Първите седем

Кога минаха седем години?

Преди няколко дни Мармотникът навърши 7 години. За голямо мое учудване, защото обикновено започвам всяко ново начинание с нестихващ ентусиазъм, за да го изоставя да събира прахоляк няколко месеца по-късно. Мармотникът, обаче, засега устоява геройски, макар и постовете да са поразредени в сравнение с началните месеци.

В колективното съзнание първите седем години са едни от особено важните за децата, времето, когато се поставят основите на възпитанието и се формира характера на човека. Французите наричат седмия рожден ден „възрастта на разума”, тоест детето излиза от бебешката възраст и започва да се държи все по-осъзнато и разумно. Блогът ми е именно в този момент на захвърляне на късите панталонки, а докъде ще стигне с разума остава да се види. Но, както и с децата, и с него времето мина неусетно – появява се на бял свят дребно и безпомощно и докато се обърнеш, ти дава съвети как да се гримираш (в случай, че се чудите, последното е лично изпитано!). Е, Мармотникът засега не ми дава съвети за външния вид, но и той порасна и се промени с мен, при това в повече от едно отношение.

През тези първи седем години пробвах доста неща, опитвах се да нося няколко дини под мишница (не винаги успешно), борех се често с желанието да направя и снимам и това, и другото, и третото в някаква бясна надпревара сама със себе си, което в крайна сметка не беше никак ползотворно.  Мисля, че днес успях да намеря равновесието между блога, кулинарията и личния живот. Сега остава и да го задържа, а „продуктивността” може да иде по дяволите.

Тъй като рождените дни, пък били и те виртуални, са често и повод за равносметка, сега е моментът да отбележа, че планирам някои промени. През последната година, по причини, които не бих желала да обявя на всеослушание, променихме частично начина на хранене в семейството, ориентирайки се към ястия с ниско съдържание на въглехидрати.

Какво значи това за Мармотника? Основно, че в рецептите вече почти ще отсъстват печивата, които така или иначе не правех често, акцентът ще е на различни видове риба и месо, гарнитурите ще са основно зеленчукови. Ще се опитвам да предложа и нисковъглехидратни варианти на познати ястия. По отношение на формата, определено ще се откажа от дългите и пространни обяснения и разкази преди рецептите. Признавам, не винаги имам вдъхновение, а и често ме помързява. Ще се опитвам да държа анотациите в стил Туитър – основното до 140 знака. Разбира се, ако става въпрос за ястие с история, както беше случаят с десерта „Мелба”, тя ще бъде предадена подобаващо. Като стана въпрос за десерти – само ще ги разредя, а когато ще ги правя, ще са с целия стандартен набор захар, масло, сметана, шоколад и калории. Няма да пипам и станалата вече традиционна серия коледни сладки през декември, въпреки че голямата част от тях ще бъде изядена от колегите на работа.

Това, което не смятам да променям – разказите за пътувания, доброто настроение и писането основно по кулинарни теми. И любовта към шоколада, разбира се!

И сега вдигам чашата за рожденика. Наздраве!