина).
- Мадлените се пекат първо на 220 градуса за 4 минути, после фурната се намалява на 180 градуса и се пекат още 5 минути (времето за печене е за моята фурна, която е с вентилатор, може да се наложи да се увеличи или намали в зависимост от типа фурна).
- Изваждат се още горещи от формите. Оставят се да изстинат върху решетка.
Много интересен постинг, мадлените изглеждат пухкави и вкусни!….Аз пък съм в обратна на твоята ситуация – нямам форми за мадлени,но тук има(м)хубава рецепта за тях:)
Благодаря за подробната информация / за съжаление и аз не си "падам" по Пруст/. Много са ти хубави мадлените, но и аз нямам форма. Слънчево настроение и усмихнат ден от мен :))
О-о-о,
сигурно са невероятни, не знаех за лавандуловия цвят, мисля че ще ги опитам най-скоро!
Поздрав най-сърдечен
Диди, Дани, Райна, благодаря ви за милите думи 🙂
Райна, аз лавандуловия цвят го купих от един магазин за биопродукти и сега му търся приложения :D. Иначе много харесвам аромата, даже имам една туфа лавандула на терасата 🙂
Приятни почивни дни ви пожелавам 🙂
Мира, благодаря за рецептата, ще я пробвам в най-близко бъдеще.
Аз пробвах няколко рецепти, но все ми стават твърди мадлените.
А за лавандулата, мога да ти предложа едни страхотни лавандулови бисквитки 🙂