Висша мода и японски сладкиши

Изложбата беше в Petit Palais (Музеят за Изящни изкуства на Париж) и бяха представени близо 300 модела. За съжаление, снимките бяха забранени. Изложбата започваше с моделите за Диор, където Ив Сен Лоран става директор на 21 години през 1957г, продължаваше с колекциите му през годините – първата saharienne, първият костюм с панталон, полупрозрачните рокли, костюмите, създадени за Катрин Деньов за ролята й в „Дневна красавица”, вечерните рокли, носени от принцеса Грейс от Монако и баронеса Ротшилд. Руската колекция, африканската колекция, роклите въдхновени от различни картини (Мондриан, Пикасо, Ван Гог) – изящество на една ръка разстояние! Накрая посетителите се озовават в зала, заета от огромно стълбище, застлано с червен килим, и върху него над 50 прекрасни вечерни тоалета под съпровод от музиката от „Травиата” и валсът от „Гепарда”. На далечната стена (боядисана в черно), върху черен подиум черни манекени носеха 40 различни черни смокинга – от първия от 1966г до последния от 2002-ра. Класа! Красота! Невероятно! Изложбата завършваше с романтична нотка с няколко муселинени изчестени модела в пастелни цветове от последната колекция (2002) на Ив Сен Лоран. Излязох си леко зашеметена.  

След няколко междинни спирки – похапване на рамен в японски ресторант излизащ от стандартното суши/якитори и попълване на запасите от индийски подправки, стигнах до другата част от предвидената програма. А именно – малко сладкиши от магазина на японския майстор-сладкар Садахару Аоки. Един малък магазин (35, rue de Vaugirard) на една пресечка от Люксембургската градина, с изчистен дизайн, в който като бижута са наредени изящни многоцветни сладкиши. Излязох оттам с два, които за съжаление, малко пострадаха при следващото близо едночасово пътуване до вкъщи. Изключително вкусни, особено лимоновият – свеж и леко остър вкус с хрупкава въртешност. Определено това е място, където ще се отбивам от време на време, когато реша да”изневеря” на Пиер Ерме.