Рататуй със сирене и коричка от галета и подправки и книгата „Една година в Прованс” на Питър Мейл.
Зад кориците, обаче, ме очакваше едно забавно и леко четиво, придружено с доза британски хумор. Създаде ми същото усещане както и книгите на Джералд Даръл за детството му на остров Корфу – слънчево, на моменти лениво, с колоритни разходки, срещи, хора. Изпълнено със забавни случки, понякога с недоумение, с хубава кухня, с недоразумения, но винаги с обич към района и хората. Разпознах се в някои от описанията, особено в частта за купуването на вино или за целувките при среща. Това е изкуство, което и досега не съм успяла да овладея. Книгата е разказ за магията на Прованс, за нейните хълмове и за нейния „art de vivre”, така скъп на френската душа.
И, докато съм на провансалска вълна, ето и една рецепта. Всъщност, това е начин за разнообразяване на рататуя, с добавянето на малко сирене и на коричка от галета, пармезан и подправки. За разлика от традиционното тесто за кръмбъл, което се прави с масло, реших да отида до края на провансалското (или южното) настроение на рецептата и за използвам зехтин.
Продукти:
- 1 доза рататуй (по тази рецепта)
- 150 г бяло саламурено сирене (или фета)
- 1 чаша пълнозърнесто брашно
- 1 чаша галета
- 5-6 с.л. зехтин
- 1/4 чаша настърган пармезан
- 1 с.л. провансалски треви (смес от мащерка, риган, майоран, розмарин)
- Сол, черен пипер
Начин на приготвяне
- Готовият рататуй се разпределя в индивидуални купички или голяма тава. Поръсва се с натрошеното сирене.
- Брашното, галетата, пармезанът и подправките се поставят в купа и се добавя по малко зехтин, докато се получи тесто с консистенция, наподобяваща на мокър пясък. Добавят се малко сол (ако не е станало много солено от пармезана) и черен пипер.
- Получената смес се разпределя върху рататуя.
- Пече се за около 20-25 минути (или до златисто) в загрята на 180 градуса фурна.
- Сервира се топъл или на стайна температура, самостоятелно или като гарнитура.
Резултатът: Коричката е доста ронлива и не толкова хрупкава, както би била във варианта с масло. Но пък трохите се смесват много добре и сгъстяват соса, ако рататуят е станал по-сочен.
Откакто преди години гледахме с децата анимационния филм на Pixar "Рататуй" за мишката- готвач (нали си го спомняте), оттогава това ястие ми е любимо. А мечтата за ресторант в Париж като този от филмчето ще си остане само мечта:)
Поздрави и благодаря за споделената книга!
Мира, чудесна допълнение към апетитния рататуй!
Заинтригува ме с книгата, защото я гледам от много време 🙂
Прегръдка и хубава сряда!
много хубаво настроение ми създаде публикацията ти!
Чудесна рецепта и снимки, прииска ми се да го опитам и то с масло в коричката, а за книгата се навих 🙂
Поздрави!
Мира, тъкмо дочитам въпросното книжле и все за теб си мисля;) Някак си те свързвам с подобно местенце и сега като споменаваш, леко съм разочарована, че не живееш по този начин;)) И да, ти най-добре можеш да разбереш хумора за някои навици на французите;)
Чудесно е това провансалско предложение и си го записвам в голямата тетрадка;)
Поздрави!
Краси, Дани, Диди, Мъх, благодаря ви!
Краси, филмчето "Рататуй" също беше на голяма почит у нас :), както и раратуят.
Дани, книгата наистиа си заслужава :).
Диди, и аз мисля, че с масло ще стане по-добре ипо-хрупкаво.
Мъхче, даваш ми идеи ;). Напълно потвърждавам, че с Прованс много бихме си допаднали, ама засега се подвизавам доста по- на север :).
Поздрави на всички!
Заинтригува ме с този пост. И за книгата и за рецептата, която звучи много интересно.
Правих подобен рататуй мин.година и се хареса много,а и не само на мен/ако съдя по посещенията в блога/ точно заради тази хрупкава поръска отгоре.
Чудесни снимки,Мира!
Поздрави от мен!
Мира, очарована съм от тази рецепта! Снощи го приготвих и направо не успяхме да спрем да ядем, докато не свърши :)) Толкова е вкусен този провансалски крембъл! Благодаря ти за споделената рецепта и поздрави 🙂 .
Руми, Роси, благодаря ви! Роси, спомням си и твоя рататуй… ама той беше един такъв, хубаво подреден :).
Alia, много се радвам, че рецептата ви е харесала :D.
Сърдечни поздрави!