Лисабон ми хареса изключително много. Сравнително малък и уютен град, с павирани тротоари и високи хълмове. Старият Лисабон е очарователен с тесните улици, висящо пране и хиляди стъпала. Фасадите на много от сградите са облицовани с керамични плочки, някои в типичното синьо („азулежос”), други в жълто, зелено, кафяво. С рисувани или керамични орнаменти около прозорците и под покрива. Жълти трамваи обикалят по уличките, понякога на сантиметри от сградите. Над града се издига замъкът Сао Жорж, кацнал на върха на едноименния хълм.
В подножието и по склоновете са разположени два от емблематичните квартали на Лисабон – Мурария и Алфама – люлката на фадото (заедно с град Коимбра). Много ми се искаше да послушам фадо на живо, в някой от ресторантите и клубовете в Алфама и Байру Алто, но в отредения ден откраднаха портфейла на мъжа ми с всички документи, карти и част от бюджета, предвиден за мероприятието, та със съжаление отменихме клуба с фадо. Независимо от това непредвидено объркване на програмата, успяхме да се разходим и да видим доста неща.
Тъй като блогът е що-годе кулинарен, няколко думи за португалската кухня. Едно от най-емблематичните продукти е bacalhau – сушена и осолена риба-треска. Можете да я опитате в различни разновидности – bacalhau cozido (сварена на пара и сервирана със зеленчуци), bacalhau a braz (разбъркана с яйца и пържени картофи), bacalhau a lagareiro (печена и сервирана с картофи). Друго често срещано ястие са печените на скара сардини (sardinhas asadas). Изобщо рибата и морските продукти се срещат в изобилие в крайбрежните райони. В повечето случаи месото или пилешкото се сервират с ориз и пържени картофи, понякога, придружени от салата. Когато седнете в заведение, почти винаги след менюто носят хляб, масло, паста от сардини, сирене, маслини за похапване, докато чакате. Имайте предвид, че тези малки екстри се заплащат допълнително, а не са включени в цените в менюто. Ако имате път към Лисабон, препоръчвам да се отбиете в Cervejaria Trindade в Байру Алто – бивша пивоварна, построена върху останките на манастир от 13ти век, с разкошни керамични орнаменти в основната зала. За съжаление мястото е доста туристическо, затова идете рано (преди 20 часа). Кухнята е типично португалска, но не и висша кулинария. Хубаво хапване във впечатляващ декор!
Не пропускайте да се отбиете и в Белем (малко встрани от центъра на Лисабон). Освен Манастира на Иеронимитите и Кулата на Белем, и двете класифицирани като световно историческо наследство от ЮНЕСКО, там можете да опитате един от най-разпространените португалски сладкиши – Pastel de Belém – тарталетки от нещо като многолистно тесто, пълнени с яйчен крем. Историята разказва, че са възникнали през 18ти век, когато монасите йеронимити от започнали до продават сладкиши в манастира, за да наберат средства за издръжката си. Сладкишите бързо добили популярност и направата им продължила и след затварянето на манастира през 1820г. От 1837г. насам единствено сладкарницата срещу манастира пази оригиналната рецепта и имат правото да ги произвеждат под името „Pastel de Belém”, в останалата част на страната (и извън нея) за известни като „Pastel de Nata” (или просто „ната”). Ната, признавам, са и предпочитаните ми португалски сладкиши, другите видове ми идват твърде тежки и сладки.
Накратко, с удоволствие бих се върнала в Лисабон, дори и само за един дълъг уикенд, за да видя отново керамичните фасади и да се загубя по тесните улички на Алфама и Байру Алто.
Благодаря за разходката, много интересно.
Спорна седмица!
Първо, честит празник!
Второ, чудесна разходка в този празничен ден ни устрои 🙂 Благодаря!
И аз обичам да снимам врати и витрини с храна :)))
Много усмивки 🙂
Маги, прекрасна разходка 🙂
Обичам тези градове, които сякаш са "кацнали"
Усмихнат празничен ден!
Привет,Мира:)
Интересен разказ, прекрасни снимки и местенце с много чар и атмосфера.
Тези фасади са много красиви, а уличките толкова живописни и вдъхновяващи…
Хубав ден ти желая!
Мира,
страхотна почивка сте изкарали в тази прекрасна обстановка и толкова много интересни забележителности, които можеш да видиш в Лисабон.
Не съм била там, но много ми се иска да го посетя този чудесен град.
Поздрави 🙂
Лати, Ина, Дани, Милена, Дани, благодаря ви :). Наистина Лисабон много ми хареса, въпреки няколкото неприятни момента! Честит празник ина вас!
Ина, имам още няколко снимки на витрини с храна в запас (то нали всеки си е башка луд) 😀
Лека и усмихната седмица!
Увлекателен разказ и прекрасни снимки! Удоволствие беше на видя Лисабон през твоите очи, Мира!
За тези сладки бях чувала доста и дори издирвах рецептата 🙂 Направих ги и много се харесаха, но не знам до колко е била автентична рецептата 🙂
Поздрави, Милена
Мира,благодарности за чудесния разказ – словесен и снимков!Така ми се прииска да отида там!Радвам се,че сте имали такава колоритна отпуска,въпреки неприятния инцидент.
Поздрави!…в очакване на още интересни разкази:)
Диди, Милена, благодаря ви за комплиментите! 🙂
Милена, и аз имам в запас една рецепта за натас, купих си и формички (или поне мисля, че купих правилните, лол!) и ще я пробвам в скоро време. Твоите натас сигурно са били изключително вкусни!