Предполага се, че тази супа е съществувала още от времето на древните римляни. Дълги години е била считана за храна на бедните, заради изобилиено и ниската цена на лука и малкият брой продукти, необходими за приготвянето й. Според някои доста спорни източници, първата лучена супа е била приготвена от самия Луи XV, който по време на партия лов се оказал гладен и с налични единствено лук, масло и шампанско. Няма начин шампанското да не е спасило положението!
В днешни дни супата се приготвя не с шампанско, а с говежди бульон, сипван върху карамелизиран в масло лук. Предполага се, че основният вариант на супата е с корени някъде около Лион, а версията, в която се поднася със запечено сирене и крутони идва от парижките бистра на Монмартър. Традиционно използваното сирене е ементал или грюйер, но може да използвате всякакъв вид сирене, което се разтапя при печене – млад кантал, бофор, или дори кашкавал. Обикновено карамелизираният лук се деглазира с бяло сухо вино, но в едно предаване видях шеф Ерик Салмон (майстор-готвач в ресторанта Les Flottes) да използва червено порто, което да обогати допълнително ароматите и да довнесе малко сладост и се възползвах от идеята.
Ако сте на разходка в Париж, със сигурност ще забележите, че френската лучена супа е неотменна част от менюто на ресторантите в най-туристическите квартали. Ще разпознаете истинската, тоест, приготвената на място, по полумесеците лук в чинията. Обикновено супата от пакетче, кояато за съжаление е по-често срещаният вариант в туристическите ресторанти, е доста по-гъста, но почти не се виждат парчета лук.
Продукти:
(За 6 порции)
- 500 г червен лук
- 30 г масло
- 2 с.л. брашно
- 100 мл порто (или бяло сухо вино, ако портото ви идва твърде сладко)
- 2 л телешки бульон
- Няколко стръка прясна мащерка
- 12 филии франзела (още по-добре, ако е от предния ден)
- 100 г сирене бофор (ементал или кашкавал)
Начин на приготвяне
- Лукът се обелва и нарязва на птънки полумесеци. Маслото се загрява на умерен огън в тенджера. Добавя се лукът и се оставя да се карамелизира за около 10 минути, като се разбърква от време на време. Огънят не трябва да е много силен, за да не изгори лукът, а да може водата му да се изпари и той да омекне и да покафенее.
- Поръсва се с брашното и се разбърква добре, оставя се за още минута-две.
- Деглазира се с виното порто, оставя се да заври отново и се долива телешкият бульон. Добавят се стръкчетата мащерка, посолява се при нужда и се подправя с черен пипер. Оставя се да къкри на тих огън за около 30 минути.
- Поднася се със запечен хляб и разтопено сирене.
- Традиционно, супата се разпределя в огнеупорни купи, отгоре се поставят 1-2 препечени филийки франзела, поръсва се настърганото сирене (ементал или грюйер) и се оставя за няколко минути под грила на фурната, докато сиренето се разтопи и леко позапече.
- Тъй като нямам огнеупорни купички, подредих в тавичка двойки филийки франзела, поръсих ги с настърганото сирене и ги запекох за десетина минути в предварително загрята на 220 градуса фурна, докато сиренето се разтопи и позапече. Сервирах супата в обикновените ми чинии, и поставих още горещата запечена франзела със сирене непосредствено преди сервирането.
Много ми е любима, при теб – в чудесно изпълнение!
Благодаря, Весела! И аз много я харесвам.
Мира,
френската лучена супа е класика.Чудесно предложение, идеално и лесно за приготвяне в студените дни на годината.
Поздрави и спорна нова седмица !