Гаскония I – по родните земи на д’Артанян

Written by admin Published on юни 10, 2017 in Места, Франция

„Не знаете ли, че ние сме винаги заедно и че мускетарите и гвардейците в двореца и в града ни наричат Атос, Портос и Арамис или тримата неразделни? Всъщност, вие пристигате от Дакс или от По…

— От Тарб — поправи го д’Артанян.

— Позволено ви е да не знаете тази подробност — довърши Атос.”

(Александър Дюма, „Тримата мускетари”, изд. Отечество, 1978, превод Йордан Павлов)

Всъщност, родният замък на Шарл дьо Бац дьо Кастелмор, граф д’Артанян не е и в самия Тарб, а в малко село на около 50 километра оттам… но за това ще стане дума по-късно.

Ако човек е израстнал с приключенски романи, възможността да се разходи като възрастен из местата, свързани с героите, станали му близки покрай книгите, не е за изпускане. За моя радост, домочадието нямаше нищо против да изкараме лятната отпуска по гасконските земи, вместо по пренаселеното крабрежие, стига да намеря хубава къща с басейн. Речено-сторено и къщата и басейна бяха наши за две седмици.

Ако отворите административната карта на Франция и потърсите Гаскония, със сигурност няма да я намерите, освен ако картата не е от началото на XI век. Гаскония е била кралство, намиращо се на територията на департаментите Жерс (където бяхме ние), Ланд и Горните Пиренеи, което през 1063 година е било присъединено към Аквитанското херцогство. Независимо от това, името на региона и било запазено и използвано до Френската революция. Простира се от Атлантическия океан, на юг от Бордо до долината на Гарона и Пиренеите и в наши дни не е толкова административен, колкото културен и исторически регион. Най-известният гасконец, е, разбира се, д’Артанян, препратки за когото се намират на най-различни места в района.

Както обикновено, сутрин се разхождахме из околностите, а следобедите бяха посветени на релакс и басейн.

Кондом (Condom)

Името на града звучи доста забавно за българското ухо, а всъщност, градът е сериозен, седалище на епархия и през него минава един от маршрутите на пътя Камино. Предполага се, че е основан някъде около Х век, на мястото, където се срещат реките Баиз и Жел и името му идва от галското „Condomagos“ („пазарът на двете реки“). Градът е разположен на кръстопът между север и юг, изток и запад и местоположението му е допринесло значително за просперитета му през вековете. През 1839 година в града е създадено и пристанище, което позволява транспорта по река Баиз на бъчвите с произвеждания в региона арманяк към Бордо. В града може да посетите Музея на арманяка, катедралата Св. Петър, да се разходите покрай пристанището или с корабче по река Баиз и да видите статуята на Тримата мускетари и д’Артанян, изваяна от грузинския скулптур Зураб Церетели и подарена от твореца на сенатора от Жерс Емери дьо Монсекьо, далечен потомък на д’Артанян.

Ош (Auch)

Ако решите да търсите следи от д’Артанян, знайте че в района има още няколко негови статуи. Една от тях се намира в град Ош. Основан по времето на Римската империя, той е бил дълги години по време на Средновековието столица на Гасконската провинция. Градът също е с красива катедрала, съчетала в себе си фасада в коринтски стил (от XVII век) и кораб в готически стил, с прекрасни витражи и богато дърворезбован хор.

Отбийте се в туристическото бюро, намиращо се в къща от XV век, където ще ви дадат карта, на която са отбелязани основните забележителности – статуята на д’Артанян в подножието на Монументалното стълбище, свързащо долната част на града с горната, тесните улички pousteries (пустери), водещи към старите градски порти или кулата на Арманяк (навремето затвор, който по-къснно става хранилище на архивите на архиепископството).

Лупиак (Lupiac)

Признавам, че отначало планът беше тип „да идем до Рим и да не видим Папата“, тоест, да идем до Гаскония, но не и специално до родното село на д’Артанян. Тъй като видях, че родният му замък е частна собственост и като такава, затворен за посещения, махнах с ръка. Но на връщане от една дегустация по лозята на Мадиран (за която ще разкажа в някой от следващите дни), видях табелата за отбивката за Лупиак, придружена от надписа „родното село на д‘Артанян“. Два километра по-нататък ПП отбиваше вляво, вместо да продължи по главния път, а гемиите на Камбанката на задната седалка потъваха при мисълта за поредното място за посещения. Селото е живописно и, познайте какво! – със статуя на д’Артанян на центрания площад. Както и с музей, разказващ историята на Шарл дьо Бац дьо Кастелмор, обезсмъртен, заедно с тримата си другари, под перото на Александър Дюма.

И, под секрет ще ви кажа, че има още две статуи на нашия гасконски герой (иха, успян да не напиша името му, което иначи би довело до споменаването на д‘Артанян в поста може би 11 пъти) – в Париж, на паметника на Александър Дюма на площад General Catroux и в Маастрихт, където е намерил смъртта си на бойното поле.